Американският натиск върху Израел се засилва, за да се намали интензивността на войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа.
През последната седмица държавният секретар Антъни Блинкен и вицепрезидентът Камала Харис призоваха Израел да направи по-големи крачки за намаляване на цивилните жертви. Този призив идва в критичен момент, когато Израелската армия засилва натиска си в южната част на Ивицата Газа, гледайки свалянето на Хамас и неговото ръководство.
Изправени пред нарастващия натиск, военният кабинет на Израел и военните командири са наясно с неизбежното: американски призив за прекратяване на конфликта и създаване на механизъм за действие веднага след войната. Предизвикателството е, че в Израел все още липсва яснота какво иска за Газа правителството на премиера Бенямин Нетаняху. То само посочва това, което не иска.
Нетаняху очерта две ключови условия за приключване на войната: първо, Израел трябва да запази контрола върху сигурността над Газа. Второ – Палестинската власт, водена от президента Махмуд Абас, не трябва да замества Хамас като управляващо образувание в Газа.
На пръв поглед аргументите на Нетаняху са основателни. Варварските атаки на Хамас на 7 октомври подчертават урока, че Израел не може да възлага сигурността си на външни изпълнители. Изтеглянето от територия без надежден субект, който да гарантира сигурността, е твърде рисков залог. Вместо това в обозримо бъдеще Израел ще трябва да продължи да действа в ивицата Газа срещу опитите на Хамас да възстанови терористичната си инфраструктура със същата свобода, с която действа на Западния бряг.
В допълнение в Палестинската автономия все още има закони, според които се заплаща на палестинците, които убиват евреи. Образователната й система продължава да подбужда към насилие. Всичко това трябва да се промени, преди някой сериозно да приеме, че Палестинската автономия е решението.
Трите варианта пред Израел за спиране на войната в Газа
Първият би бил Израел да контролира ивицата Газа не само в сигурността, но и в цивилния живот. Американците превърнаха израелската окупация на Газа в червена линия в своя подкрепа. В Израел така или иначе има малък апетит за подновяване на постоянното присъствие там, освен в някои от по-радикалните десни, религиозни кръгове.
Вторият вариант е Израел да запази контрола над ивицата Газа и да изчака създаването на многонационални сили, които да запълнят вакуума, след като напусне територията. Това би било нещо подобно на мироопазващите сили на ООН, които действат в Южен Ливан. Те трябваше да попречат на Хизбулла да разположи силите си в района близо до израелската граница, но не успяха.
Този път Израел се надява да види емиратско-саудитска инициатива, водена от американците, която да се премести в Газа. Там да установяви някакво гражданско ръководство, което да наблюдава реконструкцията на Ивицата Газа. В същото време обаче да работи с Израел за предотвратяване на превъоръжаването и възстановяването на Хамас.
Проблемът с тази опция е, че не отговаря на реалността. Докато емирствата и саудитците вероятно ще са готови да дадат значителни средства за възстановяването на Газа, те няма да искат да носят отговорност за повече от 2 милиона палестинци, които живеят там.
Факт е, че нито едно арабско правителство не е предложило на жителите на Газа да се преместят временно в техните страни, докато войната приключи. Защо да поискат да поемат юздите над целия анклав?
Третият вариант, застъпен от САЩ, включва промяна на локацията на Палестинската автономия в Газа след конфликта. Това е в съответствие с ангажимента на администрацията на Джо Байдън за решение с две държави. Тук обаче се среща скептицизмът на Израел за незабавното разрешаване на дългогодишния конфликт с палестинците.
Въпреки че тази опция освобождава Израел от преки граждански отговорности, тя рискува да укрепи глобалната позиция на Абас като лидер и на двете територии, претендирани от палестинците – Западния бряг и Газа. Нетаняху, изявен противник на палестинска държава, едва ли ще одобри този сценарий.
Като оставим настрана политическия компонент, за Израел този вариант има известна привлекателност. Предимството е, че Израел не трябва да контролира цивилния живот – управление на канализацията, събиране на боклука, образователната система и събирането на данъци. Всичко това може да се направи от цивилната Палестинска автономия.
Може да се подходи подобно на ситуацията на Западния бряг, където ПА контролира палестинския цивилен живот. В същото време Израел да навлиза в палестински райони, когато е необходимо. Най-вече, когато има разузнавателни данни, за да залови заподозрени терористи и да спре атаките, когато те все още са в началния си етап. Това може да бъде модел за ивицата Газа в бъдеще.
За да се осъществи тази опция обаче, Абас трябва да се ангажира със съществени реформи. Част от тях са отмяна на законите, които награждават терористите и прекратяване на подстрекателството в образователната система. Корупцията и неефективното ръководство в институциите на ПА също трябва да бъдат разгледани.
Израел е изправен пред предизвикателни възможности. Въпреки че запазването на контрола върху сигурността е ясен императив на Израел, въпросът за гражданското управление остава проблем без отговор, докато тази война бушува.
Яков Кац е старши сътрудник в Института за политика на еврейския народ (JPPI), бивш редактор на Jerusalem Post и автор на три книги за израелските военни въпроси, последната от които Shadow Strike: Inside Israel’s Secret Mission to Eliminate Syrian Nuclear Power.
