Милена Фучеджиева
Gen Z поколението е все по-активно политически. Изборът на 34-годишния Зоран Мамдани за кмет на Ню Йорк показва, че съвсем младите вече не искат съдбите им да бъдат решавани от възрастните. Не използваме думата „стари“, защото от гледната точка на 20-годишен човек и 40-годишният е стар. Проблемите за Мамдани тепърва започват, защото той няма да получи подкрепа от губернаторката на Ню Йорк Кати Хокул за повишаване на данъците на много богатите. Тя сподели за медиите, че хората от бизнеса са обезпокоени от заканите на Мамдани срещу капиталистическата система.
Нюйоркските големи бизнеси поддържат Ню Йорк като град и Хокул знае, че ако тя не застане на тяхна страна, на идващите губернаторски избори през пролетта те могат да оттеглят подкрепата си за нея. А и Хокул е по-скоро центристки политик в сравнение с това, което в момента се харесва на крайнолевите млади американци. Големият проблем, който Мамдани създаде за Ню Йорк с избирането си, е, че Доналд Тръмп по принцип мрази града заради делата срещу него, а сега към тях се добави и кмет социалист, съответно нищо добро не чака нюйоркчани. Всякакви възможни федерални пари ще бъдат орязани от администрацията на Тръмп, а финансирането на популистките обещания на Мамдани за безплатни автобуси и други подобни би идвало именно от федералното правителство.
Наскоро бяха орязани парите за купони за храна за социално слабите. Правителството обяви, че няма средства да покрие цялата необходима сума. 42 милиона американци разчитат за храната си на тези пари. Това е огромно число. Със сигурност сред тях има много хора, които са успели да измамят системата, без да заслужават да получават подобни купони, но как ще се прехранват десетки милиони хора, е въпрос, на който отговора вероятно ще даде улицата. Или ще протестират, или ще умират по нея.
„Ако харчите милиарди, за да строите космически кораби и метавселени, можете да похарчите милиони, за да храните деца. Ако наричате себе си визионери, докажете го с милост. Алчността не е сила, съчувствието е.“ С това обръщение към милиардери като Марк Цукърбърг и Илон Мъск, присъстващи на галавечер в Манхатън, Райли Кеог, талантливата актриса и внучка на Елвис Пресли, обяви, че дарява 8 милиона долара от хонорари от филмите с нейно участие, както и от фондацията й за бедните и бездомните американски семейства в Лос Анджелис.
Мамдани обещава безплатни детски градини. Америка е безмилостна към жените и децата. Обещанието му едва ли ще се изпълни, но причината то да бъде фокус в предизборната му кампания е напълно резонна. Младите американки, ако искат да имат деца, трябва да са подготвени така финансово, че да могат да останат в домовете си да се грижат за децата си за максимум 4 месеца. Това е максималният платен отпуск по майчинство, който в Ню Йорк е закон, но във Флорида сме свидетели как наше познато момиче тръгна на работа 2 месеца след като роди, защото толкова е платеният й отпуск, а и няма гаранция, че ще запазят мястото й, ако реши да вземе неплатен. Ако нямаш баби или пари за детегледачка, най-добре е да не раждаш, защото детската ясла струва близо $3000 на месец. Това са условия, които могат да си позволят само хора с пари. Съответно обещанията на младия Зоран са резонни, но нереалистични. Младите му избиратели тепърва ще разбират, че срещу тях стои система, която Мамдани няма как да разбие. И тук не става дума за комунизъм и капитализъм, а за елементарна възможност и човешко право да имаш дете, което условията на американската система правят все по-недостъпно за обикновения човек.
Зоран Мамдани е дете на много богати хора, получил е обучението си в елитни и прогресивни учебни заведения. Както винаги е било, прогресивните идеи се прокарват от деца от богати семейства. Най-смущаващата страна от личността на Мамдани не е неговият социализъм, защото той просто няма шанс да успее, а семейната среда. Баща му Махмуд Мамдани, угандийски антрополог, политически коментатор и преподавател в Колумбийския университет по африкански науки, смята, че шахидите, терористите самоубийци, трябва да бъдат приемани като напълно легитимни бойци на съпротивата. Тоест, ако утре някой взриви Таймс Скуеър в Ню Йорк, обявявайки се в подкрепа на Палестина, то това би било напълно легитимен акт на съпротива. По тази логика и събарянето на кулите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. би било легитимен акт на съпротива. Проблемът с младия Мамдани не е, че е мюсюлманин, а че е мюсюлманин, отгледан в семейство с подобно мислене. Това е много по-плашещо от социализма му. Дано да не се окаже, че прогресивните нюйоркски евреи, които са гласували за него, са направили голяма грешка, защото той няма да е кметът, който ще ги защитава от все по-свирепия антисемитизъм, обхванал света. Времето ще покаже, но то не работи в наша полза по причини, за които сме писали неведнъж.
Представителка на Gen Z поколението от Германия иска политическо убежище в САЩ. Това не е виц. 25-годишната известна крайнодясна инфлуенсърка Наоми Сайбт се е изнесла да живее в Америка, защото в Германия е застрашена от 15 години затвор като активист на „Алтернатива за Германия“. От профила й в Х гледа силно русо, блестящо бяло лице с дръпнати сини очи и силно подчертани кафяви вежди, безизразно, но видимо амбициозно. Тя е подкрепяна от Илон Мъск, който й дава платформа в Х и твърди, че като поддръжник на свободата на словото, тя е обект на следене от германското правителство, постоянно е оклеветявана в държавните медии и получава заплахи от Антифа. Това са причините да иска политическо убежище в САЩ. Сайбт е възмутена – в този случай основателно – от решението на германски съдия да не депортира африкански емигрант, изнасилил 16-годишно момиче, защото изнасилването не било траяло дълго. Подобни казуси са като бензин върху огън за крайната десница навсякъде по света. Човек се чуди защо се случват и какви хора участват в подобно „правораздаване“.
Наоми Сайбт и Зоран Мамдани са двете страни на една и съща монета – екстремизма. Единият е крайнодесен, другият крайноляв. Изненадващо, крайнолевият се извъртя и стана антисемитски, докато крайнодесният в момента е на страната на Израел и срещу нахлуването на ислямските „ценности“ в европейския и американския начин на живот. Времето ще покаже как ще се развият тези течения. Но отново – то не работи в наша полза. Мюсюлманското население нараства не само в Ню Йорк, но и навсякъде в Европа. Съотношението евреи-мюсюлмани избиратели в Ню Йорк е почти изравнено. Мюсюлманите ще бъдат повече до няколко години. Забрадките ще бъдат повече. Лошото отношение към жените ще се увеличи. Свободите ни ще започнат да бъдат атакувани. Изричането на тези истини не може, не би трябвало да причислява никого към някакъв политически екстремизъм, но наивните американски момичета в Ню Йорк харесват чаровния брадат Зоран, нищо че е женен. Както се казва, thoughts and prayers за тях в перспективата на следващите 20 години.
Наоми Сайбт не е ценна хуманитарна придобивка за Америка. Тя не предлага някакви извънредни свои таланти освен един – да владее все по-увеличаваща се аудитория от вече близо половин милион последователи, защитавайки бялата си кожа и русата си коса. Търсенето на политическо убежище всъщност е блестящ политически ход. Тепърва може би ще я видим да влиза реално в политиката. И тогава от двете страни на американската „барикада“ и политика ще са германска политическа емигрантка и мюсюлманинът Зоран Мамдани. Тя, нацистката, и той, комунистът.
Какви странни времена. Никой не остана в средата. А центърът е този, който пази света от унищожение.