Всички я зоват „майстор на индустриалния пейзаж“ и дори днес, когато отбелязваме 100 години от нейното рождение, това продължава да е най-устойчивата характеристика за завещаното ни от нея творчество. Неслучайно още през 1967 г. по повод нейна самостоятелна изложба Владимир Свинтила пише: „Корпусите на индустриалните строежи, охладителните кули често носеха атмосферата на някаква почти космическа самотност. Несъмнено ние, които сме възпитани да търсим „равновесие“ между човек и машина, в първите си контакти с един истински индустриален свят изпитваме някакъв шок.
В това, което ни показва днес тази художничка, виждаме, че тя е възприела заводските корпуси в тяхната пластическа красота. Нещо повече: могъщите корпуси носят нещо необикновено лирическо, почти приказно… Индустриалният свят е новият свят на човека. Като към дом се обръща към него художничката. Тя е пленена от монументалността на строежите, от стабилитета на материалите, от необикновените ритми, от необикновените хармонии. Това, което я интересува над всичко, е простотата и непосредствеността на изявата“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
