„Едва в десет училища руски език се изучава като първи профилиращ предмет. В 40 училища имаме паралелки по руски език. Големият процент ученици, които учат руски език, е по линия на втори чужд език. Това означава, че всички ученици изучават втори чужд език и това се случва от девети клас“, каза днес пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
„И в момента ние имаме осем пъти повече ученици в девети клас, които изучават руски език, отколкото в осми клас, и това е по линия на втория чужд език. Те са го избрали, защото на една голяма част от учениците им е по-лесно, много по-висок е процентът в професионалните гимназии, в училищата с концентрация на деца от уязвими групи. Беше направена съпоставка, че в България по-висок процент ученици учат руски език, отколкото в Румъния или в Гърция. Това е нормално, традиционно в България се е учило повече руски, азбуката е една и съща“, посочи министър Вълчев.
По думите му, ако погледнем повече време назад, броят и процентът на учениците, които изучават руски език, е спаднал. Той е по-голям, отколкото е в останалите европейски страни, но той е традиционно по-голям, защото навремето се учеше руски език, защото българският език е по-близък до руския език. Голям е делът на учениците, които учат втори чужд език руски, до осми клас е много малък процент, а в девети клас скача, когато започва да се учи втори чужд език. Много по-голям е процентът в професионалните гимзии, в училищата с концентрация на деца от уязвими групи, които обикновено са ученици с по-ниски резултати, които предпочитат да учат руски език, защото им е по-лесен, отново поясни образователният министър.
Българското правителство е осъдило руската военна агресия в Украйна, но през ум не ни е минавало да осъдим изучаването на руския език и не можем да поставяме знак на равенство между управлението на една държава и културата, и езика й. В този смисъл не предвиждаме и занапред по никакъв начин да ограничаваме изучаването на руския език. Попитан за произведенията, министър Вълчев отговори, че при всяка промяна в учебните програми има малко или повече промени, но в никакъв случай няма да се подхожда с негативно отношение към световната литература, защото не трябва да се поставя знак за равенство между управлението на една държава и нейния език, култура, културно и литературно наследство.