Борис МАНЕВСКИ,
Скопие, специално за „Филтър“
„Снимайте ме. Аз съм мъртъв, изгубих всичко. Цяла Европа трябва да знае“, казва Драги Стоянов, държейки снимка на сина си. Единственото му дете е изпепелено в унищожителния пожар в Кочани. В очите на отчаяния мъж се чете целият кошмар от случилото се. Това е краят на света за него, за стотици хора като него, за цели семейства, за един град, за един народ… Впрочем 30-хилядният Кочани вече не е град, а гробище. В него освен младите животи са погребани надеждите и мечтите на няколко поколения. След време реките от сълзи ще пресъхнат и ще стане още по-страшно, защото няма изход. Има бездна от мъка и безсмислие.
Не знам как управляващите в страната са гледали тези сърцераздирателни кадри, но е знайно, че подобни трагедии като тази в Кочани винаги се плащат от народа и от обикновените хора. При това прескъпо. Последното е валидно не само за Северна Македония и Балканите, а за целия свят. Но тук данъкът често е кървав и много болезнен. И той не се съизмерва само с голи цифри. Колкото до статистиката, тя също е ужасяваща – 60 жертви, над 155 ранени, много от които тежко. Трагедията се случва в малка дискотека „Пулс“ между жилищни блокове, в която като животни цяла нощ се тъпчат 1500 деца и младежи. Те са дошли да се забавляват с популярното хип-хоп дуо ДНК. В един момент пироефектите буквално за части от секундата предизвикват пожар, в който шестима души от групата и нейния екип също са сред жертвите. Загива и един от певците, който се е върнал през единствения изход на дискотеката да помага на пострадалите.
„Озовах се на земята, не можех да стана и в един момент хората започнаха да ме тъпчат. Сестра ми загина. Аз бях спасена, а тя не“, плаче 19-годишната Мария Тасева пред Би Би Си.
И в един момент ужасът от трагедията започва да отстъпва място на гнева. Започват да се прокрадват мнения, че заведението е незаконно. Появяват се първите информации, че нямало лиценз. После въпросните информации са потвърдени от вътрешния министър Панче Тошковски, който изказва предположение, че заведението е работило благодарение на подкупи и корупция… Арестувани са мениджърът, собственикът на дискотеката ковчег, както и държавни служители, които според премиера Християн Мицкоски са издавали незаконни документи.
В същото време напрежението в Кочани ескалира. Започнал като мирно бдение протест събра хиляди на централния площад, а след това и из улиците на съсипания и потънал в скръб град. Камъни политат към друго заведение на собственика на дискотека „Пулс“. А автомобилът му е обърнат и потрошен от отчаяните хора, чиято трагедия прераства в ярост и неистово желание за мъст.
Собственикът на дискотеката и подкупните чиновници ще си платят за трагедията, оставка подаде и кметът на Кочани Люпчо Папазов. Ще бъде ли това достатъчно, за да се успокоят духовете в Северна Македония. Със сигурност не. Вълната най-вероятно ще помете и други. По-скоро ще се превърне в цунами, което няма как да не стигне до върховете на държавата. Засега прокуратурата и политиците с активни действия и шумни декларации, че ще намерят виновниците за трагедията, се опитват да скрият собствената си отговорност. Но няма как да успеят. С приказки, че случилото се в Кочани е масово убийство за пари, не може да мине номерът на лидера на най-голямата дясна партия в страната ВМРО-ДПМНЕ и премиер на страната Християн Мицкоски. В следващите дни той ще бъде принуден да дава трудни отговори на още по-трудни въпроси, които местните медии дълго време услужливо не му задаваха или не смееха да му задават. Не е възможно и дългата мантия на прокуратурата да скрие огромната корупция и външнополитическите грешки на Мицкоски, който с омразата си към българите, гърците и постоянното търсене на виновни за положението в страната се опитваше да се представи целият в бяло. Сега бе сложено началото на края на политическата кариера на 47-годишния премиер, който, преди да дойде на власт обещаваше, че ще изкорени не само порочните практики и корупцията, но и ще накара правосъдната система да заработи.
В Кочани изгоря ореолът на Мицкоски и той вероятно прекрасно си дава сметка за това. Но вместо да обвинява други, както е свикнал, е добре сам да отчете какво направи неговата партия ВМРО-ДПМНЕ, за да пребори не само на думи корупцията в страната. От случилото се в Кочани е видно, че кметът, излъчен от управляващата партия, далеч не се е справил с корупционните практики, а напротив. И за това не са виновни нито София, нито Атина, нито лошият и строг Европейски съюз. Тук сме длъжни да отворим скоба, че на сметката на ВМРО-ДПМНЕ ще тежи един от най-големите грехове. И това безспорно е масовата пропаганда, довела до охлаждане на проевропейските настроения в Северна Македония.
И да се върнем към трагедията. Властите разпоредиха проверки във всички клубове и дискотеки, но кой ще провери самите управляващи какво печелят от многото новосъздадени икономически канали, които усвояват сериозни обществени средства.
Ако в целия ужас и гняв от трагедията има слънчев лъч, той е от проявената съпричастност и бърза адекватна реакция на българските власти веднага след случилото се в Кочани. Изведнъж някъде дълбоко скрити под земята останаха натрупалото се напрежение, повсеместното ожесточение и разочарованието от поведението на македонските власти спрямо българите и България. София първа се притече на помощ на македонците, а болниците в България приеха едни от най-тежките случаи. В страната бе обявен еднодневен национален траур. Да не говорим за проявената емпатия от страна на обикновените българи. Стотици доброволци дариха кръв като част от обявената от Българския червен кръст акция. Това е още един отрезвителен шамар за управляващата върхушка в Северна Македония.
Междувременно не би било честно всички хора на югозапад от България да бъдат дамгосани като зли и неблагодарни. В Кочани, което се намира много близо до Благоевград, думата „българи“ едва ли някога повече ще се произнася с лошо. Гърция, Хърватия, Турция и Сърбия също проявиха своята съпричастност към мъката на един народ. Вероятно смирението ще успокои духовете в цяла Северна Македония. С уговорката, че и смирението е до време, ако някой продължава да подклажда огъня на разделението, за да помпа собствените си политически мускули. Сега наистина е време на емпатия, която ще е добре да победи хулите и да се върнем към емоционалната нормалност. Трябваше ли обаче това да се случи с цената на толкова млади човешки животи?
