Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Разглеждайки пресата, попаднах на снимка на тълпа полуголи японци с препаски на слабините, притиснати плътно един в друг. Ако снимката беше с мъже от Западна Европа или Америка, човек би могъл да помисли, че е някакъв гей празник. Всяка година на 24 февруари в три японски манастира на седмия ден от Лунната нова година в рамките на фестивала Сомин Сай се провежда празникът на голите мъже или Хадака Мацури. В един от манастирите тази година ще се проведе за последен път. Причината е катастрофално ниската раждаемост в Япония, която е по-зле и от българската.
Осма година поред раждаемостта в Япония намалява с повече от 5%, което означава, че населението ще намалее с 30% до 2070 г. и 40% от японците ще са на възраст над 65 години. Същото се случва в Китай и Южна Корея. С еманципацията на жените и по-големите възможности за личностна реализация, бракът отпада. За 30% от младите мъже и жени в Южна Корея бракът е напълно безсмислен. За разлика от Америка и Европа, азиатските държави не допускат емиграция, те искат да а етнически еднообразни, което ги обрича на изчезване. Чуждестранните студенти в Япония и натурализираните японци се оплакват от ксенофобия, расизъм и дискриминация.
В България също не се гледа с добро око на емигрантите от Близкия изток, но тенденцията е по-скоро неизбежна. И тук, както в западно-европейските държави, ще трябва да има внос не само на работна ръка, но и на желаещи да раждат деца, оценяващи мира и удобствата, които местните млади смятат за даденост, а не за привилегия.
Но какво общо има ниската раждаемост с отменянето на един хилядолетен фестивал? Просто няма млади мъже, които да искат да участват, а старите не могат да поемат физическото натоварване. И откриваме една интригуваща прилика между два ритуала, провеждащи се на двата края на света. Полуголите японци се борят във февруарските ледени води на река, за да хванат религиозните си талисмани. Те са шинтоисти и будисти, а българите са християни, които пък се борят да хванат кръста в ледените води на Богоявление. Изумително е как съвършено различни религии на две различни раси имат еднакъв ритуал за здраве, плодородие и късмет. Тук скъсваме от подигравки играещите хоро във водата подпийнали. За разлика от японците, които са полуголи, нашите юнаци увеличават мъката си с тежки потури, от които със сигурност не им става по-топло. Свързаността между посланията на тези две религиозни традиции показва, че хората сме много по-еднакви, отколкото различни, независимо от етноса и религията ни.
Неслучайно японците имат слабост към България. Може би те виждат в нас нещо, което ние обаче не виждаме в тях. За нас те са много различни, а всъщност, ето, приличаме си, и не само заради любовта ни към българското кисело мляко, което винаги е било своеобразен хранителен връх на дипломацията между двете държави. Различното в България от Япония обаче е, че все повече млади мъже участват в ритуала на Богоявление. Българите може да останат да се броят на пръсти, но до последен дъх ще се борят да извадят кръста. И тук се намесва национализмът. Здравето и късметът могат да бъдат „извикани“ само от нас, с нашите традиции, без да има значение, че българският народ ще изчезне, ако се самокапсулира. Носят се легенди за тайни нощни кацания на полети от Германия и Австрия, които разтоварват сирийци и афганистанци на българските летища. Целта на дезинформацията е да се провокират антиевропейски настроения. Пък нека да изчезнем. Хвърлящите кръста в България и талисмани в Япония си приличат по едно – ако ще и един човек да остане в страната им, той трябва да е българин или японец. И с него да приключи всичко.
Същевременно в Лондон е пълно с емигранти от бившите британски колонии, пакистанци и индийци. Хората са възпитани и любезни, много от тях изоставили националното си облекло, за да се впишат. Като жена изпитвам страх от ислямските фундаменталисти, които неизбежно се инфилтрират в западните общества. Възможността член на „Хамас“ под прикритието на евентуален бежанец от Палестина да се инфилтрира в България, е ужасяваща. Ислямският фундаментализъм е сериозен повод човек да се страхува от бежанците, въпреки че мнозинството са нормални хора, които искат да живеят в мир и да дадат шанс на децата си за по-добър живот. Те обаче не искат да живеят в България, защото знаят, че не са добре дошли и че социалната система не е като германската, австрийската или френската. Каквито и договори България да подпише с ЕС, няма как да държиш насила никого там, където не му се живее.
Проблемът със стопяването на нацията няма да се реши с вадене на кръст или талисмани от ледена река. Протестите срещу бежанците също няма да увеличат раждаемостта. Доходите в България са ниски, цените високи и това я прави непривлекателна не само за младите българи, но и за бежанците. По цени на хранителни продукти и на храната в ресторантите, България е почти наравно с Германия и това не е окей. Досадно е да бъде повтаряно на глухото правителство, което не прави нищо срещу спекулата.
Същевременно речта на Джо Байдън за Състоянието на нацията описа една силна икономически и във всяко едно отношение държава. Байдън показа впечатляваща енергия и твърдост, граничещи с войнственост. Една запомняща се фраза, изречена от безпрецедентно възрастния кандидат за втори мандат беше, че не е важно колко си стар, а колко са млади идеите ти. Той заяви безусловна подкрепа за Украйна, наблягайки върху това, че Русия ще нападне и други държави, ако не бъде победена. Обърна се директно към министър-председателя на Финландия, който присъстваше в залата и го поздрави за новото членство в НАТО. Имаше и отсъстващи, които бяха поканени – Олена Зеленска и Юлия Навална. И двете отказаха на Америка да седнат една до друга, неспособни да надскочат националните си пристрастия. Причината Зеленска да не седне до Навална, е позицията на съпруга й за окупирането на Крим. Навални никога не казва, че Крим е украински – според него той е на хората, които живеят там, тоест на двата милиона руснаци. Отказът на Юлия Навална да присъства бил поради умора. Никой не се съмнява, че е изморена и депресирана, но да откажеш на президента на Америка да присъстваш на най-важната му реч за годината при всичко, което Америка е правила и прави за семейството на Навална, е завидно самочувствие, граничещо с невъзпитание. Доста по руски. Олена Зеленска е не по-различна от нея. Тя можеше да превъзмогне антипатията си към рускинята в името на пиара в полза на воюващата си родина – а Украйна има нужда от силен пиар в Америка, за да бъдат убедени американците, че трябва да дават от данъците си за война, която пряко не ги засяга. Отсъствието на уморената Навална може би дори показа, че не подкрепя Украйна в тази война – или така може да бъде изтълкувано.
Така или иначе, тези две важни за държавите си жени се оказаха не на нивото на поканата, която им беше отправена. Поканата да седят една до друга не е дипломатическо faux pas на американците, точно обратното, но подадената ръка не беше приета, а това не помага на Украйна, нито на онази Русия, за която се бореше Навални.