„Ваймар Експрес“, 2023, България, документален, сценарист и режисьор Милена Фучеджиева, продуцент Георги Николов, оператор Емил Топузов, музика Асен Аврамов, анимация Любо Христов. Показан премиерно по време на кино-литературния фестивал Cinelibri.
В началото на 70-те години на ХХ век, по време на детството ми в Плевен, със сестра ми Стиляна и приятелката ми Адорея четяхме в несвяст историческите романи за Асеневци на Фани Попова-Мутафова. Най-пленителни бяха „Солунският чудотворец“ и „Дъщерята на Калояна“. За талантливата авторка само знаехме, че е съдена от Народния съд, била е забранена и впоследствие донякъде реабилитирана.
Геновева ДИМИТРОВА
Преди три години бях в комисията за игрално кино към Националния филмов център, която подкрепи оригинална, направо чудна идея на Милена Фучеджиева, за сценарий, посветен на многострадалната участ на Фани Попова-Мутафова след 9 септември 1944 до смъртта й през 1977. Заглавието беше „Дъщерята на генерала”.
Вместо него, сега Милена Фучеджиева е създала важен документален филм – подкрепен от НФЦ, за мащаба на нацистката пропаганда. Ужасно е актуален в контекста на днешния световен хаос. И с ефектно заглавие. В него също става дума за Фани Попова-Мутафова, но по повод пътуване през 1941 година до Австрия и Германия по идея на Гьобелс, което завършва във Ваймар – градът на Гьоте. Поканени са известни писатели от 17 европейски страни. От България отива само Фани Попова-Мутафова.
Тя е единствената жена в компанията. От Франция – публицистът и филмов историк Робер Бразийяк. От Норвегия е поканен Нобеловият лауреат Кнут Хамсун, но той, въпреки пристрастието си към Хитлер, не присъства. На следващата година е учреден крайно десният Европейски писателски съюз, на който Фани Попова-Мутафова става член и горещо прокламира нацистките идеи. Важен акцент във филма е Законът за защита на нацията, приет през 1941 г. За профашистката си активност писателката е осъдена от Народния съд през 1945-а на седем години затвор, но излежава 11 месеца. След Втората световна война Кнут Хамсун е обявен за психично болен, защото е бил твърде възрастен, за да бъде съден. Бразийяк е убит по заповед на Шарл дьо Гол, въпреки че за него се застъпват куп славни хора.
Филмът е с рамка Милена Фучеджиева, която в кадър споделя своето пристрастие към писателката и същевременно громи нейните симпатии към националсоциализма и антисемитизма. Захванала се е с това мащабно изследване, вдъхновена от книгата „Новият нацистко-фашистки ред за европейската култура“ от историка Бенджамин Мартин. Той участва във филма. Пред камерата говорят още френският социолог Жизел Сапиро, литературоведът Туре Рем, изследователката на Хамсун в Хамсун център Алвхилд Дверсгдал, внукът на Хамсун – Лейф Хамсун, Катя Зографова, Александър Кьосев, Пламен Дойнов, Капка Кънева. Иво Димчев пее своя версия на „Лили Марлен”, а после се изказва на английски.
Но филмът не е изграден от „говорещи глави“. Въпреки че има изобилен архивен материал, са използвани и дискретни черно-бели възстановки, комбинирани с документални кадри, заснети елегантно от опитния оператор Емил Топузов – Илиана Коджабашева е в ролята на Фани Попова-Мутафова във влака. И анимация се мярва (не е особено ефектна). Задкадровият глас на Милена Фучеджиева коментира събитията. И градира внушението в манипулацията на пропагандата и отговорността на писателя пред обществото. Във „Ваймар Експрес“ отсъства съчувствието към злощастната съдба на голямата писателка от онзи трийтмънт.
За разлика от предишния документален филм за живота на Фани Попова-Мутафова „Малката маркиза“ (2021) на Станислав Дончев по сценарий на Теодора Дончева и Елица Гоцева, в който доминират възстановките, проследяват се фактите и има четец и коментатор в кадър (Васил Бинев), „Ваймар Експрес“ е радикален в преценката си за писателката. По-краен. Твърдо отстоява поантата си „Думите имат значение“. Но все пак остават и литературните произведения.
