Предизборната кампания върви вяло, което не е новина. И политиците, и избирателите са безкрайно отегчени от себе си преди шестите поред избори за последните две години. Очевидно е, че изборите в България само влошават нещата, но утехата е, че това се случва не само у нас. Демокрацията се износва пред очите ни, а някогашните западни страни за пример днес изглеждат като карикатура в съветски партиен вестник от 70-е.
Всички знаят, че изборите са игра, а същинската власт все по-малко се влияе от тях. Ако някой може да ми обясни какъв политически и исторически смисъл имаше от последните три години на протести, скандали, чегъртане, отровни триа, площадни пърформанси, патетични постове във Фейсбук, „Магнитски“, арести, „промени“ и т.н., ще бъда крайно изненадан. Аз не намирам абсолютно никакъв смисъл. Въртяхме, сукахме, за да стигнем пак до предишното положение, но този път с мъпетите от „Промяната“ и ДБ за параван. Предишните мъпети се водеха за патриоти, а тези за евроатлантици. На този фон е трудно да вземеш насериозно изборите като шанс за промяна, но въпреки всичко е добре да се опитва. Дори и да не се вижда голям смисъл.
Лично аз в последните няколко избора намирам мотивация в протестния вот, насочен срещу политиката на американското посолство в България. Други могат да намерят основания точно в обратното, трети в нещо различно. Колкото по-рационален става вотът, толкова по-добре. Може би е наивно да си го мисля, но го мисля. Старите представи за гласуване вляво и вдясно и историческият вот днес не вършат никаква работа. Само като си помисля, че онези, които скачаха на площада през 1990 в името на демокрацията, днес ще гласуват за племенника на Петър Младенов за свой кмет, ме напушва на смях. Това е гавра с цялата им история в последните 30 години. Ще видим колко хора ще я преглътнат по време на вота, но засега Васил Терзиев все още се очертава като фаворит в София. Неговата кампания е най-трагичната от всички. При това той обяви, че от месеци се готви за нея, но това никак не личи. Терзиев говори общи приказки и клишета за София, които буквално са смъкнати от приложенията на в. „Капитал“ за лайфстайл и култура (така, както те си я представят).
Досега той не е казал нито едно изречение, което да се запомни, а ако не беше налял толкова огромни пари за медии и реклама, хората въобще нямаше да запомнят физиономията и името му. Неговият отличителен белег е безличността, което е изненадващо на фона на това, че е успял бизнесмен. Обикновено тези хора имат голямо его, което винаги личи.
Антон Хекимян е малко по-добре от него, защото има журналистически рефлекс и започна да се учи в крачка. При него проблемът е, че трудно можеш да го различиш от Терзиев. Гледаш дебат между тях и не става ясно дали всъщност не са от една листа. Мой приятел каза едно много точно наблюдение тези дни: „Гледаш Хекимян и Терзиев, и нямаш усещането, че са мъже. Гледаш Ваня Григорова и си сто процента сигурен, че виждаш жена“. Мисля, че това е много добър поглед върху кампанията за София. При това моят приятел не харесва кандидатурата на Григорова и няма да гласува за нея. Просто отбелязва факт, който би могъл да изиграе важна роля в последните дни преди вота.
Вече писах какви са шансовете на всеки, но по излъчване на кампанията Ваня Григорова се държи като победител. И интервютата, и клиповете, и снимките й излъчват енергия и самочувствие. Струва ми се, че ще спечели, ако вкара национална политика в посланията си. Ако говори по-ясно за сглобката на национално ниво, за теми, които вълнуват мнозинството от хората като войната в Украйна, зелената лудост, джендърството, глобалния корпоративен ред, който е напът да затвори енергетиката ни, и т.н., Ваня Григорова ще разшири подкрепата за себе си и може да се пребори за балотаж. Стигне ли дотам, става автоматично фаворит за кметското място.
В една кампания няма по-голяма скука от това да слушаш за детски градини, яслите, паркирането, електронното управление и всички познати и дъвкани теми, когато светът около теб се пропуква и променя не с дни, а с часове. И бездруго, който и да управлява – София ще си е такава, каквато е. Бавно променящ се град с безумни глупости, но и някои добри постижения.
Една от другите новини, които се очакват след следващите избори, е превръщането на „Възраждане“ във втора политическа сила. В последните месеци Костадин Костадинов обиколи цялата страна и създаде структури, а очакванията са, че партията ще направи много добър резултат във всички общини като общински съветници. В големите градове също. Очаква се реално подадените гласове да покажат, че „Възраждане“ излизат доста преди ПП-ДБ, което ще вдигне партията на съвсем друго ниво, защото присъствието в местната власт дава реалната сила в политиката. Това ще позволи на Костадинов да погледне към националната власт и официално да претендира за нея.
