Разположен на брега на Адриатическо море, Бари е град, който пази автентичния дух на Италия. Тук ароматът на прясно изпечена фокача се смесва със соления морски въздух, рибарски лодки се поклащат в старото пристанище, а животът продължава по стария традиционен начин. Градът е столицата на областта Пулия и дълго остава в сянката на по-популярни италиански дестинации. Те обаче се пукат по шевовете от туристи и това е една от причините напоследък повече пътешественици да избират по-неизвестни дестинации. Именно такъв е регионът на Южна Италия, който е известен с маслиновите си горички, белите градчета, варовиковите скали и лазурните плажове. Днес Бари постепенно се превръща в естествената врата към тази част на страната, където може да се усети неподправената атмосфера на истинската Италия.
Бари не е музей, това е жив град, шумен и изпълнен с енергия, където съседите разговарят през балконите, възрастни мъже играят карти на площада, а домакините оставят вратите отворени, докато приготвят паста за обяд. Но не мислете, че отивате на някое забутано място – това е вторият по големина град в Южна Италия след Неапол и най-голямото пристанище по Адриатическото крайбрежие на страната. Оттук тръгват фериботи към Балканите, Гърция и Хърватия, а модерното летище и високоскоростните влакове свързват града с останалата част на Европа.
Мястото е привлекателно и за много пенсионери извън Италия, които избират спокойния ритъм, средиземноморския климат и вкусната храна. Зимите са меки и влажни, пролетта носи аромат на цъфнали портокалови дървета, а есента е сезонът на гроздобера и маслините. Лятото е горещо и влажно, но морският бриз прави вечерите приятни и чудесни за разходки край брега.
Туристите не пропускат да разгледат стария град – Бари Векия, който е заключен между древните крепостни стени и морето. Сякаш историята е спряла в лабиринта от тесни каменни улички, арки и малки площади. Дори да се изгубиш сред калдъръмените алеи, ще усетиш духа на Южна Италия в малките магазинчета, където се продават домашно приготвени тарали, сушени домати, местни сирена и бутилки зехтин от околните маслинови ферми. На всяка крачка има пекарни, от които се носи аромат на прясна focaccia barese – прочутата фокача на Бари, приготвена домати и маслини.
Една от най-известните улици „Арко Басо“ е символ на местната кулинарна традиция – възрастни жени с бързи и уверени движения оформят малките „ушички“ от тесто на емблематичната паста орекиете. Тя се прави от грис от твърда пшеница и вода, без яйца и през лятото обикновено се приготвя с чери домати и рикота.
За мнозина Бари е не само туристическа, но и духовна дестинация. Построената през XI век базилика „Сан Никола“ е един от най-почитаните храмове в Южна Италия, тя е великолепен пример за апулийска романска архитектура. Построена е за съхранение на мощите на свети Никола, пренесени от град Мира през 1087 г. Храмът привлича поклонници от католическия и от православния свят. Недалеч се намира и катедралата „Свети Сабин“ – тя е не е толкова известна, но е не по-малко впечатляваща църква, изградена през XIII век. В подземията й могат да се видят останки от древноримски и византийски постройки, които разкриват хилядолетната история на града. Всяка година на 21 юни (деня на лятното слънцестоене) точно по пладне слънчевите лъчи преминават през красивата розетка на фасадата и осветяват идентична розета, инкрустирана на пода на катедралата. Това превръща храма в огромен каменен астрономически часовник. Един от символите на града е внушителният Castello Svevo – Швабският замък. Първоначално е построен от норманите, а по-късно е разширен от император Фридрих II. Масивните крепостни стени, бастионите и ровът около замъка напомнят за стратегическото значение на Бари през Средновековието.
Но нали сте тук заради морето – то се усеща най-силно по Lungomare Nazario Sauro, една от най-красивите крайбрежни алеи в Италия. Палми, сгради в стил либърти и безкрайната синева на Адриатика превръщат всяка разходка в истинско удоволствие. Само на няколко минути от центъра се намира популярният сред местните градски плаж Pane e Pomodoro. Въпреки че е в предградията атмосферата е спокойна, а водите му се достатъчно чисти за плуване.
Кухнята на Бари е едно от големите удоволствия на пътуването. Тя е проста, но изключително вкусна, тъй като е основана на пресни продукти, морски дарове и традиционни рецепти. Освен орекиете задължително трябва да се опитат и легендарните spaghetti all’assassina. Вместо да се варят в подсолена вода и да се заливат със сос, спагетите се готвят директно в чугунен тиган, докато станат леко загорели, хрупкави и пикантни. Всъщност това е истинската кулинарна емблема на града.
Старото пристанище Порто Векио е друго място, което не бива да се пропуска. Рано сутрин рибарите продават директно от лодките си скариди, октоподи, стриди и морски таралежи. Морските дарове често се консумират сурови само с няколко капки лимон и чаша студена бира. Но всъщност ценителите на виното тук са на своето място, Пулия е и един от най-добрите винени региони на Италия. В местните енотеки може да се опитат прочутите primitivo, negroamaro и nero di troia – характерните южни вина, плътни и ароматни.
Маргарита Димитрова