Валерий Тодоров е изтъкнат международен анализатор. Бил е ръководител и на вечерните екипи на новини и на обзорните политически предавания на програма „Хоризонт“ на БНР. Дългогодишен кореспондент на радиото и БТА в Москва. Автор е на книги и телевизионни филми. Отразявал е поредица от международни срещи на върха, ключови събития на прехода в Източна Европа, взема интервюта от най-известните руски и чуждестранни политици и общественици, сред които Михаил Горбачов, Владимир Путин, Евгений Примаков, Виктор Черномирдин, Бил Клинтън, Сали Бериша и др. От 29 май 2007 до 29 май 2013 г. в два последователни мандата е генерален директор на БНР. Почетен професор, доктор по обществени комуникации. Университетски преподавател.
– Господин Тодоров, държавни и правителствени ръководители на повече от 20 държави участваха в срещата на БРИКС в Казан. Какви сигнали изпраща тази широка представителност на срещата?
Очевидно е, че страните, които присъстват в Казан, търсят алтернатива на своето развитие и на сегашния световен ред. Някои са мотивирани политически, други – икономически, трети се нуждаят от нови партньорства. Това е и вид пробив на руската дипломация. Досега се говореше за пълната изолация на Русия, за ограничаване на нейните възможности да води ефективна външна политика, особено след наложените санкции и след международната заповед за арест на президента Владимир Путин. Спомнете си, че на предишната среща на БРИКС той не отиде поради риска да бъде задържан. Държавите, потвърдили намеренията си да разширяват сътрудничеството в рамките на съюза, търсят решения, които са особено важни сега. Всички разбират, че заради войните пострада световната търговия, има проблеми с разплащанията, затруднени са доставките на суровини. Повечето от страните са с голяма географска отдалеченост помежду си, те са по периферията и затова се появиха твърденията, че Глобалният Юг търси друга форма на отношения със Запада. Някои дори започнаха да говорят за противопоставяне. Може и да имат известни основания, но аз не мисля така. Не бива да се преекспонира тезата, че форумът в Казан е опит да се изработи антизападна линия, тъй като никой няма готовност за подобно противопоставяне.
–По данни на МВФ страните от БРИКС ще имат 37% от брутния продукт на света до края на десетилетието, а икономиките на Г-7 ще се свият до 30%. В същото време Путин говори за „многополюсен свят“ – какво означава това?
Той има предвид не само политическия план, но и икономическия. Страните от БРИКС направиха опит да създадат своя собствена валута. Дори Путин показа как би изглеждала банкнотата – на лицевата страна са учредителките, а на обратната присъстват Египет и Аржентина, която обаче има известни колебания около членството си. Засега въпросът за единната валута е отложен, но намерението остава. Предстои да се изработи механизъм на системата МОСТ, който предвижда разплащанията между страните да стават в национални валути. Това е опит да се ограничи доминацията на долара, защото според финансови статистики 5-7% от плащанията в щатската валута се бавят заради посредничества на американските банки. Но този процес няма да е лесен – преди това Русия предложи своя система, Китай – друга, дори между тях има разногласия. Засега единствено Иран работи ефективно с Москва по руската система за разплащания в национални валути.
–Какви са отношенията вътре в организацията по политическите теми и особено за военните конфликти в света?
Независимо от общата им визия за сътрудничество страните имат доста силно изявени разногласия. Китай и Индия бяха в конфликт през 2020 година. Сега на срещата в Казан е постигнато решение да извършват взаимно патрулиране на границите. Делхи например е против разширяването на БРИКС, държи лидерството на основателките да се запази и предлага новоприетите държави да бъдат със статут на партньори. Има и други разногласия от регионален характер – ето Южноафриканската република е против приемането на Нигерия с икономически мотиви. В същото време пък Бразилия не е съгласна да се присъедини Венецуела по чисто политически причини, защото така съюзът би изглеждал антиамерикански. Извън предварителната програма обаче венецуелският президент Николас Мадуро пристигна в Казан. Иран е срещу приемането на Саудитска Арабия, която пък от друга страна е партньор на Обединените арабски емирства. Индия се опитва да възпрепятства членството на Турция заради приятелството й с Пакистан. Като добавим различията по военните конфликти, отделните виждания за развитието на съюза в икономически и геополитически план, се очертава доста сложна картина. Но пък се забелязва и рязко сближаване между някои от страните – да речем Русия и Иран подписаха споразумение за стратегическо сътрудничество, което засяга оръжейните доставки и военното дело.
– Русия приветства мирната инициатива за Украйна на Китай и Индия, която дори е била обсъдена в кулоарите на форума. Това някакъв сигнал за постигане на споразумение ли е?
В съвместната декларация от срещата в Казан са използвани доста общи формулировки. Колкото до китайския план за Украйна – той предвижда да не се разширява географията на военните действия и явно така се визира доставката на далекобойни оръжия за Украйна. От друга страна, да не ескалира самият конфликт и да се търси мирно дипломатическо решение. Повече от страните смятат, че военното решение е невъзможно, че трябва да се обърне страницата и да се премине към политически и дипломатически диалог. Проблемът е, че Украйна не приема нито китайския, нито индийския план, още повече посредничеството на двете държави заради близостта им с Русия. Имаше и бразилски опит за посредничество. Опитите на Турция също се провалиха. На предишната среща бяха приети четири нови държави – Египет, Етиопия, Иран, Обединените арабски емирства. Очаква се да се присъедини друга група, в която влизат Турция, Казахстан, Узбекистан, Беларус, Куба, Индонезия, Пакистан, Шри Ланка, Виетнам, Малайзия, Алжир, Боливия,Нигерия, Уганда. Ако е точна статистиката на Владимир Путин, 34 държави са изразили желание за сближаване по различен начин с БРИКС. Това превръща организацията в един нов център за търсене на алтернативни пътища, чрез които да се балансират международните отношения. Някои от страните са против доминацията на Съединените щати, други смятат, че Западът налага своята визия за световен ред. Затова Путин, отчитайки всички нагласи, говори за началото на многополюсния свят.
–Китайският лидер Си Дзинпин, една от най-важните фигури на форума, говори, че страните от БРИКС трябва да съхранят общата си безопасност. Как може да се разчете този сигнал?
Нека да припомним новото споразумение между Северна Корея и Русия, където има клауза, че ако едната от двете страни бъде нападната, другата ще й се притече на помощ. На фона на твърденията, че има 3000, а според други източници 12 000 севернокорейски войници в Русия, това създава друга обстановка. Напрежение има и заради регионалните конфликти и особено скоростта, с която се превръщат в глобален фактор на влияние. Имам предвид не само войната в Украйна, а особенно в Ливан и Газа, която носи сериозни рискове от разширяване. Досега американското посредничество не успява да убеди Израел да намали ескалацията на конфликта. Но колкото по-дълго продължават тези войни, толкова ще се понижават възможностите за тяхното разрешаване. Срещата в Казан показа, че много страни търсят още една гледна точка за световните кризи и конфликти.
–Там е и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, това означава ли, че Москва не е в изолация?
Според някои негови критици, тази среща може да бъде използвана за легитимиране на подкрепа за Русия. Аз мисля, че трябва да гледаме в позитивен план на присъствието на Гутериш. След като участват държави с толкова голям потенциал и присъствие в света, би било неприятно, ако той не се появи. Не прозвуча добре, когато украинският сайт „Миротворец“ го включи в списъка на лицата, заплашващи националната сигурност на Украйна. Това са недопустими крайности и винаги трябва да се поддържа отворена вратата за диалог. Едва ли можем да се съмняваме, че Гутериш би си позволил пристрастие и да заеме небалансирана позиция в една или друга полза полза. Израел също го упрекна, че поддържа другата страна. Това се случва в една изострена среда, в която старият международен ред пада, а нов няма. Гледам на неговия ход повече като дипломация, отколкото като на някакъв вид политика. Да не забравяме, че усилено се говори за реформи в Съвета за сигурност на ООН и за включването на Индия сред постоянните страни-членки, за реформи в Световната банка и Международния валутен фонд, за което настояват Индия и Бразилия.
-Можете ли да прогнозирате как ще се развие войната в Украйна в близките месеци?
Все по-трудно се постига съгласие за помощта – и военна, и хуманитарна, финансова, която отива за Украйна. А какво би станало в следвоенния период, когато ще се възстановява тази държава? Самата война гълта много ресурси и трябва да се търси някакъв вариант за спиране на бойните действия и да се върви към политически диалог. Зеленски предложи един нов план – като условия за мир да не се атакуват енергийните обекти, също търговският флот в Черно море. Според някои източници, има някакво негласно споразумение между двете страни, но развитие няма. За мен е много тревожно разрушаването на енергийната инфраструктура на Украйна, защото това парализира икономиката. Има и други големи рискове, защото някои от обектите са със стратегически значение, каквито са например атомните централи.
Маргарита ДИМИТРОВА
