Рим, Италия и светът за последен път свалят шапка пред Валентино Гаравани и аплодират творенията му. Един от най-великите естети, последният император на стила през ХХ век си тръгна на 93 години с късмета на праведниците – според медии на Ботуша той е издъхнал в съня си.
Три дни продължават траурните събития, замислени като сцени от тъжния спектакъл за финале гранде. Поклонението пред тленните му останки е в аристократичната сграда от XIX век на площад „Минянели“ 23 – в подножието на 12-метровата Колона на Непорочното зачатие в съседство до Испанските стълби. Опелото в една от най-внушителните базилики във Вечния град – „Дева Мария на ангелите и мъчениците“ на площад „Република“, любима на Валентино, който е дълбоко религиозен. Валентино ще бъде погребан във „Фламинио“, най-голямото гробище в Италия, с 37 километра вътрешни пътища, църкви и храмове на основните световни вероизповедания. Всеки детайл е съгласуван с маестрото и одобрен от него.
През последните две години корифеят на вечната елегантност се оттегли дискретно заради изтичащата във времето енергия, без да изпада в ступор от неизбежния край или да страда от фатални диагнози. Той почти никога не боледува, коментират в Италия. Единственият инцидент, за който споменават тази седмица хроникьорите, е счупеният му крак през 2011 г., когато той се възстановява изумително бързо за възрастта си. А единственият път, когато споменава страх от смъртта, е през 2017 пред „Кориере дела сера“.
В Рим обаче се случи и тържествено-триумфиращо събитие, което за пореден път напомня, че интелектуалното наследство на Валентино достойно ще премине в следващите десетилетия. Броени часове преди маестрото на шика да отлети към отвъдното, в архитектурното бижу на площад „Минянели“ 23 – в близост до Испанските стълби, където се намира фондацията на Валентино Гаравани и неговия партньор Джанкарло Джамети, беше открита изложбата „Венера“. В нея португалската художничка Йоана Васконселос представя скулптури и инсталации, вдъхновени от съвършените модели на международния мегаартист.
„Изкуството е диалог. Моите творби и тези на Валентино Гаравани си говорят. Той вярва дълбоко в красотата. Аз също. Красотата ражда хармония, а хармонията носи обещанието за мир и социална справедливост. Обещание, от което светът спешно се нуждае днес“, казва Йоана Васконселос преди премиерата. Валентино Гаравани и Джанкарло Джамети благославят и подкрепят респектиращата идея на авторката – в създаването на монументалната й Венера участват студенти от арт академии, пациенти от Детската християнска болница в Рим и техните семейства, терминално болни, жени от бежански приюти, жертви на насилие и затворнички. Както винаги, мислят за това как искат да бъдат запомнени. Музите, модата и филантропията се срещат, за да генерират култура. Изключително атрактивна е мащабна маска, съставена от 255 барокови бронзови корнизи и 510 припокриващи се огледала, канещи зрителите да размишляват както върху индивидуалната, така и върху споделената идентичност. На повече от 1000 квадратни метра експозицията е съвременно поетично пътешествие във вселената на Валентино Гаравани. Пак там през 2025 г. Валентино подреди „Хоризонти/Червено“ – 50 иконични рокли и 30 творби на модерното и на съвременното изкуство. „Не съм виновен, че обичам красотата“, споделя той в биографичния документален филм „Последният император“.
На 12 март пък е ревюто с есенната колекция „Валентино“, което ще бъде в Рим вместо в Париж. Завръщането в столицата на Италия се тълкува като жест на почит към основателя Гаравани и към настоящия художествен директор Алесандро Микеле. Микеле, който 20 години беше лицето на „Гучи“, отлично се вписва в мантрата на Гаравани и Джамети: „Модата е форма на изкуство, но трябва да бъде и носена“. Няма съмнение, че Валентино е поетът, който преобразява коприната в стихове, пишейки с игла и конец една от най-ценните страници в историята на световната мода, отбелязва списание „Ел“.
„Ти имаше добро сърце, пълно с човечност. Беше приятел, а твоето изкуство и страстта ти завинаги ще останат източник на вдъхновение. Беше привилегия да те познавам и винаги ще те нося в душата. Аз и моето семейство изразяваме съболезнования на Джанкарло и цялото ви семейство“, споделя София Лорен. „За теб красотата никога не беше лукс или украса: тя беше форма на защита, безопасно място, единственото възможно. Защита, щит срещу света. Ти беше мой ментор… Ти ме научи, че модата е радост, макар и дълбоко сериозна радост“, скърби Пиерпаоло Пичоли, креативен директор на „Баленсиага“, където отива, след като четвърт век работи за Валентино.
„Сърцето ми е разбито“, написа Синди Кроуфорд. Колежката й Клаудия Шифър добавя: „Легендата ще живее вечно чрез марката, която създаде, въплъщение на елегантността и блясъка“. „Винаги ще помня неговата голяма доброта и безкрайна елегантност“, отбелязва Карла Бруни. „Това е краят на една епоха. Ще ни липсва много“, написа Гуинет Полтроу в Инстаграм.
Кръстен е на холивудския идол Рудолфо Валентино
Името определя съдбата му, цял живот е омагьосан от звездите на екрана
Валентино Клементе Лудовико Гаравани, роден на 11 май 1932 г. в Ломбардия, е кръстен от баща си Мауро и майка си Тереза на холивудския идол Рудолфо Валентино. Името като че ли трасира съдбата му. Обожава киното, където тайно го водят по-голямата му сестра и нейното гадже. Омагьосан е от звездите на екрана, от блясъка и тоалетите им.
В Милано се записва в школа, където правят модни скици, и взима уроци по френски. На 15 години заминава за Париж. Работи като чирак в ателиетата на „Балмен“ и на Кристиан Диор. Минава кратко обучение при Ги Ларош. От тях попива занаята, но има и диплома, подпечатана от синдиката на парижките автори на висша мода, без която всички врати са затворени.
През 1957 г. в Милано с няколко съдружници, сред които е и баща му, поставя началото на собствена модна къща. Скоро обаче фалира и през 1959 младият дизайнер отваря ателие на улица „Кондоти“ в Рим. Тогава се появява Джанкарло Джамети, който ще стане мозъкът на модата „Валентино“.
Първата си колекция показва в двореца „Пити“ във Флоренция, която му донася безпрецедентна мигновена слава и според градските легенди американските търговци се сбиват за моделите в нея, а Валентино и Джанкарло Джамети приемат заявките им до сутринта.
През 1967 г. печели една от големите награди в индустрията с модели в бяло, бежово и слонова кост, брандирани с емблематичното V. Отваря първите си бутици в Милано, Рим и Ню Йорк, където е абсолютен гуру в бомонда. Карл Лагерфелд му признава: „В сравнение с нас двамата другите правят само парцали“.
Както е известно, яркочервеното е неговият подпис – носят го най-емблематичните му рокли в различни дължини, кройки и материи. Страстта към цвета на кръвта се заражда в ранната му младост, след като гледа „Кармен“ в операта на Барселона. Там всичко е обагрено в огнената палитра – от пода до последното копче по костюмите. „Червеното може да превърне всяка жена в звездата на партито“, категоричен още тогава е той.
И той до една ги превръща – София Лорен, Елизабет Тейлър, Одри Хепбърн, Джулия Робъртс, Кейт Бланшет, Ан Хатауей… Среща Джаки Кенеди през 1964 г. в хотел „Уолдорф Астория“, където е поредното му ревю в Ню Йорк. Тя поръчва шест тоалета за траурния си гардероб. По-късно избира дантели в слонова кост от колекцията му „Бианка“ за първата си нощ с Аристотел Онасис. Той прави и булчинската й рокля за сватбата им през октомври 1968 г. Както се знае, през 90-те години негова муза става и Росарио Надал, бившата снаха на Симеон Сакскобургготски, с която се запознават в Майорка.
Валентино идва и остава в модата с желанието да съблазнява, да очарова, да завладява и да превръща жените в полубогини. Но споделя, че мрази дрехите от 80-те години. Обича 40-те, 50-те и 60-те, но ненавижда ситните къдрици и огромните рамене. Отрича дори собствените си дизайни от онези години: „Не бяха пропорционални, не съвпадаха с кройката… Бяха ужасни!“.
На 4 септември 2007 г. императорът казва официално „сбогом“ след празненствата за 45 години от старта на марката си. 600 специални гости имат привилегията да бъдат поканени на ревюто в Храма на Венера в Римския форум. За целта той е „възпроизведен“ в оригиналния си вид чрез сценографията на носителя на „Оскар“ Данте Ферети.
Последното модно шоу на Валентино в Рим е през 2007 г., съпътствано от изложба на 300 негови модела в Ara Pacis – великолепен римски паметник, посветен на богинята на мира. Сбогуването, естествено, е в червено. „Решихме да си тръгнем, докато партито още продължаваше“, коментира метафорично Джамети.
През януари 2008 г. Валентино слага край на кариерата си и в Париж, където ревюто му в музея „Роден“ остава в историята на висшата мода. След това работи само за определени проекти, сред които са и постановки в операта. Творчески директор става Алесандра Факинети. След два сезона тя напуска, а на нейно място идват Мария Грация Кюри и Пиер Паоло Пичоли. Те са заедно до 2016 г., когато Кюри става креативен директор на „Диор“, а Пичоли остава сам.
Началото е в апартамент с дъх на котешка урина
В края на дните му богатството му наброява милиард и половина долара
Валентино и Джанкарло Джамети, който в началото на февруари навършва 84 години, създават невероятна империя. Никой не умее да прави толкова пари, колкото Джамети, казват в Италия.
„Още щом се запознахме, го помолих да ми даде счетоводните книги. Началото беше трудно – изгониха ни от мястото, на което работехме. Наложи се да делим апартамент с жена, която отглеждаше безброй котки. Докато аристократки и актриси идваха на проби, жилището вонеше на котешка урина. За щастие, само година по-късно успяхме да наемем последния етаж в сградата на площад „Минянели“. В личната им сбирка са произведения на Пикасо, Джеф Кунс и Анди Уорхол.
Когато през 70-те техният приятел Анди Уорхол предлага да нарисува портрет на Гаравани, двамата първо го тълкуват като любезен жест. Едва след това опитният бизнесмен Джамети осъзнава, че Уорхол е приел поръчка, за която очаква да му се плати. „Казахме „да“ на Анди, но тогава нямахме достатъчно пари. Минаха няколко години, докато се издължим“, спомня си Джамети, диригентът на парите във фешън владенията. Той е неповторим анализатор и стратег в жанра. „Модата не е повърхностна. Красотата е от малкото останали съкровища. Единственото, което може да противодейства на грозотата и травмата. Но може би имената Армани, Валентино, Версаче, Прада, Живанши или Шанел няма да съществуват в бъдеще – концепцията за творчески директор вече не е същата. Не е ясно какво всъщност се предлага на публиката. Егото на дизайнерите е станало по-важно от самата марка, а те получават милиони, за да бъдат себе си. Новите визии служат добре за маркетинг или за кликбейт в социалните мрежи, но накъде след това? Кой изобщо носи тези дрехи? През 70-те в Италия имаше не само Валентино, но и Джанфранко Фере, Армани, Криция – и това даде мощен тласък на индустрията… А къде са тези творци днес? Представителите на новите поколения взаимно се копират и всичко е объркано. Най-големият проблем сега е краткосрочното мислене – както при дизайнерите, така и при инвеститорите и институциите. Модната индустрия ще бъде преобърната от промените, които се случват, но посоката не е ясна, така че не знам какво да очаквам“, казва Джамети пред Financial Times.
През януари на 1998 година Гаравани и Джамети сключват сделка за близо 300 милиона долара с конгломерата HdP, контролиран от Джани Аниели. През март 2002 „Валентино“ влиза в портфолиото на мощната групировка „Марцото“. През 2004 г. разкрива, че е хомосексуален. На 4 септември 2007 официално обявява, че излиза в заслужена ваканция. През 2006 г. има кратко участие в „Дяволът носи Прада“, където играе себе си.
През 2012 година „Валентино“ съобщава, че фондът Mayhoola for Investments S.P.C, подкрепян от кралското семейство на Катар, е закупил всички акции на Valentino Fashion Group SpA от лондонския частен инвестиционен фонд Permira и италианската текстилна фирма Marzotto. Модната къща не споделя финансови подробности за сделката, но информирани източници твърдят пред „Ройтерс“, че купувачът е платил 700 милиона евро. Това е една от най-крупните сделки на европейска дизайнерска компания от инвеститор в бурно развиваща се икономика.
Преди да си отиде от този свят, богатството на Валентино е изчислено на около милиард и половина долара.
Трима мъже бележат живота на маестрото
Бивш модел и актриса е единствената жена, от която иска да има деца
Три са големите любови в живота на Гаравани. Първият е Джанкарло Джамети. Той учи архитектура и живее в елитен квартал на Рим със заможните си родители. Валентино тъкмо се е преместил от Париж във Вечния град и се чувства самотен и без самочувствие. „Попита дали може да седне при мен и започнахме да си говорим“, връща лентата Джамети към първата среща в бар на улица „Венето“, където е фокусиран „сладкият живот“ през 60-те години. В края на вечерта предлага на Валентино да го закара до вкъщи с фиата си, на другия ден двамата заминават за Капри и оттогава са неразделни до сетния дъх на дизайнера. От 1972 г. не спят заедно, но остават най-близки приятели и бизнес партньори. „Бях на 30. След раздялата ми беше много трудно. Винаги сме искали да бъдем най-добрите един за друг, да се уважаваме и ценим. Когато преодоляхме ревността и някои други проблеми, всичко стана по-лесно“, споделя Джанкарло Джамети пред Vanity Fair.
В сърцето и спалнята на Валентино през 1973 г. влиза бразилецът Карлос Соуза. Запознават се в клуб в Рио де Жанейро. Той става говорител на марката и остава в клана „Валентино“ и след като напуска интимните покои на дизайнера. Валентино и Джанкарло са кръстници на Шон и Антъни, синовете на Карлос и съпругата му Шарлийн.
Както Джамети разкрива в мемоарите си „Частно“, Гаравани се запознава с Брус Хуксема в началото на 80-те години. Той започва кариерата си като модел на Валентино, а по-късно стига до вицепрезидент на къщата. Хуксема, с когото Валентино е заедно повече от четири десетилетия, основава и луксозната марка VBH.
Единствената жена, в която Валентино се влюбва, е Марилу Толо, модел и актриса. Само от нея иска да има деца. Тя също е сред най-скъпите му в неразделната група, която артистът нарича „племето на Свети Валентино“.
Гаравани означава сова на италиански. Неслучайно работи по цяла нощ в огромното си бяло легло с бели завивки и бяла ленена пижама с инициалите му във всеки ъгъл. Валентино умира в резиденцията си на древния път Апия, където през последните години отдъхва след пътуванията до другите си жилища в Лондон, Ню Йорк, Капри и Гщаад. Но може би най-любимото му убежище остава край Париж. Дълги години живее в замъка от XVII век с парк от 120 хектара в околностите на френската столица, който купува през 1995 г.
Мопс и порцелан са големите му страсти извън ателието
Колекциите не ме интересуват, кучетата ми са най-важни, казва корифеят на шикозната романтика
Феновете на Валентино познават още две от големите му страсти – кучетата от породата мопс и порцеланът. „Всичко започна с Маги – тяхната майка. Оттогава до едно ги кръщавам с М – Моли, Милтън, Монти, Марго, Мод, Маджи. Не ме интересуват колекциите, кучетата са ми най-важните!“ Той е толкова привързан към четириногите, че иска да бъдат до него на афиша за документалния му филм на кинофестивала във Венеция през 2008 г.
Валентино притежава и огромна сбирка от античен порцелан – над 100 сервиза, в които предлага топ кулинария на приятелите. През 2014 г. казва пред New York Magazine: „Най-възрастният човек на масата – особено ако е дама, винаги трябва да стои отдясно на домакина. След това всеки от останалите гости се настанява според важността и положението. Никога не настанявам съпруг и съпруга един до друг. При възможност дори не на една маса!“. Обсипва трапезата с цветя, шоколад, различни украси и никога не използва бели покривки – предпочита нюанси на бледожълто, пепел от рози, тревистозелено и бебешко синьо.