Дете на видима възраст 12–13 години носи плочки и ги чупи с чук при ремонт на софийския булевард „Цар Борис Трети“. Температурите са над 30 градуса. Връстниците му са на море. Други цъкат в телефони и таблети. Трети молят родителите си да им купят последния модел дизайнерски маратонки.
Социалните мрежи се превъзбуждат. Сипе се огън и жупел върху главите на бездушните родители, които мъчат детето. Държавната агенция за закрила на детето се самосезира.
Няма спор, че тежката работа в непоносимата жега не е за това дете. Но дали част от реакциите не бяха провокирани от морал в страна, където родителите казват на наследниците си „Учи, за да не работиш“. По света повечето деца работят от 15-годишни, за да изкарат джобни. И не само за това. За да научат стойността на парите. Биографиите на много успешни хора са доказателство, че като малки са пренасяли и по-тежки тухли. След това може би неслучайно са се справили отлично с живота.
Защото там трудът е ценност. При това срамен няма. В онези държави е важно родителите да научат децата си, че за изкарването на пари трябва да се полагат усилия. Да им изградят трудови навици. В живота те са не по-малко важни от способностите. Колко истински талантливи хора са пропилели дарбата си, защото са мързеливи.
Как ли се чувства сега това дете, което разбира от масовата реакция на хората, че е роб, а родителите му са зверове? Ще посмее ли да се захване с нещо друго от тук нататък? Точно този пример ли трябва да бъде посочван като най-лошото възпитание? Защо активните потребители на социалните мрежи и будни граждани не реагират по същия начин срещу родители, които говорят цинизми, слушат чалга, обиждат се и дори се бият пред децата си? Защо мълчат за тези, които са готови да скочат на бой срещу учители, които имат изисквания към разглезените им деца?
Не са ли възмутени от ниските оценки на матурите? Защо не протестират срещу собственици на заведения, които продават дрога на непълнолетни? Не се ли срамуват, че българските ученици не могат да изрецитират едно стихотворение на Вазов от начало до край?
Момчето от тротоара сигурно ще влезе с наведена глава в час на 15 септември. Съучениците му ще му се подиграват, докато учителката преподава урока за „Мамино детенце“. Макар че това произведение на Любен Каравелов май днес въобще не се изучава.
