Сатиричният театър заслужава похвала за стратегията, с която демонстрира респект към българската класика и прави реверанс към собственото си минало. След като Николай Урумов режисира „Когато розите танцуват“ на Валери Петров няколко десетилетия след Гриша Островски, сега Никола Стоянов представя своята версия на „Кошници“, чийто автор е неподражаемият разказвач Йордан Радичков. И двете пиеси са в репертоара на трупата в годините на нейния абсолютен възход.
Неслучайно в актуалния плакат на „Кошници“ се вижда и Георги Калоянчев като Стоилко в спектакъла на Младен Киселов от 80-те години, като тогава асистент негов асистент е синът на писателя Димитър Радичков. И двете пиеси не успяват да се задържат достатъчно дълго в афиша, но не защото нямат зрители, а поради остротата на авторовите послания, неприемливи за тогавашните идеологически цензори. И Валери Петров, и Йордан Радичков нямат близки отношения с властта, нито са от любимците на Тодор Живков. Но и двете постановки остават толкова категорично и знаково в хрониките на Сатирата и в съзнанието на зрителите, че беше въпрос на програмиране да излязат съвременни интерпретации на „Когато розите танцуват“ и „Кошници“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
