В края на XIX век от водите на Сена в Париж е извадено тялото на неизвестна девойка. Полицейското разследване не стига далеч. Според една от версиите момичето е на възраст между 16 и 20 години и тъй като по тялото не са открити следи от насилие, заключението е, че само се е хвърлило в реката. По онова време подобни инциденти да не са рядкост, средно около двеста души вади полицията от Сена всяка година, поне 50 от тях са удавници. Затова историите им набързо се забравят.
Съвсем различна обаче се оказва съдбата на тази млада жена. Служител в парижката морга бил толкова впечатлен от спокойното изражение на лицето ѝ и решава да му направи гипсова отливка. Така в началото на миналия век в Париж започва да се разпространява маска на красиво момичешко лице със затворени очи и едва забележима усмивка. Маската дори има име – „Непознатата от Сена“ (L’Inconnue de la Seine) “ и скоро се превръща в истинска сензация. Художници и интелектуалци започват да я окачват по стените на своите ателиета и домове. През годините тази маска се превръща във вдъхновение за писатели, художници и философи. Албер Камю, Райнер Мария Рилке и Владимир Набоков са само част от имената, които пишат за нея. В Съединените щати маската е известна като La Belle Italienne. Но истинската ѝ слава идва едва през XX век. За разлика от традиционните посмъртни маски, които често изглеждат сурови и мрачни, тази носи усещане за необясним покой. Лицето изглежда сякаш не принадлежи на човек, срещнал трагичен край, а на някого, който просто е потънал в тих спокоен сън.
Това е времето на символизма и декаданса – период, в който европейската култура е обсебена от темите за красотата, смъртта и загадката на човешката душа. Неизвестното момиче се превръща в своеобразна муза за цяло поколение творци. Лицето му вдъхновява разкази, романи и стихотворения. Някои автори я представят като нещастна влюбена, други – като отчаяно бедна и нещастна жена, която посяга на живота си. Всеки създава своя версия на историята, защото истината остава неизвестна. Широко превежданият бестселър на Райнхолд Конрад Мушлер от 1934 г., „Непознатите“, разказва сантименталната история за съдбата на провинциалното сираче Мадлен Лавин, влюбено в британския дипломат лорд Томас Върнън Бентик. Момичето се хвърля в Сена, когато Бентик се връща при годеницата си. По този роман е екранизиран едноименен филм през 1936 г. Легендата продължава и до наши дни – през 2012 г. Дидие Блонд написва романа „L’inconnue de la Seine“ за мъж в Париж, който попада на копие на маската в антикварен магазин и се опитва да разбере повече за момичето.
Именно липсата на факти превръща Непознатата от Сена в културен феномен. Никой не знае нейното име, произход или житейски път. Отсъствието на биография позволява на хората да проектират върху нея собствените си представи и мечти, тя се превръща в символ на младостта, красотата и крехкостта на човешкия живот.
С течение на времето започват да се появяват съмнения относно произхода на прочутата маска. Някои специалисти смятат, че е малко вероятно лице на удавник да изглежда толкова спокойно и хармонично. Според тях маската може да е направена по жив модел, други предполагат, че цялата история за намереното в Сена момиче е по-скоро легенда, създадена, за да придаде мистичност на произведението.
Независимо от тези спорове популярността на образа не намалява. Напротив – през XX век той придобива неочаквано ново значение. През 50-те години норвежкият производител на играчки Осмунд Лердал търси лице за нов учебен манекен за сърдечна реанимация. Изборът пада именно върху Непознатата от Сена. Така нейният лик става основа на известния тренировъчен манекен Resusci Anne, използван за обучение по кардиопулмонална реанимация. Милиони хора по света са упражнявали техники за спасяване на човешки живот върху това лице, без дори да подозират неговата история. Поради тази причина лицето е наречено „най-целуваното лице“ на всички времена.
И тук има уникален парадокс: ако действително това момиче е загинало във водите на Сена, то впоследствие помага за обучението на поколения медици, спасители и доброволци. По този начин образът ѝ се свързва не със смъртта, а със спасяването на живот.
Днес Непознатата от Сена продължава да представлява интерес за историци и изследователи на културата. Нейната маска може да бъде видяна в музеи, частни колекции и архиви. Интернет е пълен с дискусии, опити за идентификация и нови интерпретации на историята. Всяко поколение открива в нея различен смисъл.
Почти 150 години след появата на загадъчната маска никой не може със сигурност да каже коя е била младата жена. Дали наистина е извадена от водите на Сена, дали е съществувала точно така, както я описва легендата, или е плод на художествена измислица – вероятно никога няма да узнаем. Но нейното лице продължава да гледа света със същата загадъчна усмивка, превърнала се в една от най-устойчивите мистерии на европейската културна история.