Андрей Райчев даде много остроумно и точно определение за отношението на Корнелия Нинова към Ваня Григорова: „Нинова се държи с Ваня Григорова като свекърва към снаха. Каза, че снахата прави много хубави баници, но не й спомена името нито веднъж“.
Явор ДАЧКОВ
Факт е, че Корнелия Нинова не беше много щастлива от кандидатурата на Ваня Григорова, защото тя й беше натрапена от „Левицата!“, вътрешната опозиция БСП и софийската организация на партията. От друга страна, това беше добре дошло за лидерката на БСП, защото трудно щеше да намери кандидат, а изключително доброто представяне на Григорова й позволи да обяви БСП едва ли не за победител в изборите. Истината е, че Нинова можеше да пречи на кампанията, но не го направи. Прояви благоразумие да не се меси и си изпусна нервите чак накрая, когато стана ясно, че Ваня Григорова има всички шансове да стане кмет на София. Последното никак не устройваше соцлидерката, защото кметската власт щеше да даде много по-силен тласък на политическия проект около Ваня, а такъв несъмнено ще има. Притеснява се с право, тъй като ще загуби електорат.
Основание за притеснение има и Костадин Костадинов, който поради тази причина не подкрепи Григорова. Тя има потенциал да прибира електорат както от БСП, така и от „Възраждане“. Всичко това щеше да стане много по-лесно, ако бе спечелила изборите. Сега ще трябва да започне от нулата, а политическото строителство не е никак лесна работа. Ваня Григорова има шанс, който обаче не трябва да се надценява. Мисля, че бъркат онези, които фантазират лява вълна. Тя стигна до балотаж, защото кандидатурата на ГЕРБ беше слаба, освен това на втория тур много хора гласуваха за нея протестно срещу Васил Терзиев и ПП-ДБ. Тончо Краевски го написа много добре в един коментар: „Структурата на вота показва, че огромен брой хора са излезли да гласуват само и единствено против тях, като Ваня Григорова печели даже отделни секции в идеалния център. Защото вижте общинската листа, вижте районните кметове, БСП ги няма там. Няма червена вълна, няма социализъм, има просто вот срещу ПП-ДБ. Вотът за Ваня Григорова беше толкова голям, защото за нея гласуваха не само работещи бедни хора, но и всякакви други, включително заможни и „жълтопаветни“.
Парадоксално, но гласуването за нея е вид луксозен вот, който столичани могат да си позволят – за да изпратят негативно послание на управляващата партия, не се плашат да вкарат в общината твърд социалист. Най-голямата грешка, която може да направи сега щабът на Ваня Григорова, е да си помисли, че 170 000 души са гласували за техния ляв манифест и да съзрат в това зараждането на „червена София“. Със сигурност разширение и мобилизация в лявото пространство има и те се дължат на нейната кандидатура, но истината е, че особено на втория тур този вот просто не е класово дефиниран“.
Изобщо не е ясно в национален план дали ще се съберат много хора, но един бъдещ проект на Григорова има възможност да бъде парламентарно представена сила и да участва в играта за власт при все по-раздробените народни събрания. С лявото днес се случва нещо като онова, което се случи след разцепването на СДС и основаването на ДСБ. Всъщност старата левица в лицето на БСП последва пътя на старата десница, но издържа доста по-дълго над водата. Корнелия Нинова направи с червените онова, което Костов със сините, но 20 години по-късно. Ваня Григорова ще обере недоволните вляво, но в бъдеще ще трябва да си партнира с каквото е останало от БСП. Както и с „Възраждане“, защото нейният профил е опозиционен на сглобката.
Днес е естествено между нея и останалите лидери да прехвърчат искри, защото тя се бори за място под слънцето и ще краде техен електорат. Когато това приключи обаче, ще трябва да взаимодействат заедно, ако искат да се доберат до властта. Всичко това е добра новина за управляващата сглобка, защото алтернатива не се очертава, а опозиционното пространство става все по-фрагментирано. Нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин, ако „Възраждане“ бе оттеглило кандидатурата си за софийски кмет още преди първия тур и бе застанало зад Григорова. Тя щеше да спечели убедително, без хората на Костадинов да инкасират толкова голям удар, колкото сега. Днес има разочарование от „Възраждане“, ще има и електорален отлив. Ако Григорова беше станала кмет с тяхна помощ, това нямаше да бъде така, а обединението на опозиционните сили щеше да стане съвсем естествено и лесно.
Само си представете как щеше да изглежда управлението на Денков с Ваня Григорова за кмет и „Възраждане“ в нейна подкрепа. Тотално пренареждане на политическия пъзел и край на ПП-ДБ. Това обаче не се случи, защото Костадинов реши, че Ваня Григорова е по-опасна за неговата формация и избра пътя на конфронтацията. Не съм сигурен, че това е по-печелившият вариант. Така или иначе, ще има проект около Григорова, а разочарованите от „Възраждане“ и от постъпката им в София съвсем естествено ще отидат при нея. Мисля, че другото поведение бе по-печелившо за Костадинов, но времето ще покаже кой е бил прав. Доброто представяне на Григорова й отвори вратата към голямата политика, но дали тя ще успее да влезе през нея, е въпрос, който все още няма отговор.
