Теодор ЦЕКОВ
Румъния пое към извънредни избори с прекратения брак по сметка между либералите на министър-председателя Илие Боложан и главния им коалиционен партньор. Социалдемократическата партия напусна проевропейската четворна сглобка и унищожи парламентарното мнозинство, изтегли своите 7 министри и поиска нов премиер след едва 10-месечно управление.
Забележително е, че левите обединяват сили с крайнодесните, за да предизвикат смяна на властта. Най-голямата парламентарна група СДП и водещата опозиционна сила – „Алианс за обединение на румънците“ с лидер Джордже Симион, съвместно внасят вот на недоверие. Заедно двете имат 219 депутати при необходими 233, но с подкрепа от по-малки съмишленици ще съберат 260.
Вместо да развее бялото знаме, премиерът опитва да състави правителство на малцинството. Боложан и президентът Никушор Дан изтъкват спешна нужда от стабилност и нови закони с цел усвояване на 10 милиарда евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (плюс 16,6 млрд. по военната програма на ЕС – SAFE).
Заложена е съдбата на половината от общо 21,4 млрд. безвъзмездни средства и заеми по НПВУ, при краен срок 31 август. Фатално закъснява изпълнението на задължителни условия. За оставащите 4 месеца трябва да се усвоят толкова средства, колкото за предните 5 години. Достъпът до еврофондове е ключов, защото 10-те милиарда по НПВУ представляват една трета от общия обем публични инвестиции в пътища, училища, болници.
В коалицията с премиерската Национално-либерална партия остават Съюз за спасение на Румъния и Демократичният съюз на унгарците в Румъния, но това не е достатъчно. Боложан предупреждава, че политическа криза е крайно вредна точно сега. Страната от години се бори с прекомерен бюджетен дефицит, който през 2024 възлезе на рекордните за ЕС 9,3% от брутния вътрешен продукт. За да оздрави държавните финанси, правителството приложи мерки и намали до 7,7% от БВП през 2025.
Премиерът може да управлява с временни министри 45 дни, след което трябва да поиска вот на доверие. До това едва ли ще се стигне, защото СДП и АОР планират гласуване на недоверие около 5 май.
Актуалните социологически проучвания сочат 35% за Алианса на Симион при извънредни избори, 20% за СДП. Партията на Боложан има едва 15% подкрепа, а нейните партньори – ССР и унгарците, съответно 11 и 5%. Така почитателят на Тръмп и чест гост във Вашингтон Джордже Симион има отличен шанс да поеме властта, след като остана втори на изборите за парламент (1 декември 2024) и президент (4–18 май 2025).
СДП твърди, че извън сътрудничество за сваляне на премиера няма споразумение с АОР за бъдещо управление, дори би участвала в нова проевропейска коалиция. Според опонентите обаче леви и десни вече са се съюзили, а „който свали правителството, трябва да предложи решение за ново управление“.
НПЛ и ССР алармират за месеци на нестабилност, която ще се отрази и върху цени, лихви, работни места: „Румъния не може да си позволи хаоса, който подготвят СДП и АОР. Те са от едно и също тесто, вотът на недоверие е само първа стъпка по общия им път. Лицемерието на СДП е видно – женени за европейските социалисти в Брюксел, но с крайнодясна любовница в Букурещ. Чрез общите действия с Алианса, СДП ни напомня за близкото минало, когато атакуваше правовата държава, европейските ценности и институции“.
Малките опозиционни групи са силно критични към досегашната власт. „Мир – Румъния на първо място“ обяви, че ще гласува срещу „ултрапрогресивно правителство с необолшевишки произход, на командване от Брюксел и външни структури, защото страната се нуждае от пълен рестарт“. Евродепутатът и председател на „SOS Румъния“ Диана Шошоака твърди, че АОР и СДП отмъкват нейната заслуга за вота на недоверие.
Политическият трус в Румъния започна през ноември 2024, когато Конституционният съд отмени резултата от първия тур на президентските избори, а победителят Калин Джорджеску беше дисквалифициран по подозрения за руска помощ. САЩ посочиха скандала като пример за упадъка на демокрацията в Европа.
За повторния вот радетелят за национален суверенитет в ЕС/НАТО и противник на помощта към Украйна Джорджеску беше заместен от 39-годишното си протеже Симион. На първи тур Симион взе 41%, но на втория Никушор Дан заличи 20% изоставане и спечели с 53,6:46,4 благодарение агресивна подкрепа от ЕС, Франция, Молдова и либералните медии. Те драматизираха избора като съдбовен кръстопът между западната демокрация и руската автокрация, про и анти Европа, плашеха с десен екстремизъм.
Новата власт следваше линията от Брюксел, но на вътрешната сцена не успя да стори достатъчно и загуби доверие.
СДП посочи ред причини за своето оттегляне: предприетите от правителството икономии за овладяване на дефицита чрез увеличение на данъци и такси, замразяване на пенсии и заплати в държавния сектор; 54 000 румънци са загубили работните си места за 10-те месеца от мандата на Боложан; инфлацията се е удвоила до 10%; двуцифрен спад на покупателната способност; рецесия.
Според СДП е безотговорно да се продължи по същия грешен път, не е постигната нито една от трите основни цели – защита на жизнения стандарт, инвестиции и подкрепа на националната икономика. „За една лява партия оставането в тази коалиция и имитация на управление е смъртоносен капан. По-добре опозиция с глас, отколкото управление с наведена глава!“.
Джордже Симион не е проруски, но с него начело Румъния би направила остър завой от европейските политики за миграцията и Украйна, ще следва сигналите от САЩ. Симион вижда общи точки с бъдещия български премиер, защото в поздравлението си към Румен Радев спомена нова ера за България и по-широката визия за Европа на суверенни нации: „Имаме задължение да защитаваме националните си интереси с достойнство и да се борим румънците и българите да не бъдат третирани като граждани втора класа в ЕС“.