Васил Гюров е една от легендите в българската музика, певец, бас китарист, основател на групите „Кале“ и „Ревю“. В края на 1985 г. заедно с Димитър Воев и Кирил Манчев създават „Кале“. След като „Кале“ се разпада, Гюров основава „Ревю“. През 1990 г. „Ревю“ престава да съществува, а Васил Гюров заминава за Германия. Завръща се през 1992 г. и продължава да се занимава с музика, като през 2001 г. „Ревю“ е възстановена. През всичките тези години музикантът винаги е бил ангажиран и с различни обществени каузи, повечето от които свързани с опазване на околната среда. Миналата седмица той участва в предаването „Стани богат“, където стигна до въпрос за 30 000 лв., но се отказа и спечели 20 000 лв.
– Господин Гюров, направихте впечатляваща игра в „Стани богат“, достигайки до въпрос за 30 000 лв. Участвахте не за лична изгода, а с благотворителна цел. Каква е каузата ви?
– Играх за облагородяване на Студентския дом. Той функционира вече 90 години, но за съжаление, в последните 20 след един пожар в голямата зала спира основната му дейност. Тя е свързана с представяне на различни проекти в сферата на културата и изкуството. От 3 години съм в контакт с новия директор, който проявява голяма инициатива за подобряването на Студентския дом. Постигнахме доста неща заедно – камерната зала е реновирана въпреки малкото средства, с които институцията разполага. Тази зала е 270 кв. м и вече е пригодена за концерти и представления. По линия на Българска музикална асоциация, на която съм член, осигурихме апаратура, която да може да се използва от изпълнители и музиканти.
Студентският дом е под шапката на Министерството на образованието, но парите, които се отпускат, са много малко, за да може да се възстанови напълно сградата. Идеята ни е да се осигури сцена на най-младите изпълнители, които да могат да се изявяват с добра апаратура и осветление. Инсталирали сме вече и проектор, който може да се използва и за кинопрожекции. Опитваме се да я ремонтираме на такова ниво, че да може да представя продукцията на младите изпълнители.
– Тези 20 000 лв., които спечелихте от „Стани богат“, ще бъдат ли достатъчни?
– Те са предвидени за акустичното третиране на залата. За съжаление, в България се обръща много малко внимание на акустиката при изграждането на залите. При старите зали, които са правени по-разумно, този въпрос е взиман под внимание. Но в една голяма част от залите и читалищата акустиката не е на необходимото ниво. Средствата от „Стани богат“ ще бъдат използвани точно с такава цел.
– Всъщност вие отворихте на въпроса за 30 000 лв., но се отказахте, а впоследствие успяхте да познаете верния отговор. Ядосахте ли се в онзи момент?
– Естествено! Зрителите не видяха, че преди да се откажа, бях назовал този отговор. Всеки ще изпита разочарование, когато е разбрал, че е уцелил верният отговор, но не го е казал. Но в онзи момент прецених, че е по-добре да действам така.
– Кои са най-трудните избори, които ви се е налагало да правите?
– Повечето са свързани с личния ми живот. Имал съм и такива, които се отнасят и до професията.
– А кой е най-трудният въпрос, който са ви задавали?
– Надявам се той да ми предстои. Не е един обаче този, на който не мога да намеря отговор. Например – кои сме ние, откъде идваме и защо сме тук. Когато по-често си задаваме трудни въпроси, е полезно за самите нас. Трудният път невинаги трябва да бъде избегнат. Понякога трудните решения водят до по-добри резултати.
– Вашият път е свързан с музиката, но още на първото участие на група „Кале“ през 1987 г. след третата песен сте свалени от сцената. Цензурата ли беше това?
– Въпросното участие е един от тези трудни избори, за които говорих. Беше ми поставен ултиматум тогава, че ако не изляза пред публика, ще загубя други неща. Избрах да изляза с „Кале“ и след това разбрах, че съм постъпил правилно.
– Кой ви постави ултиматум?
– Това предпочитам да си го запазя за себе си. Но цензурата не ни е притеснявала нито тогава, нито сега. Да, пречила е по някакъв начин, но ние сме така устроени, че трудностите ни мотивират да измисляме начини да се справяме с тях. И пред „Кале“, „Ревю“, „Нова генерация“ и други групи впоследствие винаги е имало препятствия и може би те родиха нашето творчество. Цензурата тогава беше на друго ниво – комисии в радиото, които не допускаха изяви на случайни автори, групи и изпълнители. Територията на БНР и телевизията беше запазена за шепа хора. Сега забрана на определени текстове и жанрове няма, но има друг вид цензура. Ако в миналото беше на идеологическо ниво, днес е по-скоро на материално. Всеки може да прави всичко, но си ограничен откъм изява и възможности да стигнеш до широката публика. Много от младите изпълнители и автори са скрити за широката публика. За мен ролята на медиите и журналистиката е основно да открива таланти, да култивира вкус. За съжаление, в момента това не се случва. Огромен брой радиостанции на пръв поглед създават впечатлението за плурализъм на стилове, но се оказва, че въртят едно и също. Днес съществува цензурата на парите и тя е не по-малко желязна от идеологическата. Това се случва не само в България. Агресивната медийна политика на корпорациите не оставя възможност за малките и независимите творци и те не могат да стигнат до широкия пазар. И това важи както за музика, филми, изкуство, така и за основни продукти, от които човек има нужда. Има огромна инвазия на корпорациите на всички нива.
– Значи борбата за демокрация, започнала у нас преди повече от 30 години, продължава?
– Да, това е постоянен процес. Борбата за справедливост и демокрация се е водила през цялата история на човечеството и продължава.
– Заминавате за Германия през 90-те години. Това труден избор ли беше?
– Не. В онези години голяма част от младите хора тръгнаха да си търсят късмета по широкия свят, най-вече заради стагнацията и невъзможността да се пътува преди това. Така и аз опитах навън. На шега тръгнахме голяма група, не всички заедно накуп, от „Кравай“ и в един момент в Германия бяхме създали колония от хора от „Кравай“. Така че не ми беше трудно, даже бих го определил като малко лекомислено. Всъщност заминах за Германия, за да отида в Щатите, тъй като беше по-лесно, имах роднини в Германия. Но пък така се случи, че останах една година и след това се върнах в България. Видях, че тук е моето място. Така и не стигнах до Америка, закъдето бях тръгнал.
– Наложи ли ви се тогава да се занимавате с нещо друго освен с музика?
– Не, докато бях Германия, свирих изключително много. Случвало се е да го правя по 10–12 часа на ден. Там работих с няколко местни групи, които се оказа, че не се на толкова високо ниво, но пък през цялото време се занимавах само с музика.
– А имали ли сте въобще други професионални желания?
– Музиката беше мечта за мен и повечето ми съученици още от 14–15-годишни. Всяко второ дете в София мечтаеше да има група и да свири. Тренирал съм различни спортове, но никога не съм имал желание да стана спортист. Към музиката изпитвам специална любов.
– През 80-те и 90-те бяхте определян за секссимвол. Това ласкаеше ли ви?
– Това винаги ме е притеснявало, защото за мен като секссимвол може да се избира от нежната половина от света. По-скоро съм се срамувал, когато са ни представяли като такива. Имаше и турнета, които се организираха под такова заглавие.
– А славата как ви повлия?
– Славата повлия не само на мен и групата, но и на много други хора. Възприемахме това, което сме направили, за даденост. Смятахме, че каквото и да направи всеки един от нас, ще бъде успешно. След като мина доста време, си дадохме сметка, че за една група най-трудно е да се постигне успешната комбинация, защото много трудно се стига до тази химия, която ние възприемахме за даденост.
– Имахте ли професионални различия с колегите?
– Не, с „Ревю“ се разделихме много бързо – една година след като свирихме заедно. Случи се поради ред причини – ходихме в Пхенян, там имахме проблеми с комсомола, бяха ни вдигнали мерника и бяхме решили, че ще се разделим, но ще продължим да правим музика. Оказа се, че не е точно така. Когато едни 20-годишни хора постигнат такъв успех, те си мислят, че така ще е винаги, което не е вярно. Затова е важно да цениш момента. Известността, когато идва по-рано, може да изиграе лоша шега.
– През 2001 г. възстановихте „Ревю“ и активно свирите. Какво ново готвите?
– На 2 декември предстои голям концерт в „Арена София“ с „Контрол“, „Нова генерация“ и „Хиподил“ в оригиналния състав. Ще повторим наша изява отпреди 7 години, когато свирихме пред около 15 000 души. Преди това имаме поредица от изяви в цялата страна с „Ревю“ и „Контрол“ – в Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Пловдив.
– Винаги сте имали своя позиция, кандидатирахте се и на последните избори за парламент. Бихте ли пробвали отново да станете депутат?
– От осем години участвам в най-различни избори. Не съм бил член на нито една партия, но съм бил граждански кандидат на „Зелено движение“. Когато сме част от едно общество, обществените процеси не могат да са ти безразлични. Политиката за мен не е мръсна дума, защото я възприемам като ангажираност. Тя се проявява дори когато се наведеш да вдигнеш чуждия боклук от улицата. Всяко действие, свързано с подобряване на обществото и околната среда, е вид политика. Точно затова ще бъда кандидат за общински съветник в София на предстоящите избори. Този път вероятно ще се явя в независима гражданска листа.
– Разочарован ли сте от факта, че едва 30% от хората гласуват?
– По-скоро ми е тъжно, че обществото е толкова апатично. Това е една от причините да участвам в тия процеси, да покажа по някакъв начин, че има смисъл, да повлияя и на други хора. Колкото и малки и утопични да изглеждат на пръв поглед шансовете за промяна, не значи, че не трябва да се правят опити.
– Оптимист ли сте?
– Да, винаги съм бил оптимист. В най-трудните моменти съм най-голям оптимист, а в най-хубавите, радостни и еуфорични мигове съм най-нащрек и притеснен. Затова и гледам да запазвам баланса, който е основна величина за развитието.
– А за развитието на музиката, при която има материална цензура, оптимист ли сте?
– Да, защото виждам, че има много стойностни и смислени неща. Затова и съм мотивиран с тази кауза със Студентския дом. Виждам, че има потенциал и винаги е имало в България, независимо дали говорим за спорт, музика или нещо друго. И на този потенциал може да се помогне, като се подобрят условията.
– Синът ви Александър, който ви помогна в „Стани богат“, се занимава с програмиране, но показа завидни познания в музиката. Нямаше ли интерес да тръгне по вашия път?
– Той е на 28 и отскоро започна да свири на китара. Не е професионалист, но има интерес. По-малкият ми син от много малък се запали по барабаните. Вяра, която е на 13, се е насочила към актьорството, а най-малкият е на 5 и за момента го вълнуват други неща.
