Кристина Патрашкова
Тези дни случайно ми попадна автобиографичната книга на Филип Димитров „В памет на отминалото поколение“. Бях истински впечатлена от откровения разказ за фамилията му, в която има прелюбопитни представители. Самият автор уточнява, че четивото е предназначено за по-млади хора и за да запълни пропуските в познанията им, авторът се връща назад в историята, очертавайки картина на времето. За личности и случки, които са неизвестни на тийнейджърите, препоръчва да направят справка в Google. Разказът е освен увлекателен, с много асоциативни препратки към днешното време и фино прекарана морална линия. „В памет на отминалото поколение“ може да се конкурира с творби на утвърдени писатели. Дори е по-добра от някои от тях.
Всеки има лична оценка за Филип Димитров, който бе премиер в началото на 90-те години и според някои има своите спорни решения. Той обаче е сред малцината, които се отказаха от депутатското си място, тъй като по собствените му думи възможността му „да влияе на процесите не е чак толкова голяма“. Предпочете да се занимава с преподавателска дейност, от 2015 до 2024 година бе конституционен съдия.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg