24.8 C
София
вторник, 25 юни 2024 г.

Васил Антонов: Чрез спортистите политиците се опитват да докоснат славата


Икономистът и предприемач Васил Антонов е президент на „Българска федерация по шахмат 2022“, която единствена у нас сред сродните сдружения има официален лиценз да развива този спорт в България, което прави конкурентите й абсолютно нелегитимни. Любопитно е, че шахматните клубове на всички момичета, които станаха европейски шампиони, са членове именно на тази федерация. Преди да започне да помага на спорта, Васил Антонов беше депутат в четири парламента.

Иво ДИМИТРОВ

 – Господин Антонов, каква е ситуацията с многобройните федерации по шахмат у нас?

– На 3 ноември 2022 година държавата реши този проблем, когато връчи спортен лиценз за администриране и управление на шахмата в България на Сдружение „Българска федерация по шахмат“ 2022. В нея членуват най-много действащи спортни клубове от страната – 64 с 1120 шахматисти, с които работят и легитимни треньори. Тук ми позволете да благодаря на всеки един от тези клубове, на всички треньори и деятели, на родителите на шахматистите, които всеки ден дават всичко от себе си, за да съществува шахматът в България днес. Огромни благодарности на всички наши шампионки и на техните клубове, които са част от „Българска федерация по шахмат 2022“: GM Антоанета Стефанова – СКШ „Асеновец 2006“ – Асеновград, IM Нургюл Салимова – ШК „Бургас 64“ – Бургас, WGM Виктория Радева – СКШ „Марица“ – Пловдив, FM Гергана Пейчева – ШК „Етър“ – Велико Търново, и WGM Белослава Кръстева – ШК „Шах XXI“ – София.

– Може ли триумфът в Будва да сложи началото на някакво обединение?

– Обединение на какво?! Аз бих перифразирал въпроса ви и бих попитал: „Кой и защо разделя шахмата в България?“. Състезателките, които донесоха златото за България, както вече споменах, са картотекирани в клубове, които са членове на БФШ 2022, макар че и по тази тема излязоха спекулации, и то от хора на високи държавни длъжности. Проблемът в българския шахмат не е кой е в ръководството на лицензираната федерация, а кой не е. Точно тези хора продължават с едни и същи сюжети години наред. Те се водят от личните си интереси и не отчитат това, което постигна ръководената от мен федерация само за една година – без нито един лев държавно финансиране успяхме да изпълним годишния държавен календар по класически и ускорен шахмат за всички възрастови групи. Подобно нещо не се е случвало през предходните седем години. Към Министерството на младежта и спорта на два пъти подавахме документи по програмата за финансово подпомагане, но не получихме финансиране. Многократно съм настоявал за помещение, офис в сградата на министерството за федерацията, но въпреки многото свободни стаи такава не ни бе предоставена, срещу наем, разбира се. Ще спомена факта, че вече заличената БФШ 1928 натрупа към началото на 2023 година дългове от около 40 000 лева към министерството и още присъства там, като същите тези хора присъстват и искат да управляват чрез двумесечното шахматно сдружение.

– Докъде стига спортът и откъде започва политиката в шахмата?

– Би ми се искало да ви отговоря, че няма политика в спорта, но не е така. Все повече се замислям, че политиката е повече в спорта. Най-лошото в случая е, че министърът на спорта в последните си изказвания относно шахмата замени истината с гаранции за министерския си стол.

Има ли място политиката в шахмата, както го виждаме във футбола?

– Има, но и в шахмата, и във футбола, и във всеки един спорт политиката на държавата трябва да е насочена единствено към създаването на условия за законност, инвестиции и към развиване на младото поколение, към приучаването му в постоянство и дисциплина, които ще доведат до успехи. За съжаление не е така.

Удобен инструмент ли е спортът в политиката?

– Удобен е защото събития като олимпийски игри или световни първенства предоставят платформа за демонстриране на силата и престижа на страната. Освен това спортът може да бъде използван и за налагане на санкции или изразяване на протест от страна на държави. Изкуството също се използва и с политически цели. Въпросът не е „Дали?“, а „Как?“! Струва си много да се инвестира в спорта, и професионален, и масов, за да се формира духът на толерантност, спортсменство, взаимно уважение и здравословна амбиция у хората. Просто снимки с шампиони или с трениращи мили деца изглеждат като инфантилно желание за повишаване на ниско самочувствие и избиване на комплекси.

Какво си мислите, когато видите снимка на премиер и министър на спорта до едни момичета, които са се завърнали след голяма победа?

– Това е опит да се докоснеш до славата и тя също някак да те „докосне”, но по-важното е, когато си политик, какво си направил точно ти преди този успех и как си спомогнал за него! В Новия завет се казва: „По делата ще ги познаете“. Тези победи са след много, много труд, клубна дейност, стотици турнири и организирани състезания, инвестиция на вяра, подкрепа от семействата… Това прави федерацията. Развива мащабна, повсеместна клубна работа, за да провокираме желанието и интереса към шаха. Ние отдавна сме разбрали, че българите имаме огромен шахматен талант и заедно с това знаем, че обработката на този талант изисква тренировки, подкрепа, инвестиции и съпътстваща висококонкурентна среда от много силни шахматисти.

Как оценявате политическата ситуация у нас?

– Тя е отражение на геополитическото преразпределение и се усложнява все повече заради отсъствието на далновидно и силно лидерство в България, което да заложи основно на защита на националните интереси, както и грижа за хората и чувствително, действено и конкретно отношение към социалните неравенства. Инфлацията расте, бизнесът се свива, а политиците нямат национален план за развитие на страната

– Не е тайна, че вие сте ляв човек и сте били депутат от БСП. Как ще коментирате процесите в социалистическата партия днес?

– Излязох от БСП, когато БФШ 2022 получи лиценз от Министерството на младежта и спорта, но то бе подтикнато и съвпадна във времето и с фактите, че партията спря да бъде социалистическа и лява, започна да изпълнява поддържаща роля на дясното и все по размиващото се управление на изпълнително ниво. Превърна се във фиктивна опозиция на управляващите чрез постове и капитализиране на бизнес интереси. Говорейки за лидера на БСП мога да кажа, че два конкретни проблема попречиха на Корнелия Нинова да се превърне в истински водач. Първо бе избрана неподготвена за такава голяма опозиционна или управляваща партия. Тя бе не лош заместник-министър, но когато влезе в БСП, премина твърде кратък път и след избора явно пролича нейният опит да менажира, а не да ръководи и обедини БСП.

Тя през първите три години от управлението си не изрече нито веднъж словосъчетанието „основна партийна организация“ или думата „конференция“. Което е още по-лошо, тя и не влезе в тези основни органи на местните структури. Корнелия Нинова не успя да преодолее вътрешното си его и да работи с всички формални и неформални водачи в БСП. Обратно, тези които даваха идеи, или изказаха свои позиции, вече не са в партията. Или са отдавна прогонени, или те се дезинтересираха от подобно недругарско поведение. И за съжаление, при сравняване на Корнелия Нинова с лицата на новите партии проличава, че те наистина са аматьори.

И в левицата една от най-важните теми е тази за обединението.

– На последните местни избори левицата укрепна и показа добри резултати, като в някои общини са два-три и повече пъти по-добри от тези на БСП.

Това не може да считаме за достатъчно. На България й е необходима голяма обединена лява формация, която ясно да защити левите и социалните интереси на обществото. Тези избори показаха, че лявото пространство е готово за обединение. Необходимо е така, както в София Ваня Григорова даде надежда на работещите, синдикатите и всички социални слоеве за промяна, да се привлекат всички формални и неформални лидери с ляв и социален профил в областните центрове и в общините. Тези хора ги има, те съществуват – просто някой трябва да ги запали, да ги организира и да им даде посоката. Това би имало оздравяващ ефект и за БСП и би станало и с включването на БСП в новата формация, защото ако не се включи в този консолидационен процес, то тя ще остане в състоянието си, в което е сега. Тя е бутикова, партия на бизнеса, въпреки че все още се нарича БСП, но тя не е лява и социална. Което е още по-лошо, тя не е опозиция, както е нормално да бъде опозиция лявата партия при дясно управление, каквото е в момента управлението на „Сглобката“. Точно обратното, тя си общува с другите партии отдясно по всички въпроси, обслужва ги прикрито, а някъде твърде открито. Поддържа ги, а понякога нейните действия се разчитат като готовност за участие в нова сглобка.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини