Огнян МИНЧЕВ
Четири години война в Украйна… Стотици хиляди убити и осакатени… Милиони прокудени от домовете си… Десетки милиони живеещи в страдание, тревога и очакване на най-лошото… Украйна се бори за своята свобода, за своето оцеляване като независима и достойна нация. Но Украйна не е жертва. Украйна е нация, която се бори и която побеждава. Нация, която привикна да понася огромен брой малки и големи предателства. Нация, която стои на входа на Европа с ясното съзнание, че в борбата за своята свобода тя пази и свободата на Стария континент. Нация, която привикна достойно да посреща хулите, изречени с омраза, и хулите, изречени от невежество.
Нация, която не само ще надживее империята, но ще стане „камъка – глава на ъгъла“ (Матей 21:42), който „отхвърлиха зидарите“ от близо и далеч. Камъкът, който ще бъде ключ към здравината за цялата конструкция на бъдеща Европа. Империята ще се срути в прах и безвремие, а Украйна ще пребъде! Казвам го не само с вяра – казвам го със знание (колкото и претенциозно да звучи това). Къде са днес славните империи на Европа, в които „слънцето не залязваше“? Къде са фараоните и сатрапите? Свободата не е каприз – свободата не е илюзия, свободата е смисълът на човешкото съществуване.
Не бройте, не изчислявайте колко метра са напреднали войските на кремълския фашизоид по кървавите поля на Донбас. Не се плашете от червените килими, които му постилат – уж да го умилостивят. Не се и радвайте, че „силните на деня“ аха, аха да се разправят с Украйна. През 1848 г. се разбунтуваха младите нации на Европа – „Пролетта на народите“. Империите – „великите сили“, ги разгромиха. Къде са днес империите? Къде е днес Полша, Италия, къде са доброволно сдружените европейски нации? Ако настоящето е достойно – всяко бъдеще е бъдеще на свободата.