Каква е цената за закриване на въглищните централи? Конкретно предвидената за региона на Стара Загора сума е 936 млн. евро, за Кюстендил – 122 млн. евро, и за Перрик – 92 млн. евро. Това става ясно от последния вариант на териториалните планове за справедлив преход, публикувани от Министерството на икономиката и енергетиката на 29 септември.
Предвидените пътища за енергиен преход отчитат и Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ), според който производството на електрическа енергия от въглища ще бъде преустановено до 2038 г.
Новите ВЕИ мощности ще се увеличат с 3.5GW, в резултат на което ВЕИ мощностите ще достигнат общо 5.2 GW и системите за съхранение (батерии) могат да достигнат 1 GW.
До 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6 GW. ВЕИ мощностите ще бъдат доразвити като инсталираните мощности ще достигнат 7.5 GW, включително офшорна вятърна енергия и системи за съхранение на енергия с капацитет от 1.6 GW.
До 2035 г. ще бъде поддържан капацитет от 1 GW мощности, използващи лигнитни въглища, за обезпечаване на критичните нужди за осигуряване на националния електроенергиен баланс при различни климатични и геополитически сценарии.
Междувременно се очаква капацитетът на ВЕИ да надхвърли 10 GW към посочената година с включени офшорни вятърни електроцентрали с капацитет от 1.5 GW, както и системи за съхранение.
Не се очаква въглищните мощности да имат значима роля в енергийния микс на България след 2035 г., се сочи в плановете.
Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни ТЕЦ и мини са разположени на нейна територия. Водещата ѝ позиция се дължи на енергийния комплекс „Марица Изток“, което показва структурната роля на въгледобивната промишленост в икономиката на областта.
Работната ръка, привлечена от тези предприятия през 2020 г., е 8,2 хиляди души от Стара Загора, 1,5 хиляди – от Хасково, 900 от Сливен, 600 от Ямбол и 100 от други райони. Тези общини предоставят общо 11,1 хил. служители (или 97% от общата потенциално пряко засегната работна ръка). От Старозагорска област най-засегнати са общините Раднево и Гълъбово, заедно с главния градски и икономически център Стара Загора.
Процесът на постепенно прекратяване на производството на енергия от въглища в енергийния комплекс „Марица Изток“ (който включва четирите ТЕЦ-а – „Ей И Ес Марица Изток I“ , ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД, „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД , ТЕЦ „Брикел“ ЕАД и „Мини Марица-изток” ЕАД) не е започнал, докато в областите Кюстендил и Перник вече се осъществява.
За Стара Загора като референтни са взети две конкретни години – 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация).
До първата от двете години трябва да бъдат открити минимум 12 хиляди алтернативни работни места в други сектори, а до втората – още поне 15 хиляди.
Предвидено е да се създаде специално предприятие „Конверсия на въглищните региони“ (КВР). То ще предприеме дейностите по възстановяване и подготовка на рекултивираните терени на въглищните мини да се използват за други дейности след 2026 г. Ще играе ключова роля в осигуряването на инфраструктура за нови промишлени дейности. Другата му важна задача ще е дългосрочно възстановяване на изоставени индустриални площи и справяне с всички рискове и бариери за развитието на общините и общностите – независимо дали чрез киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове.
Служители на въглищните централи трябва да се преквалифицират, за да отговорят на нуждите на бъдещата икономика – чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. фотоволтаични панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за производство на водород, допълнително оборудване за водород, геотермално оборудване ‒ тръби, клапани, автоматизация и т.н., оборудване за съхранение на електроенергия, инструменти, резервни части.
Според подхода „Справедлив преход за всички“, разработен от Световната банка, възстановяването и използването за друго предназначение на земята обикновено е дълъг процес, който има за цел да осигури безопасно и отговорно закриване и възстановяване на въглищни мини. Световната банка информира, че ако бъдат оставени без внимание, земите за добив на въглища и свързаните с тях активи могат да се превърнат в скъпоструваща отговорност за поколенията с влияние върху околната среда за бившите въгледобивни общности.
Планиране
Периодът до 2027 г. ще се използва за планиране преди закриване на мината, но и за подготвителни дейности за ранно закриване. Добивът на въглища трябва да става така, че наклонът на откосите да е безопасен за възстановяване, да се внедри подходяща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези дейности са основна отговорност на минната компания. В периода след 2027 г. добивът на въглища ще се извършва успоредно с дейности по възстановяване и рекултивация на земите. Още: ЕК обяви какво ще се случва с българския план за енергиен преход
Намаляването на производството на електроенергия от въглища ще бъде замествано с нови мощности – нови ВЕИ мощности и системи за съхранение, междусистемни връзки и нови ядрени мощности. Част от земите, на които се добиват въглища, ще се използват за развитие на нови мощности и промишлени дейности.
Въгледобивните мини (откритите находища) и прилежащата земя ще се нуждаят от мащабна рекултивация и промяна на предназначението в мащаб, невиждан досега в България, която има огромен потенциал да осигури основа за трансформация и справедлив преход в региона.
Тези дейности ще изискват участието на голям брой работници и дълъг период от време за завършване, което ще осигури алтернативно използване на наличния персонал и оборудване от КВР.
КВР ще е готова да поеме основната отговорност за подготовка на рекултивираните терени след 2025 г., за което ще се подготви предварително с предпроектни проучвания и проектиране.
Средствата от Фонда за справедлив преход, предвидени за региона на Стара Загора възлизат на 936 млн. евро. Инициативите в плана за преход са по три стълба, чрез които да се създаде качествена и трайна заетост в областта.
Снимка: Twitter
