Валери Жаблянов е роден през 1965 година в София. Доктор е по политология. Специализира по програмата „Фулбрайт“ в САЩ. Депутат от „Коалиция за България“ в XLII, XLIII и XLIV народно събрание. От 19 април 2017 г. до 21 февруари 2018 г. е заместник-председател на парламента.
На 11 февруари 2023 г. е изключен от БСП по желание на Корнелия Нинова. Жаблянов е сред създателите на Обединената левица.
– Господин Жаблянов, за първи път от години левите се обединяват в по-широк фронт. Какво може да ви донесе това на предстоящите избори?
– Смятам, че темата за обединението вляво е многопластова. От началото на 90-те години БСП винаги се явява на избори в коалиция, защото след разпадането на еднопартийния монопол се появиха социалдемократи, зелени, екологични организации. Макар и малки, те имаха своето присъствие в българската политика и даваха възможност да се види демократичният характер на лявото политическо пространство. За мен това е особено важно в сегашната ситуация, защото демокрацията като политически режим и устройство е притисната от множество кризисни явления в Източна Европа и в България. А левицата е тази политическа сила в най-широкия смисъл на думата, която би следвало да отстоява основните принципи на демокрацията и в крайна сметка на свободите и правата на гражданите. Но консолидацията е свързана и с конюнктурен момент – става дума за опита на ръководството на БСП, когато председател беше Корнелия Нинова, да елиминира всички фактори вляво, всички идеи, различни от наречения от самата нея „ляв консерватизъм“. А какво той представлява – това е нещо, което и досега не можа да бъде обяснено. Тази линия на политика се оказа напълно непродуктивна и конфликтна вътре в себе си. Като оставим настрана и конфронтационния характер на съвременната българска политика, виждаме, че консолидацията вляво е един светъл лъч в днешното политическо битие. Надяваме се и работим тя да се случи.
– Навремето казахте, че Нинова ще направи БСП малка партия от порядъка на ИТН. Имате ли сили с голямото ляво обединение да върнете левицата в политическата игра?
– Оптимист съм, защото смятам, че пред България и пред нашето общество стоят няколко ключови въпроса, които не може да ги реши десница. На първо място това са бедността, безперспективността, отчаянието, които са обхванали голяма част от нашето общество. Тук дори не слагам стотиците хиляди, напуснали България поради липса на професионална реализация, възможност за добър жизнен стандарт, достигане на елементарни житейски потребности. Ако към това прибавим острото социално разслоение, въпросът не е просто морално-етичен, не е левичарски, а е за мотивацията на нашето общество за изграждане на собствен модел за просперитет на България. Тази задача десницата няма намерение да я решава, защото я удовлетворява сегашното състояние: 5% богати, а половината от тях дължат богатството си на субсидии под различна форма. (Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че става дума за присвояване на средства.) Всички останали са поставени до стената. Това усещане в обществото влияе отрицателно върху възможността да се изгради някаква солидарност, без която обаче не можем да направим крачка напред. Левицата има сериозно призвание, свръхзадача за промяна на вкоренената система на разпределение на обществения продукт.
– Вие бяхте един от координаторите на „Платформа Социализъм ХХІ век“. Какъв е социализмът на XXI век?
– Не е само според нашето разбиране. Социализмът изобщо е тенденция, той не е един строй, нито режим. Тук бяха ограниченията от предишните системи, които познаваме. Социализмът е безусловна свобода на гражданите, ликвидиране на монополите, разумен баланс между обществената и частната собственост. Това е защитен и справедливо заплатен труд без тенденция за ограбване, спекула, безпричинни уволнения от работа и неплащане на заплати.
Вижте какво се случва днес: гражданинът е задушен от монополите, получава едни сметки с всички възможни математически формули и накрая е изписана сума, която му взимат през банковата сметка, без да може да каже и гък. Същото е в сферата на комуникациите, на битовите услуги, а там приватизацията е над 90%. Виждаме какво е положението с водата. След многократно повишение на цената има райони, които са без вода в момента. Какви са инвестициите, които са направени в тези дружества, къде отива този ресурс? Значително е увеличен бюджетът на Здравната каса, макар че са намалели гражданите. Сега е 8 милиарда, а само преди 5 години беше 2,5 милиарда лева. Но кажете ми, в пъти ли се е увеличило качеството на здравеопазването, какво се е случило, къде отиват всичките тези пари? Българите ходят да си купуват лекарства в Гърция, Турция и други съседни държави. Някой направи ли анализ да каже защо процъфтява този лекарствен туризъм.
Социализмът на XXI век е много ясна тенденция, друг е въпросът как това може да бъде постигнато у нас. Ние все пак сме оптимисти, защото в Конституцията България е определена като социална държава. Може да не сме достигнали състоянието, което основателите на Конституцията са имали предвид, но социалната държава е цел.
– Нинова твърди, че е искала да изчисти партията. От кого, вие разбрахте ли?
– Ако влизам в нейната лексика, а тя е много тривиална, значи изчистване на партията от зависимости. Но какво означава това в представите на г-жа Нинова, не мога да кажа, защото на мястото на едни зависимости се настаниха други. Социалистическата партия следва радикално да преосмисли и да отхвърли практиките на г-жа Нинова. Именно те са в основата на днешното незавидното място на БСП в политическия живот.
Една социалистическа партия трябва да има съвсем ясна програма, на базата на която да се правят нейните предизборни платформи. И когато е във властта, да управлява на основа на тази програма. Не да обяснява как ще се изчисти от този или онзи, а в крайна сметка да остане с по-малко от 10% избиратели.
– Конкретно да ви попитам – един много богат човек като Георги Гергов може ли да бъде социалист?
– Не бих искал да давам персонална оценка на когото и да било. Но ако питате дали може хора с различно имуществено положение да бъдат в една партия, да ги обединява обща програма и дали много богат човек може да има социалистически разбирания, смятам, че отговорът е положителен. Нека да отбележа нещо, което е вече позабравено. Основните социалисти утописти от XIX век – началото на ХХ са били изключително богати индустриалци в Англия и Франция. Със средствата, които са притежавали, те са се опитвали да създадат един по-ефективен и в същото време по-справедлив модел на разпределение на произведеното. Например Сен Симон, Шарл Фурие, Робърт Оуен и още други… Голяма част са били благородници с аристократичен произход. Друго е, ако въпросът стои по обърнатия начин, както се опитваше да го представи г-жа Нинова – че има някакви хищници, които не се интересуват от партийната програма, дори от това как се казва партията, а са тук, за да си вършат частните дела. Подобно нещо няма как да бъде прието. Това е деформация на самата партия. Мисля, че в нито един момент в историята си след 90-та година независимо от трудните моменти на приватизация, на натиск БСП не е изпадала в състояние да се превърне в инструмент. И това е за разлика от други политически партии.
– Смятате ли, че в голямото ляво обединение трябват нови лица, които да привлекат избиратели извън твърдото ядро. Вие, познатите от години политици, готови ли сте да направите крачка встрани?
– Тази тема в нашето общество се превърна в основен политически въпрос – кой да се измести и кой да влезе. Превърна се в самоцел. За по-нови лица в нашата политика от Кирил Петков и Асен Василев не се сещам. Може би Тошко Йорданов от „Има такъв народ“, г-жа Лена Бориславова. Това са все нови лица за българската политика. Въпросът е защо един месец след като влязат в Народното събрание, изглеждат по-зле от старите лица. Защо следва силно разочарование, включително сред хората, които са гласували за тях? Въпросът е да се смени сегашната политика, а не просто нейните изпълнители.
– Кой ще е новият ляв център БСП или президентът, който също се цели в тази част на политическото пространство?
– Не съм чул такива заявки от г-н Радев.
– Не са малко анализаторите, които твърдят, че президентът може да излезе със свой политически проект.
– Абсурдна е самата ситуация държавният глава да бъде дислоциран в някаква част на политическото пространство. Той е действащ държавен глава и поради това има конкретни ангажименти и задължения от Конституцията и не може да бъде разглеждан като елемент от партийната система. Един от големите проблеми на днешната вътрешнополитическа ситуация е, че самите партии не разбират мястото и ролята на президента. Промените в Конституцията бяха направени с неприкритото желание да му се отнемат правомощията за служебните правителства.
– И затова ли днес се намираме в политическа криза?
– Намираме се в остро партийно противопоставяме, деструктивно бих казал, в невъзможност за формиране на мнозинство в Народното събрание. А причините трябва да се търсят в характера на самите политически партии и в техните взаимоотношения с властови центрове. Въпреки че не са записани в Конституцията, някои от тях вече участват пряко в политиката и не се крият, кандидатират се, дават съвети, основават партии. Наблюдаваната от години тенденция на вътрешно разграждане на политическите партии в момента взе връх. И партиите лека-полека започнаха да се превръщат в котерии.
Маргарита ДИМИТРОВА