Трудно ще определиш възрастта й – някъде около 70–75, а може и повече. Облечена е с лека рокля на цветя и сламена шапка с малка периферия. Часът е към 9,30, магазинът е в подземието на малък търговски център в хубав софийски квартал. Жената върви бавно покрай щанда с млечни продукти, внимателно оглежда етикетите, спира през надписите в червено, които показват промоциите. Посяга към парче кашкавал, цената му е 11 лева, но като видиш грамажа, отива над 30 лева килограма. Най-евтините сирена са около 20. Заговаряме се – в магазина сме само няколко души. Цял живот е работила като редактор в издателство, сега пенсията й е 1100 лева, може да е над средната, но без помощ не стига. Дъщеря й е учила в Германия и там си е свила семейство, а в последните години е поела всички разходи по жилището в България – парно, вода, ток, интернет. И разбира се, билетът до Франкфурт, където отскача няколко пъти в годината. В Германия също поскъпват храните, но в супермаркетите цените на някои стоки са колкото у нас, че и по-ниски. А заплатите и пенсиите там са в пъти над българските.
Защо се получава така – примерно, литър прясно мляко в българските магазини е 3–3,50 лева, а в Нидерландия е под 1 евро, т.е. по-малко от 2 лева? Само за информация – кравето мляко у нас се плаща на фермерите по около един лев за литъра, 1 кг бяло саламурено сирене се прави от 6,8 кг мляко, а кашкавалът – от 10,3 килограма. Преработка, транспорт, търговия… при потребителя отива продукт с три пъти по-висока цена. Всичко ли е открито по дългата верига от фермата до трапезата, или нещо някъде потъва в мрак? Винаги ще съществуват тези подозрения, докато не се осветли целият този път. Но как може да се случи, без да се нарушат принципите на пазарната икономика и лоялната конкуренция?
По време на предишния кабинет в Министерството на земеделието направиха проект на закон за агрохранителната верига, който дори беше тръгнал по пътя на съгласуване с браншовите организации. Новото ръководство на ведомството поде темата, но направи съвсем нов проект и го кръсти Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и го внесе за обществено обсъждане на 13 юни. И тогава ревна бизнесът. „Законопроектът поражда сериозни опасения относно бъдещето на българското производство, ценовата стабилност и устойчивостта на пазара“, коментира Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК по време на дискусия с хранителния бранш. Според Попдончев, ако законът бъде приет в този му вид, има сериозен риск за оцеляването на малките и средни производители. Освен това се ограничават възможностите на родните фирми да се конкурират наравно и неизбежният ефект ще е увеличение на цените за крайните потребители.
„Добре е държавата ни да бъде икономически фактор, а не икономически диктатор, защото там, където има таван на цената, се убива на практика конкуренцията – предупреждава Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. – Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Само за 35 години рухна един цял сектор, в който страната ни беше световен еталон. Сега при липса на суровина, работна ръка и с тази пагубна политика българските консерви има вероятност да останат само спомен. А новият проектозакон само би ускорил този крах“, твърди Стойчо Кировски, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. На рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет.
Законопроектът ни връща в 80-те години – в една централно планирана икономика, където държавата решава кой какво ще продава, кой какво ще купува и на каква цена. Това е напълно несъвместимо със съвременната пазарна среда. Създава се фалшивото усещане, че този законопроект защитава производителите на първична земеделска продукция, но реално това е заблуда – пазарът не се интересува от ничия себестойност и не може да се продава стока на непазарни цени. Две трети от потреблението на свинско месо в България се осигурява от внос. Цените на свинското се определят ежеседмично на европейските пазари, във Франция дори два пъти седмично. Пълна илюзия е да си мислим, че може да се диктува оттук, коментира Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство. „Проблемът не е само за потребителя – проблем има и за производителите, защото новите изисквания може да ограничат ефективността на промоциите в магазините“, контрира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Но проектът си има и защитници. Приемането на Закона за веригата на доставки е ключова стъпка за защита на родното производство и осигуряване на по-голяма прозрачност в отношенията между производители, търговци и потребители, смята председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ и съпредседател на Българската аграрна камара (БАК) Цветан Цеков. Според него ще се осветли на каква цена се купува продукцията от българските производители и на каква се предлага в търговските вериги, т.е. как земеделците са били манипулирани. „С този закон ще има възможност за потребителя да получи стока на по-ниска цена, смята Димитър Заров, собственик на „Пършевица“.
Междувременно земеделското ведомство изтегли спорния проект и на 29 юли внесе нов вариант за обществено обсъждане. В редактирания текст не са взети предвид възраженията на бизнеса, остро реагираха от 14 браншови организации. Според тях проектът е с особено висока степен на риск, ограничава конкуренцията и застрашава всички участници по веригата на доставки – земеделци, преработватели, търговци и потребители. Има опасност от изкривяване на пазара и повишаване на цените, може да се отвори дефицит на определени стоки, а други да се окажат с прекомерно високи цени. Освен това изискването за задължителни 50% родни продукти само привидно е в полза на земеделците и безспорно накърнява интересите на потребителите. „Ако в един магазин българските зеленчуци са значително по-скъпи от вносните, независимо че са 50%, няма да правят необходимия оборот, за да печелят земеделците, тъй като потребителят ще купува по-евтините чужди стоки. А както ще стане със загубите от изхвърлените продукти? Магазините ще са длъжни да ги държат до последно, за да покриват изискването за процент български стоки, но няма да могат да ги продадат на промоция, защото надхвърлят 10%? Това са само част от аргументите на бранша в писмото, изпратено до премиера Росен Желязков, до министрите на земеделието Георги Тахов и на икономиката Петър Дилов.
Законът, който раздели аграрния бранш
Законът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни ще подобри благосъстоянието на възрастните хора и другите социално уязвими групи от обществото, пише в мотивите към проекта. Ето част от разпоредбите му, някои от които предизвикаха разделение в аграрния бранш.
Министерството на земеделието и храните създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти. Договорите за изкупуване се сключват с минимален срок на действие най-малко шест месеца, освен ако производителят откаже. Те трябва да включват: идентификация на договарящите се страни, вида на земеделските продукти, цената, която да не е по-ниска от производствените разходи, да включва не по-малко от 10% надценка от размера им.
Търговецът трябва да публикува ценови листи на интернет страницата си и задължително да предоставя данни за цените на земеделските продукти и храни. При промоции трябва да посочва промоционалната и предишната цена. Тези изискванията се прилагат за търговци на дребно с оборот над 20 милиона лева.
Въвеждат се следните максимални търговски надценки:
1. за преработвател – не повече от 20% спрямо производствената себестойност на продукта, изчислена съгласно действащите счетоводни разпоредби;
2. за търговец на едро по цялата верига на доставки – кумулативно не повече от 10% от покупната цена;
3. за търговец на дребно с оборот над 20 млн. лева. – не повече от 20% от покупната цена.
Надценките се прилагат върху стойността без ДДС за земеделските продукти и храни по списък, приет от МС. Търговците на дребно с оборот над 20 милиона лева определят еднакви по размер надценки за идентични продукти в една и съща стокова група.
За земеделските продукти и храни, определени в списъка, които се внасят от трети страни в България и не се въвеждат в процеса на преработка, надценката за вносителя е не повече от 10% от данъчната основа.
Количествата, за които се прилагат промоционалните отстъпки към краен потребител, не трябва да надвишават 25% от прогнозния годишен обем по договора между доставчика и търговеца на дребно. Определената промоционална отстъпка е до 10% от предишната цена и не повече от половината са за сметка на доставчика.
В търговски обекти за продажба на дребно на храни, които разполагат с 10 и повече обекта в страната, задължително се предлагат прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от български земеделски производители и преработватели. Родните продукти не могат да бъдат по-малко от 50 на сто от количествата на целия асортимент от същите групи храни в обекта.
Във веригите задължително се предлагат мляко и млечни продукти, произведени от български фермери и преработватели. Киселото и прясно мляко, сиренето (краве, овче, биволско, козе), изварата, произведени изцяло от българско сурово мляко, не могат да бъдат по-малко от 80% от целия асортимент.
ЕК вече размаха пръст на Словакия, Унгария и Румъния
Наказателна процедура заплашва всяка държава, която наруши принципа за свободното движение на стоки
Европейската комисия през 2015 г. установява, че национален закон в Словакия задължава големите търговски вериги да покажат на входа на магазина, в уебсайта си и пред аграрното министерство какъв процент от оборота им идва от продажба на храни от местни производители. Комисията счита, че това правило непряко насърчава търговците да предпочитат национални продукти и влияе на потребителите да избират родно производство и така ограничава достъпа на вносно до пазара, нарушавайки принципа за свободното движение на стоки.
През 2016 г. Румъния приема закон, според който задължава големите търговци на дребно (с годишен оборот над 2 000 000 евро) да купуват поне 51% от определени хранителни продукти от местни производители и да осигуряват специални изложбени площи за румънски. Европейската комисия инициира производство за установяване на нарушение срещу Румъния през 2017 г., като посочва, че тези мерки нарушават свободното движение на стоки и свободата на установяване в ЕС. Румъния отменя тези изисквания през 2020 г. Аналогичен случай се открива и в Унгария, срещу която ЕК през 2017 г. също предприема ответни мерки. В страната законът изисква прилагане на еднаква търговска надценка върху местни и вносни продукти, независимо от валутните колебания, което може да доведе до неблагоприятно третиране на вноса и нарушаване на свободното движение на стоки. Унгария не успява да защити своето решение.
Александър Йоцев, бивш зам.-министър на земеделието: Това е напълно лобистки закон
Съмнявам се изобщо, че ще се стигне до гласуването му в този вид
– Господин Йоцев, вие сте сред авторите на проектозакона за агрохранителната верига. Какво общо има вашият проект с този на Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни?
– За пръв път при нашето управление се промотира подобен закон, но тогава целта беше друга – да се разкрият взаимовръзките и въобще взаимоотношенията по цялата агрохранителна верига. Какво и защо минава, кой е първи и кой – втори, да се постави основа на регламентацията на тези взаимоотношения. Имаше едни скрити обороти, възползваха се разни мошеници, за да надуват цени. Разни хитреци използваха пробойните в законодателството. Целта беше да се осветли цялото движение на стоките и взаимоотношенията между участниците във веригата.
– Докъде стигна този проектозакон?
– Беше минал няколко съгласувания с други министерства и ведомства, с бранша.
– В него имаше ли тавани върху надценките, срещу които най-остро сега реагират от бизнеса?
– Не, изобщо не сме се занимавали с такива неща.
– Вашият проект използван ли е от екипа на настоящия министър Георги Тахов при изработването на новия закон?
– Може би само като идея. Целите, които ние си поставихме тогава, коренно се различават от това, което сега виждаме. В момента законът, който се предлага, цели да разпредели една добавена стойност от едни ръце в други ръце. Но това не води до снижаване на цени, напротив – противопоставя различните участници във веригата. На едни им гарантира някаква безумна печалба, която е въз основа на себестойност. Представяте ли са какво означа това – значи аз ще имам изгода себестойността ми да е огромна, защото имам до 10% гарантирани върху нея. Обаче на други им слагаш ограничение. Това е недопустимо! Министерството трябваше да осветли пътищата, по които минават аграрните продукти, но не го направи. Така както е направен, този закон е лобистки.
– Проектът беше внесен за обществено обсъждане, а после изтеглен. Има нов вариант, който още по-остро е оспорен от 14 организации в аграрния сектор. Каква ще е съдбата му в крайна сметка?
– У нас има много закони, които не функционират или са в някакво латентно състояние. Мисля си, че този ще е поредният такъв, ако изобщо се стигне до гласуването му.
Маргарита ДИМИТРОВА