Ваня Григорова е независим общински съветник в Столичния общински съвет. През 2015 г. става икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Кандидатира се за кмет на столицата на последните местни избори, издигната от „БСП за България“, „Левицата!“, „Неутрална България“, „Алтернатива на гражданите“, „Атака“.
– Госпожо Григорова, около приемането на бюджета се развихри скандал за заплатите и осигуровките на администрацията, които се оказаха огромно перо в хазната. Какъв е вашият коментар по тази толкова чувствителна за частния бизнес и наемен труд тема?
– За наемния труд темата е чувствителна, за частния бизнес не, по-скоро преиграват. Факт е, че не биваше да се увеличава с 2 процентни пункта вноската за пенсия, защото има едни 5 процента, които можем да си приберем и то веднага, без да се натоварва бюджетът на работещите. Това са 5-те процента, които ни отчисляват задължително към частни пенсионни фондове и където нищо не ни гарантират. Това, което по закон гарантира този така наречен втори стълб, е, че когато се пенсионираме, ще ни върнат поне брутните вноски, които сме направили. Това обаче не е гаранция за нищо и ще обясня защо. Два лева през 2002 година не са двата лева през 2025, камо ли пред 2043, когато аз ще се пенсионирам.
В момента хвърляме пари на едни хора, които си играят с тях на борсите, без това да ни гарантира каквото и да било. Вместо да приберем тези пари във фонд „Пенсии“ на НОИ и с тях да изплащаме пенсиите на хората днес, ние натоварваме допълнително днешните работещи с още 2 процента вноска. Това е големият проблем, който сътвориха народните представители. По-големият проблем обаче ще дойде след седмица-две, когато се очаква да внесат цялостната, както я нарекоха, Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Там са заложени още по-големи мизерии.
– А за осигуровките на администрацията какъв е коментарът ви?
– Нека да направим разлика. Едно е публичният сектор, където заетите са около 550 хиляди и са учители, пожарникари, работещи в културни институти, общински театри. Това не са държавни служители. Държавните служители са около 98 хиляди по официални данни на НСИ. Трябва да обърнем внимание, че когато Симеон Данков прави реформата през 2012 година, записва в Закона за държавния служител, че броят им не може да се увеличава. Сега те наброяват толкова, колкото към 2012 година. Единствените изключения, които бяха направени, бяха временните назначения на държавни служители при председателството на България на ЕС и при откриването на БГ ТОЛ. Тоест всички тези приказки и очерняне на държавния сектор не почиват на никакви факти. Трябва да се знае, че държавните служители искат да си плащат осигуровките, защото в момента ситуацията не е изгодна за тях. Сега осигурителният им доход е по-нисък, отколкото би бил, ако тези средства първо се вкарат в заплатите им и след това се изкарат под формата на осигуровки. Да речем един държавен служител с 1000 лева чиста заплата ще получава по-ниска пенсия от един работник от частния сектор със същата заплата.
– Смятате ли, че синдикатите действат адекватно на фона на покачването на цените, вдигането на данъците и прочее? Казано накратко – защо не протестират?
– Процесът е двустранен. От едната страна някои синдикални лидери просто само заемат тези постове, а от друга – работещите винаги намират оправдание да не протестират. На национално ниво критиката ми към синдикатите е това, че те не се противопоставиха на влизането ни в еврозоната. Докато бях икономически съветник в КТ „Подкрепа“, участвах в изготвянето на анализи, които трябваше да покажат какъв ще бъде ефектът от еврото. Тогава работодателите се противопоставиха да бъдат записани установени факти въз основа на опита, който други държави членки имаха при влизането им в еврозоната. Този анализ не видя бял свят. В същото време поведението на двата национално представителни синдиката беше доста угодно по отношение на темата еврозона. Това не биваше да се допуска.
– Столична община удари софиянци с цената на паркирането и разширяването на зоните. Какъв е коментарът ви?
– Аз гласувах против. Мое устойчиво убеждение е, че увеличението на цената на зоните и особено разширяването на обхвата им не само не решава въпросите, а създава допълнителни проблеми. Още докато живеех в „Гео Милев“ в община „Слатина“, многократно се опитваха да въведат зелената зона. Кметът Георги Илиев при първия му мандат направи обществено обсъждане, хората бяха против и той оттегли намерението си да въведе зелена зона в квартала. Сега такива обсъждания по районите, които влизат в новите зони, не бяха направени, а беше пусната доста манипулативна анкета от администрацията на столичния кмет Васил Терзиев. В нея например нямаше опция да отбележиш, че не смяташ въвеждането на зоните за решение на проблема с паркирането в столицата.
– Има ли вероятност това решение да бъде коригирано?
– Има възможност докладът да бъде върнат, най-малкото може да го направи областния управител. Това обаче е нещо като връщането на законите от президента в Народното събрание. Тоест, ако има воля в общината това да бъде променено, ще бъде направено. Изрично трябва да подчертая, че докладът на Терзиев за паркирането беше подкрепен от общинските съветници от ГЕРБ, които в момента се опитват да отблъснат отговорността от себе си. Ако има следващо гласуване, смятам, че те няма да гласуват.
– Как според вас се справя кметът Терзиев с проблемите на София като този с боклука?
– Опасявам се, че дори и неговите привърженици трудно могат да кажат, че той се справя. Две години след началото на мандата му се видя, особено във връзка със сметоизвозването, че той започва да изпълнява платформата, за която аз настоявах в предизборната кампания. Ако още с встъпването си в длъжност Терзиев и екипът му бяха започнали да укрепват общинското дружество „Софекострой“, което от десетилетия чисти някои района на София, тогава столичани нямаше да страдат като сега. „Софекострой“ можеше да поеме тези райони, в които частните фирми дават високи цени. Освен това има едни доста съмнителни турски фирми, които г-н Терзиев налага.
Има и друг проблем с чистотата на София. Договорите с фирмите са сключени преди 6 години В тях не е включена възможност за индексация на цената. Да припомня, че през последните 5 години преминахме през ковид криза, бизнесът излезе на либерализирания енергиен пазар, което доведе до драстично увеличение на цената на електроенергията, последва и войната в Украйна с придружаващите санкции срещу Русия и нарастването на цените на ресурсите. Нищо от това не се отрази върху договорената цена за сметопочистване през 2019 година. Това е порокът, който се съдържа и в сегашните договори. Ако погледнете в Агенцията за обществени поръчки, има много питания за индексиране на цените. Това донякъде обяснява и презастраховането с високи цени, които бяха заложени във всички оферти сега. Само турската фирма дава по-ниска цена, но не е по-ниска от тази на Столична община.
Когато започна кризата, предложих веднага да се прекратят обществените поръчки, за да може кметът да премине към директно договаряне, което да не е за дълъг период, а да речем за една година, като през тази година общинското дружество да бъде укрепено. Това ми предложение не беше подкрепено.
– Вие сте един от консултантите на филма Made in EU на Стефан Командарев, в който се показва животът на шивачки, които работят за чужди работодатели в България. Актуално ли е към днешна дата това положение?
– Ситуацията, показана във филма, е напълно актуална и сега. Идеята за филма е отпреди 3 години, което означава, че не е минало много време оттогава, когато режисьорът Стефан Командарев отиде на място в предприятие, за да се запознае с хората и да чуе разказите им. Единственото, което се е променило, че такива шивашки цехове започват да се затварят и да се изнасят в други държави, в които работната ръка е още по-евтина от тази у нас.
– Къде се изнасят?
– Част от предприятията се изнасят в Турция. Очаквам и по на изток да отидат, тъй като виждам откъде взимаме работници – от трети държави. Капитализмът търси евтина работна ръка, а не вижда в работника човека, което до голяма степен го дехуманизира.
– Вие сте консултант на филма, какви съвети давахте?
– Идеята на Командарев беше главната героиня да е шивачка. Самата аз многократно съм писала за една конкретна фирма от Гоце Делчев. Нейният собственик е чужденец, неговите искания често се чуват на национално ниво. Знаят се настояванията му да се ограничат възможностите за ползване на болнични, както е показано и във филма. Същият този човек се оплаква, че неговите работници отскачали до Гърция да берат портокали, но не се запитва защо го правят.
Герой във филма на Командарев е лекар, за когото аз му разказах. Този човек почина по време на ковид и беше единственият, който можеше да обслужва целия град в местната болница.
Големият проблем е, че в малките градове липсва социален живот дори за хората, които имат работа. Те няма къде да отидат на театър, на кино и търсят себеподобни в големия град. Друг е въпросът, че именно в големия град сме станали толкова тежки индивидуалисти, че дори в един вход не се познаваме.
Петя БАХАРОВА