Юли 1939 г. Инж. Иван Иванов (вдясно) открива къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина.
Иван Иванов, Божидар Здравков, Михаил Колони, Атанас Сиреков и Кръстьо Станчев преобразяват София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново
Три седмици ни делят от деня, в който ще дадем гласа си за кметове и общински съветници. Надпреварата вече е в разгара си, а предизборните обещания валят като поройни дъждове. Битката за местната власт винаги е била особено оспорвана, тъй като ръководителите на столицата, големи и малки градове разполагат със значителни финансови средства, а от начина, по който управляват, зависи живота на хората.
Предстоящите избори са повод да обърнем поглед назад, за да си спомним за най-добрите български кметове, които са част от историята на важни населени места. Много от тях са недостижим пример за подражание и до днес.
Мария ПЕТКОВА
Ивет САВОВА
Първите български кметове не са избирани, а назначавани веднага след Освобождението през 1878 г. от Временното руско управление. За постовете са търсени най-личните мъже, честни, почтени, отговорни, допринесли за свободата и запазването на идентичността ни. Владеенето на чужди езици е предимство, а особено ценно е да знаят турски и гръцки. Кметската институция у нас има вече 145-годишна история, през която постът се превръща в особена чест, но нерядко е повод за присмех. Образът на градоначалника влиза и в народното творчество като в приказката „Хитър Петър кмет“.
Макар че през последните десетилетия длъжността претърпява не без основание тежки имиджови щети, в историята са останали и редица забележителни градоначалници. Това са мъже, които се открояват със своята честност и достойно и наистина мислят за поверения им град и хората, които живеят в него. Благодарение на тях се построяват училища, болници, театри, паметници на културата, откриват се важни учреждения.
Уви, историческата памет е много къса и днес някои от най-успешните кметове са напълно забравени. Затова решихме да ви запознаем с петима от най-именитите градоначалници на София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново – Иван Иванов, Божидар Здравков, Михаил Колони, Атанас Сиреков и Кръстьо Станчев. Разбира се, още много други градове са били управлявани от достойни мъже, чието дело също трябва да се помни.
Иван Иванов превръща София във Виена на Балканите
Благодарение на него столичани пият най-евтината вода в света, но негов паметник все още няма
Наричат го „некоронования цар на София“, записва името си в историята на столицата със златни букви. Той е Иван Иванов – човекът, който напълно заслужено е определян за най-добрия кмет на най-големия български град.
Напук на днешните спорове трябва ли софийският кмет да е роден в столицата, Иван Иванов е родом от Сливен. Появява се на бял свят през 1891 г. и е потомък на Хаджи Димитър по майчина линия. Израства в семейството на полк. Никола Иванов, герой от Балканската и от Междусъюзническата война, дал живота си за родината.
Първоначално Иван Иванов също поема по стъпките на баща си и се записва да учи в столичното Военно училище. Разбира, че не това е неговото призвание и заминава за Мюнхен, където учи хидроинженерно строителство. Съдбоносните за страната ни събития обаче го карат да се върне в България през 1912 година, за да се включи като доброволец във войните. През Междусъюзническата го застига новината за смъртта на баща му. След като мирът се възцарява в Европа, Иванов се връща в Германия, за да довърши образованието си. Впоследствие се връща в родината не само с диплома, но и срещнал голямата си любов Матилда Хинце, с която от 1920 г. заживяват в София.
Кариерата на Иван Иванов започва като заместник-началник на водоснабдяването в София. По това време градът страда от недостиг на питейна вода, което води до болести и епидемии. Понатрупал опит, той се заема да докара вода от Рила през 1924 г. Неуморно обикаля планината, за да проучи терена, и проектира Рилския водопровод. Тогавашният кмет на София ген. Владимир Вазов е толкова впечатлен от размаха на 27-годишния инженер, че му дава прякора Рилски. Съоръжението, разположено на трасе от 82 км, е готово за около 9 години. Най-високата точка на водопровода е на 920 м над равнището на София, което позволява не само столицата да има редовно вода, но и тя да е най-евтината в света. Водопроводът е тържествено открит на 23 април 1933 г. на стадион „Юнак“. Признат е за майсторско инженерно изпълнение в цяла Европа, а популярността на инж. Иванов става толкова голяма, че година по-късно той е назначен за кмет с указ на цар Борис III.
Годините, в които Иван Иванов е градоначалник – от май 1934 до септември 1944 г., са известни като „златното десетилетие на столицата“. По негово време градът придобива европейски облик и е наричан Малкия Брюксел и Виена на Балканите. За да се случи това, Иванов всеки ден от 10-годишното си управление обикаля от ранни зори улиците на спящия град. Трите му вече покойни дъщери Елза, Жени и Бистра разказват на историчката Елинка Бояджиева, че той всяка сутрин става в 6 часа и отива пеша до общината. Там взема файтон, с който кръстосва пустите още улици и ги оглежда внимателно. В 9 часа се връща в кметството и прави оперативка за решаване на неотложните проблеми, а от 11 часа започва да приема граждани – всеки ден без изключение. Дъщерите му споделят също, че в детството им баща им не позволявал по никакъв начин да се отличават от другите. През зимата те заедно с него чистят с лопати натрупалия сняг.
Иванов успява да изкорени напълно корупцията. Вади на показ всеки похарчен общински лев. Разходите на кметството за месеца се публикуват в сп. „Сердика“. Едно от първите съобщения там гласи: „Столичната общинска управа съобщава на гражданството, че е взела най-строги мерки за прочистване на общината от „престъпни професионалисти, телефончета и ходатаи“, и моли гражданите за всеки конкретен случай на изнудване и искане на рушвет да съобщава имената на престъпниците, за да бъдат веднага предавани на прокурора“.
Освен това Иванов откупува неизгодната концесия за електроснабдяването на града от белгийския концесионер и по този начин спира поскъпването на тока. По време на управлението му архитектурата и обликът на града са в разцвет. Довършена е сградата на Ректората, построяват се Съдебната палата, Военното и Вътрешното министерство, зала „България“, Народната и Столичната библиотека, Музикалният театър, Телефонната палата, къпалнята „Мария Луиза“. С наредбата-закон за застрояването на столицата той създава нов градоустройствен план в духа на модерните европейски градове.
Обръща огромно внимание и на транспорта. През златните години на управлението му е разширена трамвайната мрежа, пуснати са няколко автобусни линии. Тръгва и първият тролей – от София до Горна баня през 1941 г., наречен гальовно от софиянци „трамваят без релси“. Градският транспорт се движи на 10 минути, а ватманите са по-усмихнати и спретнати дори от колегите си в Прага.
Улиците се мият два пъти седмично и градът блести от чистота. Към хората, които се грижат за хигиената на града, също има сериозни изисквания. Подбират се само „лица, отслужили военната си повинност и приучени към казармена дисциплина. Те трябва да ходят с чисти униформи, да са приветливи с гражданите и да бъдат на разположение 24 часа в денонощието – и лете, и зиме“, пише сп. „Сердика“.
Всички централни улици са павирани, откриват се 12 нови училища, сиропиталища, нови болници и бани във всички квартали. Паралелно с това започва масово озеленяване. Големите булеварди се залесяват с кестени и липи. Бедните столичани ежегодно са подпомагани, а техните деца ходят на море за сметка на общината. Към София са присъединени близките до града села и е създадена Столичната голяма община.
Кметът Иванов започва да подготвя и строителството на язовир „Бели Искър“, но времето не му стига да го завърши на този пост. След 9 септември той е арестуван и за една нощ изминава пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. Обвинен е, че е профашистки агент, макар той да не е привърженик на тази идеология. Заради това дори е следен от тайната полиция на царска България и е обвиняван, че държи на работа в общината комунисти. Въпреки това присъдата му е доживотен затвор. Колкото и страшно да звучи, това е по-добрият изход, защото в качеството си на кмет той е с ранг на министър, а всички министри са осъдени на смърт.
Докато Иванов е в затвора, новата власт умува как да построи най-големия язовир на Балканите. Обръщат се за помощ към СССР. От Москва обаче им препоръчат именно инж. Иванов, наричайки го „световен хидроинженер“. С помощта на Трайчо Костов започва процедура по помилването му. Докато тя продължава, инженерът работи върху проекта, охраняван от милиционери. На 9 декември 1946 г. е реабилитиран и довършва проекта си. Но на откриването на язовира през 1954 г. управляващите не го канят, нито му благодарят.
Всичко преживяно оказва пагубно влияние върху здравето на Иванов и той заболява от латерална склероза, която атрофира мускулите му и уврежда говора му. На 20 юни 1965 г. легендарният кмет и строител на Рилския водопровод си отива на 74 години. И до днес все още не е издигнат негов паметник, който по проект трябвало да е до входа на метростанция „Стадион „Васил Левски“ – там, където за първи път е бликнала рилската вода.
Божидар Здравков спасява Стария град в Пловдив
Той е толкова честен и неподкупен, че отказвал дори торба с липов цвят
В своята история Пловдив има много именити кметове, работили всеотдайно за развитието на града, но сред тях най-силно се откроява Божидар Здравков, който управлява града два мандата – от 1932 г. до 1939 г.
Здравков е роден в попадналия след Берлинския договор в Сърбия Пирот на 30 януари 1884 г. Баща му Андон е бояджия, председател на бояджийския еснаф в града. По време на Сръбско-българската война заема страната на българите, заради което семейството за известно време е интернирано в Чачак. По-късно се завръщат в Пирот, Божидар завършва гимназия в Ниш, а след това записва право в София. След скандала с освиркването на цар Фердинанд при откриването на сградата на Народния театър в столицата и закриването на Софийския университет бъдещият градоначалник се мести да учи в Загреб. След 1912 г. семейството окончателно се установява в България. По време на Балканската и Междусъюзническата война той е офицерски кандидат и подпоручик в 25 Драгомански полк. Работи като съдия в Ямбол и Сливен, а от 1914 г. се мести в Пловдив, където е заместник-прокурор. Междувременно се сгодява за Щилияна (Стела) Кутева. В периода 1918–1932 г. работи като адвокат, като междувременно се включва в местната организация на Демократическата партия. През февруари 1932 г. Божидар Здравков е избран за кмет.
Приема отговорността изключително сериозно и всяка сутрин става рано и обикалял улиците, за да види с очите си къде какво трябва да се подобри. Една от първите му задачи е да реши проблема с питейната вода. Още в самото начало на мандата се случва авария и градът остава без вода. Проблемът бързо е решен – незабавно започва изкопаването на кладенци, а с електрически помпи се изпомпва вода от водния резервоар под града. Междувременно Божидар Здравков започва и изграждането на канализация.
Следващата голяма цел е озеленяването. Градът е южен, температурите през лятото са високи, а седемте хълма са голи. Единият от тях – Марково тепе, е почти унищожен, тъй като от началото на ХХ век от скалите му се добиват павета. Кметът повежда тежка битка срещу каменоделното дружество и отказва 50-годишна концесия за добив на павета и чакъл. Започва мощна кампания по залесяване, като се следва железен принцип – да се засаждат толкова дръвчета, колкото павета се извадят от тепето. Здравков променя наредбите на общината и нарежда всеки, пред чийто дом общинските власти посадят дърво, да го полива и огради. Ако то изсъхне, глобата е една месечна заплата. Битката му става легендарна и един столичен вестник отбелязва, че градът има две забележителности: „красивите тепета и Божидар Здравков кмета“.
По време на неговото управление в Пловдив се реализират редица благоустройствени проекти. Построяват се общински дом, съдебна палата, мостът над Марица, общински детски домове, старчески дом, дом за просяци, жилища за бездомници, родилен дом, туберкулозна болница, квартални бани, колодрум, нови хали, изложбени палати. Здравков има големи заслуги за модернизацията на града и утвърждаването на Международния мострен панаир.
Съпругата му също оставя името си в културната история на Пловдив, тъй като благодарение на нейните усилия са създадени операта и музикалното училище. Тя е сред най-щедрите дарители в Града под тепетата.
Една от най-големите заслуги на Божидар Здравков е спасяването на Стария град от разруха. Той освобождава от данък собствениците на стари къщи, за да запазят автентичния вид на резервата и започва археологически разкопки. Успява с доза хитрост да осигури за общината днешната сграда на Етнографския музей, известна като Куюмджиевата къща.
През 1930 г. тя е купена от италианския търговец на тютюни Антонио Коларо, който възнамерява да построи на нейно място тютюнев склад. Но Здравков изчаква търговецът да фалира и печели къщата за общината без търг.
За седем години кметуване Здравков се утвърждава като почтен човек, за чиято неподкупност се разказват легенди. Отказвал дори торби с липов цвят. След преврата през 1944 г. е единственият кмет, който не е жертва на репресии. Най-трудният му житейски момент е убийството на малкия му син Илия. Божидар Здравков си отива на 25 септември 1959 г. в Пловдив. На негово име е кръстена улица в града на тепетата. Днес паметна плоча напомня за неговото дело.
Михаил Колони харчи цялото си състояние за Варна
Благодарение на него е създадена Морската градина и е построена резиденцията „Евксиноград“
Михаил Колони е сред най-знаменитите личности в историята на Варна. Той има огромни заслуги не само за модернизацията, но и за превръщането й в морската столица на България.
Роден е като Михаил Х. Костов на 27 ноември 1817 г. в Сливен. Остава сирак и за него се грижи баба му Султана, с която се местят в Букурещ. Там Михаил получава солидно наследство от свой вуйчо, починал в Русия. От него наследява и името Колони. В Букурещ се отличава като прилежен, ученолюбив и с буден ум, заради което княз Александър Гика, който управлява Влашкото княжество, го наема за помощник-учител на децата си и ги изпраща с него първо в Атина, а след това в Париж. Там ги заварва Френската революция през 1848 г. Михаил е единственият знаен българин, взел участие в нея. След завръщането си в Букурещ помага за създаването на Втората българска легия в Белград и съдейства на четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заради това е хвърлен в затвора и освободен след това срещу много пари.
Когато Освобождението най-после се случва, Михаил Колони продава имотите си в Румъния и се завръща в България. В Букурещ е женен за много богата дама. След кратък престой в родния Сливен се установява във Варна и дава всичките си средства за изграждане на модерния град в два мандата – от 1881–1885 г. и 1890–1893 г. В морската столица идва през 1879 г., като първо е депутат. Включва се в обществения живот на града, като построява край Гебедже (Белослав) най-модерната моторна мелница в региона.
Като кмет Колони прави първа копка заедно с варненския митрополит Симеон и с княз Александър Батенберг на катедралата „Св. Успение Богородично“, създава градската градина до часовника, чертае планове за строителството на театър, хали, библиотека, за хотели и морски бани, за да бъдат привлечени повече туристи. Не винаги разбиран от общинските съветници, Колони финансира някои от идеите си със собствени средства. Залесява нос Галата, прави защитен пояс на Франгенските възвишения, за да предпази града от силните ветрове. Именно по негова идея зеленчуковата градина, която се шири край брега, е превърната в прекрасната Морска градина.
Благодарение на него е построен и княжеският дворец „Сандрово“, днес резиденция „Евксиноград“. Мечтата на Колони е да преобрази Варна и тя да заприлича на Марсилия, Париж и Букурещ, но това трудно може да стане без подкрепа на централната власт. Затова кани княз Александър Батенберг в морската столица и спечелва благословията му., благодарение на което във Варна и са осъществени куп значими проекти, с които жителите му се гордеят до днес.
След като изхарчва цялото си състояние за изграждането на нова Варна, дядо Колони, както го наричат, умира в бедност на 10 януари 1893 г., когато все още тече вторият му мандат. Погребват го на общински разноски и признателните варненци му издигат паметник.
Атанас Сиреков изгражда Морското казино в Бургас
Участва в акция за ремонт на помпените станции в града, простудява се и скоро след това умира на 41 години
Ако има кмет, за когото може да се каже, че е дал живота си за изпълнение на служебните дела, то това е Атанас Сиреков. Той е кмет на Бургас едва три години – от 29 януари 1936 до 19 ноември 1939 г. Дори за толкова кратко време успява да остави траен отпечатък в историята на града.
Роден е през 1898 г. в Копривщица. Завършва Пловдивската мъжка гимназия, след което постъпва във Военното училище в София и става кадрови офицер. Веднага е изпратен на Южния фронт по време на Първата световна война като командир на пионерен взвод. Пленен е от гърците, но успява да избяга, като освобождава и други български градове. Получава орден „За храброст“. През 1921 г. се демобилизира и заминава за Германия да следва машинно инженерство. Там се налага да учи и да работи едновременно, като се занимава с различни дейности, включително и обществена. В Германия среща и бъдещата си съпруга Зорка Караиванова. След като се дипломира през 1927 г. започва работа във Военна инженерна работилница – София. Две години по-късно със Зорка се установяват в Бургас и инж. Сиреков основава самостоятелно инженерно бюро и малка монтажна работилница. Участва в проектиране и построяване на малка електроцентрала и електрифицирането на Малко Търново. Освен това проектира и построява хладилната инсталация на фабриката за шоколадови изделия „Братя Анастасови“, парното отопление на Популярна банка – Бургас, на затвора в Плевен и др.
През януари 1936 г. инж. Атанас Сиреков е назначен за кмет на Бургас и започва да работи главно за водоснабдяване, благоустройство, хигиенизиране и цялостното модернизиране на града. По време на мандата му канализационната мрежа достига 44 км и задоволява 75% от нуждите на населението. Кметът набляга и на павирането на голяма част от улиците на града. Оформени са квартални градини, а едно от големите му постижения е построяването на емблематичното за Бургас Морско казино. По времето на инж. Сиреков за първи път в България в Морската градина е пуснат фонтан със сменящи се цветове на водната струя, а в градината са монтирани и бюстовете на някои от народните будители и революционери.
За тези три години е завършен и Здравният дом, открити са няколко училища. По централните градски улици са монтирани висящи осветителни тела. Започва проектиране на балнеосанаториум на Минералните бани. Подпомагал усилено създаването на образцова противопожарна служба, като са закупени два нови пожарникарски автомобила. Държал да бъде лично уведомяван за всеки по-голям пожар и се отзовавал на всеки, независимо кое време на денонощието е. По спомени на наследниците му при кмета гражданите влизали по всяко време, без пропуск и секретарки.
Но това му струва живота. През ноември 1939 г. пада голям сняг, който прекъсва електрическите проводници към помпената станция и градът остава без вода. Сам, на кон, инж. Сиреков се отзовава на мястото на аварията. С помощта на трима-четирима работници вдигат стълбовете и възстановяват електрозахранването. Прибира се целият мокър и изморен, сутринта става рано, защото избухва пожар и след това заминава в командировка за София. След два дни се завръща с висока температура. Разболява се от бронхопневмония и след една седмица умира на 41 години. Тъй като често помага на бедни бургазлии с лични средства, семейството му е в тежко финансово състояние. Общинският съвет гласува да се отпусне помощ на вдовицата и двете му малки деца, но тя се отказва в полза на бедните от града.
Кръстьо Станчев затваря мръсните бардаци в Търново
Забранява на жените да внасят манджи в банята, изисква опасните кучета да ходят с намордник по улиците
Кръстю Станчев е сред най-именитите кметове на Велико Търново. Той е кореняк търновец, опълченец, бил е и депутат. С прекъсвания четири пъти е сядал в кметския стол – 1899–1902, 1912–1913, 1921–1923 г. Бил стар стамболовист, към когото се обръщали с „бай Станчев“. Заради дългата му брада политическите противници му казвали Барбата. Когато не бил кмет или окръжен управител, практикувал адвокатство, а всички го приемали като „народен човек“. Обичал да сяда на чашка кафе или питие с приятели, за да спори по горещи обществени и политически теми.
В народните дела се ръководел от максимата „Което е полезно, е добро“. Винаги намирал точната дума, за да обясни всеки проблем кратко и ясно. В общинския съвет оставял съветниците да се наговорят и вземал думата накрая. Бил известен с умиротворителната си тактика, приемали го като обединителна фигура.
Първите кметувания на Кръстьо Станчев са свързани с благоустрояването по европейски образец на Търново и хигиенизирането на града. От негово време са останали най-старите имена на търновските улици, като „Осма дружина“, „Шейново“, „Гурко“, „Максим Райкович“, „Зеленка“. В историята Станчев остава със строгите заповеди, които въвежда. Затваря мръсните бардаци, забранява на жените да внасят манджи в банята и нарежда опасните кучета да ходят с намордници по улиците. Освен това задължава кафенетата, кръчмите, гостилниците и публичните домове да работят най-късно до 1 часа след полунощ. Кметът въвежда и строга трудова дисциплина в общината чрез присъствена книга за служителите, в която всеки един трябвало да се разписва. В заповедта пише, че никой не може да отиде по частна работа в присъствените часове, ако неговият началник не е дал писмено разрешение.
По време на третия му мандат се случва голямото земетресение на 1 юни 1913 г. с магнитуд 6,3. Трусът е усетен на територията на цялата страна. Последствията във Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец са катастрофални. 80% от сградите в Търново са разрушени. Кръстьо Станчев организира лагер на Марно поле и прави всичко необходимо, за да помогне на хората и да снабди всички с хляб. По негова инициатива се провеждат множество акции за подпомагане на бедни и пострадали граждани.
През последния си мандат Кръстьо Станчев полага огромни усилия за разрешаване на продоволствения проблем с липсата на брашно. Организирал Общоградски комитет, чрез който събира над един милион лева за прехраната на града.
По време на мандата си привлича специалисти, които да помогнат за електрифицирането на града и лансира идеята местността Зеленка да се превърне в народен парк.
Описват го като консенсусен градоначалник, който потушава напрежения и конфликти в града, а името му се произнася с респект от гражданите на Велико Търново и до днес.
