19.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Васил Христов: Най-често се смея на себе си

Васил Христов е журналист с близо 25-годишна кариера във водещите български медии. Роден е в Казанлък. Кариерата му стартира през 1999 година успоредно с обучението му в юридическия факултет на УНСС. Провежда и специализации по комуникация. Влюбва се в Лондон по време на концерт на Адел на Острова през 2016 г.
От 2020 г. отразява значимите политически, обществени и културни събития във Великобритания. Бил е дupekmop „Комуникации“ на Нов български университет.

1. Как се представяте пред хората?
„Приятно ми е, Васил“ – с това започвам обикновено. После според ситуацията продължавам с другите неща – журналист, член на борда и секретар на най-старата журналистическа организация в света Foreign Press Association-London, колекционер на вратовръзки, добри приятелства и уникални емоции.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Преди години в Странджа се запознах с една мъдра жена, баба Кали, която тогава беше в средата на своите деветдесет. Години наред я посещавах и си говорехме за живота. При една от последните ни срещи ми каза, че при нея е ходил друг колега журналист, но тя не му разказала богатите си спомени. Попитах я защо, а тя ми отговори: „Не ми харесаха очите му“. Опитът вече ме научи да се доверявам на първото си впечатление, защото от него зависи дали ще поискам да имам второ, трето или десето впечатление.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Аз съм изключително доверчив и открит в отношенията си с хората. Смятам, че когато подхождаш така, получаваш същото. Майка ми ме нарича наивник и аз все по-често осъзнавам, че съм такъв.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Безразличието. Преди месец загубих баща си и ми се наложи да се сблъскам с реалността в обслужването на някои служби в община Казанлък. Това ме принуди да потърся телефон, на който да изразя възмущението си от демонстрираното отношение към госпожа на достойна възраст и видимо затруднена мобилност, на която служителка на гише изкрещя: „Марш от тук!“. Случи се на непомръдваща дълго време опашка пред касата на съответната дирекция. За отбелязване е, че опашката от близо 20 души беше предимно от хора в същото положение. За всички тях обаче имаше едва 3–4 стола, където могат да изчакат. Набрах телефонния номер за сигнали и оплаквания. След два безуспешни опита, в края на които чух запис, който любезно ме уведомява, че не мога да бъда обслужен, намерих друго решение на ситуацията. Директорката на службата дойде и изненадващо опашката се стопи за минути, а отношението на служителката към възрастните хора рязко се промени.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Винаги съм гледал с недоверие на хора, които казват, че никога няма да направят компромис. Занимавам се с журналистика от близо 25 години. Не съм правил компромиси, за което има и достатъчно публични следи. Продължавам да плащам цената на това, но съм горд с изборите си.
7. Какво може да ви разплаче?
Плакал съм, когато за първи път слязох от влака на гарата във Венеция и видях Канале Гранде. Плакал съм и когато за първи път чух шотландски гайди на един парад в Единбург. Пак бях стигнал до там с влака. Трябва да избирам внимателно гарите, на които слизам.
8. На какво най-често се смеете?
На себе си.
9. Последната книга, която ви впечатли?
Спомените на Мириам Маргулис. Извън Великобритания е позната най-вече от филма на Мартин Скорсезе „Невинни години“, а за най-младите – от ролята й във филмите за Хари Потър, където играе професорката по билкология Помона Спраут. Мириам е феноменална с ексцентричната си откровеност. На 82 години тя направи своя дебют на корицата на Vogue, където позира гола, само с перлена огърлица и сметанови кексчета като аксесоар. Ще споделя един от любимите ми цитати в биографията й: „Никога не съм се срамувала, че съм хомосексуална. Знаех, че няма как да е престъпление, защото беше моето аз. Нямаше как аз да съм престъпление“.
10. Любим художник?
Джоузеф Търнър. Обожавам, че живея в картините му.
11. Любим писател?
Айн Ранд. Смятам, че всеки има правото да не хареса идеите, които тя прокарва с обективизма, философското течение, което тя създава. Но преди това трябва поне да е прочел „Изворът“ или „Атлас изправи рамене“, за да знае какво не харесва.
12. Любим поет?
Борис Христов: „В едната си ръка той носи книга за душата болна, а с другата самотният човек въженце стиска в джоба“.
13. Любим певец?
Затруднявам се, но ще кажа Васил Найденов, за да не ме обвинят в чуждопоклонничество.
14. Любим филм?
„Наистина любов“ (Love Actually). Хубаво е да се сещаме по-често за това, че всичко около нас е любов.
15. Любимо тв предаване?
„Небивалици“. Едно от първите предавания в ефира на Би Ти Ви при създаването й. Показваше странни хора и истории. Бяха по 5–6 в брой – от човек, който колекционира човешки черепи, до жена, която се облича и живее сред лилав цвят. Бях репортер и това е един от най-лудите и прекрасни периоди в живота ми. Тогава се научих да гледам на света с широко отворени очи.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
Преоткрих очарованието на грамофона и слушам всичко, което може да се намери на винил – от Адел до „Бийтълс“.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Бях ученик и на една родова среща през 1986 година братовчед от София дойде с електронна игра. Беше съветска. Поисках от баща ми да ми купи такава. Той каза, че ще трябва да си изкарам парите сам. Беше домоуправител и ми предложи да чистя входа. Метях и миех входа на блока ни 6 месеца. Съседчетата ми се присмиваха, но събрах парите и си купих електронната игра и бях единственият в квартала.
18. Политик, на когото вярвате?
Не вярвам на политиците. Вярвам на резултатите от политиките им. Изумително е, че повечето политици, особено в България, дори не разбират какво казват. Те просто празнодумстват. Кой вярва на празнодумци?
19. Историческа личност, която презирате?
Те са двете страни на една монета – Сталин и Хитлер. Имат добри ученици в лицето на Тръмп и Путин.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Възхищавам се на Маргарет Тачър и на нейното визионерство. На твърдостта и практичността й при управлението на толкова сложна държава като Великобритания. Тя е вероятно най-мразения политик на Острова, но обяснението ми за този факт се крие в нейната мисъл: „Ако целиш да си харесван, трябва да си готов на компромис с всичко по всяко време и има риск да не постигнеш нищо“.
21. Любим парфюм?
Винаги ползвам по един парфюм. В момента е Ganymede на Marc-Antoine Barrois.
22. Любимо мъжко име?
Ивелин.
23. Любимо женско име?
Кремена.
24. Какво научихте от родителите си?
Научих се на трудолюбие. Научих се да говоря правилен български език, да обичам живота, да бъда добър човек.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С уважение към корените си. Когато знаеш от къде идваш, знаеш и къде отиваш. Горд съм, че фамилията ми пази родов спомен от началото на XVII век. Знам истории за прародителите си няколко поколения назад.
26. Какъв искахте да станете като малък?
Телевизионен говорител като Чичко Филипов. Лятно време вземах вестника на дядо. Дърпах завесите на прозореца в кухнята на баба и четях програма на телевизията, както го правеха по онова време.
27. Кое е любимото ви животно?
Човекът. В един от любимите ми текстове на Марк Твен, „Най-нисшето животно“, той казва, че човекът е „животно, което се изчервява“. Другите животни не го правят – те нямат причини за това.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Manners Make thе Man – обноските правят човека“. Мисъл, която се приписва на Уилям Хорман, директор на колежа „Итън“ в края на XV и началото на XVI век.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Каня ви на гости и ще ви го разкажа лично.
30. Думата, която използвате най-често?
Благодаря!
31. Любимо ястие?
Обожавам храната не като средство за оцеляване, а като изкуство, което съм имал възможност да оценявам и от произведения на световни майстори. Но вероятно ще ви изненадам, любимото ми ястие е мусака.
32. Любим цвят?
Червен.
33. Любимо питие?
Торфено уиски.
34. Пушите ли?
Пуша лула. Рядко. За мен това е повече ритуал и време за мен, отколкото необходимост.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Беше любовно. Бил съм на 11 или 12. Бях скрил в една ракла сладки, за да ги дам като обяснение на чувствата си на една кака. Когато разбрах, че няма как да се случи, ги изядох, докато плачех. Оттогава обожавам сладко. Любовта е виновна за тази страст към шоколада.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
В деня, в който родителите ми ми казаха, че се гордеят с мен.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Цената да бъдеш журналист в телевизия е висока и я плащаме с личния си живот.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Добри и искрени, които ме приемат такъв, какъвто съм.
39. От какво най-много се срамувате?
Опитвам се да живея така, че да не трябва да се срамувам.
40. Кой е най-големият ви страх?
Страх ме е от тъмнината. И буквално, и преносно.
41. Мечтата, която преследвате?
Сега мечтая да имам собствена градина, в която да отглеждам любимите ми рози.
42. Откъде черпите информация?
От всеки възможен източник. Но предпочитам да е „от извора“.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
С ежедневната си работа. Последния път, след като си върших работата, се оказа, че в България се тиражира новина за катастрофирал българин във Великобритания, която е отпреди две години. Никой не си беше направил труда да провери елементарни факти. Така се случи и със семейство българи, които станаха популярни по целия свят с това, че пестят ток, като ползват фенерчета на челото си. Оказа се фалшива новина, родена от семейна шега. Бях единственият, който просто вдигна телефона и се свърза с тях, за да разбере каква е историята.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Прекалено много.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Обожавам бъдещето. От дете живея в него с помощта на автори като Франк Хърбърт, Буличов, Дъглас Адамс и Азимов. И това, което знам, е, че не трябва да ни е страх от технологиите и бъдещето. Трябва да ни е страх от това, което ние правим, за да се случи то.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Да. Срещал съм се със сър Ричард Брансън, но това не е достатъчно и ще трябва да поработя доста, за да мога да си позволя услугите на компанията му.
47. Вярвате ли в извънземни?
Вярвам, че е невъзможно да сме сами във Вселената. Това би било ужасно разхищение на пространство и енергия.
48. Имате ли пророчески сънища?
Не.
49. Кое е любимото ви цвете?
Обожавам фрезии и момини сълзи.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Вече 10 години ме отглежда Марли. Прекрасен кокер, който ме е възпитал чудесно.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Реалната самооценка. Колко проблеми в българското общество щяха да се решат, ако хората можеха реално да си дадат сметка за себе си.
52. Кога предпочитате самотата?
Обикновено я предпочитам за десерт, но в редки случаи си я поръчвам преди основното ястие.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Мнителен съм.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Не.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Битката с неувереността си.
56. Имате ли хоби?
Баба ми ме научи да бродирам гоблени.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Не. За тези, които се определят като бохеми, препоръчвам да си припомнят какво всъщност означава това.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
Навсякъде, където имам възможност.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Съдбата на хората, на които е отнето свободното право на избор. Ужасява ме мисълта, че би трябвало отново да се страхувам за това, че ще бъда наказан, защото сме си позволили да се смеем на „това свято място“, както каза другарката директор, чийто глас изпълваше огромната зала на монумента на Бузлуджа.
60. Вярвате ли в късмета?
Да.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Не съжалявам за пропуснати шансове. Съжалявам, че не съм бил достатъчно съобразителен да видя, че ги е имало.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 45 и се гордея с всеки бял косъм по себе си. Казват, че е за всеки щастлив момент от живота.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Ех, неудобно ми е да я разкажа публично.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Ако имах право на избор, изпитвам огромно любопитство към Belle Époque. Годините преди Първата световна война. Свободата на духа, науката и културата.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
За мен това е електричеството.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Сам едва ли, но като човечество – да. Нямаме избор.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Не, но ги чета от професионален интерес.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Като консервативен либерал.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Смятам, че бабите и дядовците трябва да определят единствено какво ще яде детето на закуска.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Обикновено тези, които са най-нетолерантни, се борят със себе си да признаят своята различност.
71. Интересувате ли се от спорт?
Не. Баща ми е бил полупрофесионален футболист в младостта си, но единствения път, в който се опитах да играя футбол в живота си, почти счупих палеца на ръката си.
72. За или против пластичните операции?
За.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Виждали ли сте ме скоро? Според вас има ли причина да имам такъв?
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Предпочитам да мога да спя. Видът на леглото няма значение.
75. Доволен ли сте от парите, които получавате?
Ако някой ви каже, че е, ви лъже. Защо искате да ви лъжа?
76. Страхувате ли се от новото начало?
Не. В живота си съм започвал отначало толкова много пъти, че майка ми често казва: „Няма ли най-накрая да решиш какво искаш?“. А аз искам най-доброто за себе си и още го търся.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Аз съм сбъднал тази мечта.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Първата ми и единствена среща с кралица Елизабет II. Беше на цветното изложение в Челси. Щастлив съм, че можах да усетя на живо аурата на тази велика жена.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Едната година в казармата, отбивайки военния си дълг.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Надеждата, че всичко ще бъде наред.
81. Как си представяте света след 100 години?
Убеден съм, че ще е толкова напреднал, че няма да се налага да си го представяме, а ще можем да го видим сами.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
Пратете ме на него и ще разберете.
83. Можете ли да простите изневяра?
Случвало ми се е и да прощавам.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Това е техен избор, аз съм либерален човек.
85. Привърженик ли сте на брака?
Да.
86. Романтичен ли сте?
Да.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Когато сънувам.
88. На кой народ симпатизирате?
Днес съм си избрал да симпатизирам на хмутовете от книгата „Хмутовете“ на Ирен Леви. Утре ще си избера някой друг народ от друга книга.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо бе, Василе?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Само с една?! Аз искам с всички.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че нещата могат да се случат с вълшебна пръчка, и то веднага.
92. Кога свършва детството?
Някои хора си остават там до дълбока старост.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С оптимизма си.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Не търси съвети от хората и не им давай непоискани съвети.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че каквото и да правим, животът ни следва някаква нишка.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Преди 20 години приятелка, много добър стоматолог, ми направи, без да съм молил за това, натална карта. Беше доста дълго писмо, което пазя. Удивително е колко точно е предвидила конкретни събития от живота ми тогава. Включително годината, в която ще започна да живея в чужбина.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
На ръката си имам три конеца. Един черен, на който има знака на пилигримите от El Camino, пътя, който извървях до Сантяго де Кoмпостела миналата година. Един червен от благотворителна кампания на Дейвид Бекъм и един със сантиментална стойност, който ми подари човекът, когото обичам. Нито един от тях не е срещу зли сили.
98. Каква е представата ви за щастие?
Дъждовен ден, в който се вижда парата от чашата ми с кафе, а аз съм гушнат в одеяло и кучето ми Марли е до мен, докато чета книга.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Не обичам да си тръгвам от места, които ми харесват.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С усмивката.

Последни новини

- Реклама -