Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) беше изстрелян в орбита само преди две години, но вече започва да предефинира представата ни за ранната Вселена.
Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (James Webb Space Telescope или JWST) е космическа обсерватория, предназначена основно за провеждане на инфрачервена астрономия. Като най-мощният телескоп, изстрелван някога в космоса, неговата значително подобрена инфрачервена резолюция и чувствителност му позволяват. Космическият телескоп „Джеймс уеб“ вижда обекти, които са твърде стари, далечни или слаби за космическия телескоп Хъбъл. Това дава възможност за широк спектър от изследвания в областите на астрономията и космологията, като наблюдение на първите звезди и образуването на първите галактики, както и подробна атмосферна характеристика на потенциално обитаеми екзопланети.
Проектът е дело на съвместните усилия на НАСА, Европейската космическа агенция и Канадската космическа агенция. Телескопът носи името на Джеймс Едуин Уеб – ръководител на НАСА в периода 1961 – 1968 г., под чието управление САЩ изготвят програмата си за изпращане на човек на Луната.
Най-голямата планета в Слънчевата система, Юпитер, наблюдавана с инфрачервена светлина. Най-ярките елементи са върховете на конвективните буреносни облаци. Инфрачервената обсерватория надниква дълбоко в космоса, за да ни покаже галактики от звезди, каквито са били преди 13,5 милиарда години.
Много от тях са по-ярки, по-масивни и по-зрели, отколкото много учени смятаха за възможно толкова скоро след Големия взрив, който се случи преди 13,8 милиарда години.
„Със сигурност си мислехме, че ще видим размити петна от звезди. Но също така виждаме напълно оформени галактики с перфектни спирални ръкави“, каза проф. Джилиан Райт, директорът на Британския астрономически технологичен център.
„Теоретиците вече работят върху това как да получите тези зрели структури толкова рано във Вселената. В този смисъл Уеб наистина променя научното мислене“, добави той.
На тази снимка „Джеймс Уеб“ гледа към центъра на нашата галактика, близо до мястото, където съществува свръхмасивна черна дупка. Този регион на Космоса съдържа десетки хиляди звезди. Циановият цвят подчертава възбудения водороден газ.
Изненадващи са не само ефективността, с която тези ранни галактики са успели да образуват своите звезди, но и размерът на техните централни черни дупки също е чудо. Има „чудовище“ в сърцевината на нашия Млечен път, което е четири милиарда пъти по-голямо от нашето Слънце. Една теория предполага, че такива гиганти се създават с течение на времето, чрез натрупване на множество по-малки дупки, произведени като останки от експлодирали звезди или свръхнови.
„Но предварителните доказателства от „Джеймс Уеб“ са, че някои от тези ранни гиганти може напълно да са заобиколили звездния етап“, каза д-р Адам Карнал от Университета в Единбург. „Има сценарий, при който огромни облаци от газ в ранната Вселена биха могли да се срутят бурно и просто да продължат да се движат, направо до черни дупки.“
Известната планета с пръстени изглежда доста тъмна на това изображение, защото метанът на планетата поглъща силно инфрачервената светлина.
