Известната художествено-документална екранна поредица „Умно село“ на сценариста продуцент Антоанета Бачурова и актьора режисьор Владимир Люцканов навлезе в следващ етап от 25-годишния си живот – на страниците в дилогията „Моите хора“. В двете поредни части на издателство „Мусагена“ Антоанета Бачурова представя избрани разговори, които допълват филмите за съответните персонажи, без да променят идеята за пъстрия и наситен с екзистенциална ирония и самоирония спектакъл, в който всеки е в главната роля на самия себе си.
Както казва авторката, всички тези разкази са за личности, чиито живот е преминавал всякак, но не и скучно, често по ръба на абсурда. Неслучайно поредицата е обединена от знаковото заглавие на прочутата анимационна комедия на Доньо Донев „Умно село“. Или както твърди самият пословичен присмехулник, това са историите на „едни хора, които живеели на едно място и видели голям зор с едни неща, дето им се случвали…“. Те обаче до един са биткаджии. Театърът, който е „магазин за щастие“, започва с Крикор Азарян и неговите спомени от любимия Пловдив и спектакъла му „Хайдути“. С художника и директор на трупата Светослав Генев измислят истински водопад и танцуващи циганки в конака на пашата. Отиват в ромската махала, за да търсят подходящите артистки, а когато Азарян избира четири красиви момичета и започва работа с тях по представлението, се оказва, че легендарният Златю Бояджиев идва на всяка репетиция, за да плакне окото. Междувременно Азарян споделя, че като юноша не е мислил за театър, виждал се е като писател или адвокат, но в крайна сметка се е убедил, че театърът спасява от лудостта.
Албена АТАНАСОВА
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
