Диян СТАМАТОВ*
Неспазването на правилата и липсата на елементарни санкции – значим проблем в родното образование. От години в училищата ни се потъпкват дори най-елементарните правила. Постепенно санкциите за дребни, а и за сериозни нарушения започнаха да се прилагат все по-трудно, все по-рядко, все по-безрезултатно. Спомням си случай, при който родител обжалва забележка, наложена на детето му – пет години дело в административния съд. Загуби го. Но за него беше важно. Символично. Имал си право. Както у нас е прието да се казва – полагало му се.
Днес реалността изглежда така:
– Учениците закъсняват системно за часове.
– Пушат в училищните дворове.
– Нарушават правилниците без притеснение.
– Нямат домашни, не са подготвени и това се приема почти за „норма“.
– Демонстрират грубо отношение към учители и ръководство.
– Агресията между съученици – вербална и физическа – не е рядкост.
– Облеклото често е тема на спорове и провокации.
– А ако учител опита да вземе телефон от ученик, изглежда все едно води битка на живот и смърт.
Налагането на санкции е административен кошмар. Да извикаш родител в училище, за да се запознае и подпише за наказание, понякога е по-трудно от подготовката за цяла конференция. И макар все още да има разумни и подкрепящи родители, мнозина са готови да спорят, да защитават нарушителите, без да видят по-широката картина.
Често се казва: „Всичко е въпрос на превенция“. Но когато сериозни нарушения остават без последствия, когато всички виждат безсилието на училището – това безсилие неизбежно се пренася и върху държавата.
А къде остават правата на онези ученици и учители, които спазват правилата?
Израства едно поколение с усещане за пълна ненаказуемост – без респект към учителите, съучениците, обществото… дори към родителите си.
Иначе училището е задължително до 16-годишна възраст. А това задължение носи със себе си и отговорност за спазване на правила и за уважение към правата на всички, които са част от една общност.
* Диян Стаматов е директор на столичното 119-о СОУ.