В средата на юни получих предложение от организаторката и директор на Банско Джаз Фестивала Илияна Иванова да участвам с изложба от портрети на известни хора на изкуството, с които съм работил през годините. Казах й, че това не е добра идея, защото картините са в голям размер и са трудни за транспортиране. Прецених, че ще бъде по-интересно да направим изложба на някои от сценичните облекла, които изработвам за музикалната индустрия, а също така да направим ревю с облекла от последната ми колекция. Тя се съгласи и попита дали е възможно да направим две ревюта, едно в началото на фестивала и другото в края. Не ми предложи договор, но аз разчитах на нейната лоялност.
Фестивалът продължава 10 дни и започва в началото на август. Предоставих й пълна информация за нашето представяне. Казвам нашето, защото поканих мой приятел и колега бижутер от Англия, с когото сме правили изложба в Челси в Лондон. Ревюто ни бе планирано в музейния комплекс „Никола Вапцаров“ в центъра на Банско. Предпочетох да не ползвам професионални манекени, а да подбера местни момичета, за да бъде изявата нестандартна. Предложението бе прието.
Пристигнах в София седмица преди ревюто, за да се подготвя. Изработих специални постаменти за дрехите. С колегата ми Иван Петков се подготвихме да транспортираме до Банско колекцията от 120 облекла и девет торса, лично изработени от мен. Натоварихме колата и пристигнахме в града три дни преди фестивала. Хората от музея на Вапцаров ни посрещнаха радушно и ни съдействаха с каквото могат. Организаторката Илияна Иванова обаче я нямаше. Когато се свързах с нея, обясни, че има семейни проблеми и ще дойде на следващия ден.
Настанихме се и започнахме да работим по изложбата. Информация за нашето събитие обаче нямаше, което ни притесни. Нямаше напечатан плакат, нито информация във фейсбук страницата и уебсайта на фестивала. Илияна Иванова ни посъветва по телефона да потърсим съдействие от сина й. Проблемът е, че нямахме дори определено място за ревютата, а в един момент г-жа Иванова предложи да ги направим в парка. Изумих се, защото момичетата имаха нужда от съблекални, озвучаване и куп други неща, свързани с подобно събитие. С хората от читалището и музея решихме да направим ревютата в двора на музея. Открихме изложбата от облекла през първия ден от фестивала, а организаторката беше поканила журналисти. Дойде единствено да се снима с нас за медиите и отново изчезна.
Все още нямахме плакат за ревютата и затова сами в последния момент принтираме плакати със собствени средства. Камелия Тодорова, която откри фестивала, пожела да бъде облечена с наш тоалет. Нямахме обаче покани за концерта й и Илияна Иванова ни посъветва да отидем на служебния вход и да кажем да ни пуснат. Това беше доста унизително, но все пак отидохме на служебния вход. Охраната обаче ни съобщи, че не сме в листата на участниците и гостите на фестивала. А аз бях поканил дори колега, който си плати сам билета в най-скъпия период от годината, за да дойде от Лондон. За наше щастие, се появи синът на въпросната организаторка, който се оказа член на организационния комитет на фестивала. Нареди на охраната да добавят в списъка „Петрийски плюс двама“. Така успяхме да стигнем до другите зрители.
В деня на първото ни ревю положихме максимални усилия да покажем шоу на европейско ниво. Музеят осигури озвучаване и водещ, а Камелия Тодорова пожела да бъде гост на събитието, което беше голям комплимент за работата ни. Ревюто трябваше да започне в 17.00 ч, но поради липсата на информация за събитието бяха дошли само няколко човека. Решихме да изчакаме още половин час, през който се появиха още няколко зрители. Бях в шок и дори мислех да отложа ревюто, но участниците в шоуто много се вълнуваха и ме убедиха да не го правя. Публиката беше по-малко от моделите, но въпреки това момичетата дефилираха с гордо вдигнати глави.
Шоуто свърши и се прибрахме в хотела. Не можех да повярвам, че нещо такова може да ми се случи в 40-годишната ми кариера в модата на два континента и работата ми в много държави от цял свят. Собствената ми страна да ме третира по такъв грозен и обиден начин. Не заспах цяла нощ. На другата сутрин исках да си съберем багажа и да напуснем Банско. Моят колега обаче ме убеди да не го правя. Прекарах целия ден в леглото, никога не се бях чувствал толкова унизен. Реших да се свържа с директорката на фестивала и да я помоля да обсъдим случилото се. Помолих я да ми отдели 5 минути от времето си, за да поговорим. Каза ми, че може да се видим в 16.30 ч същия ден. В 16.15 ч тя се обади да каже, че нещо непредвидено е възникнало и не може да дойде. Написах й да си гони задачите и да не си губи времето с нас!
На другия ден служителите от музея и читалището ни се извиниха за случилото се и предложиха за второто ревю да осигурят храна и вино за гостите. Чувстваха се засрамени и обещаха да поканят максимално много хора от града. Камелия Тодорова, която бе заминала за София, съобщи, че ще дойде специално за второто ни ревю, за да подкрепи работата ни.
Вече бях дал интервюта за някои медии и това помогна второто ни представяне да получи повече популярност. Организацията беше на ниво. Няколко часа преди шоуто започнахме да репетираме и точно тогава се появи Илияна Иванова. Без да поздрави, веднага ме попита дали може една от заместник-министърките на културата да пробва едно от облеклата от изложбата. Отговорих, че това е невъзможно, защото сме в Банско не да правим търговия, а да представим нашата творческа работа. Освен това ципът на якето, което зам.-министърката беше харесала, се скъса при поставянето му на постамента. Илиана Иванова обаче настояваше, че заместник-министърката иска якето, и ме попита дали не мога да сменя ципа. Пошегувах се, че мога да го направя, но когато на другия ден заместник-министърката го пробва, трябва да го направи срещу 1000 евро, а ако иска да го купи, ще й струва 10 000 евро. Оказа се, че заместник-министърката (впоследствие разбрах, че се казва Марина Василева) седи в този момент в дъното на двора и се провикна: „Господине, вие не сте никакъв кавалер!“. След това стана, приближи се до нас и заяви, че се шегува. Не се представи, след което си тръгна заедно с директорката на проявата.
Всички присъстващи бяха ужасени, не можеха да повярват на какво са станали свидетели. Двете дами не благодариха за участието ни, осигурено със собствени средства, а просто едната си търсеше подарък.
През годините съм живял и съм посещавал куп държави, мои клиенти са много известни и влиятелни хора. Винаги съм се гордял, че представям българската култура по света, но никога никой не си е позволявал да се държи с мен и с хората, с които работя, по такъв арогантен, непрофесионален и просташки начин!
А сме народ със стара култура и традиции. Затова и разказвам цялата история, която е абсурдно да се случва не само на фестивали, а въобще.
Васил Петрийски е един от най-известните български дизайнери, който през 90-те години на миналия век създава известния моден бранд „Ариес уникат“ заедно с Жоро Пентаграм и Светла Димитрова. Обличал е някои от най-известните ни певци, сред които Лили Иванова и Кирил Маричков.
Работил е в Малта и ЮАР, а от години живее и работи в Лондон, където шие уникални тоалети по поръчка.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg