Васил Петров е не само най-известният джаз изпълнител у нас, но и джентълмен в пълния смисъл на думата. Изтънчен, премерен, с перфектни обноски. Наричат го Българският Франк Синатра заради богатия тембър и кадифения глас. През 1991 година завършва Консерваторията, а днес пее както у нас, така и по целия свят. През миналото лято Васил Петров организира голямо турне, с което отбеляза 30 години на сцената. На 21 януари предстои и големия му юбилеен концерт в зала 1 на НДК.
Г-н Петров, преди дни посрещнахме новата година. Какви са надежди и очакванията ви за 2025-а?
-
- С благодарности към Бога, че сме живи и здрави и с надежда за хубави и бъдни дни. Доволен съм, че миналата година беше много успешна, имахме доста концерти. Нямам навика да си правя равносметки по празниците. Случва ми се в различно време през годината, когато го усетя. Нуждата от равносметка идва от само себе си – може да е в средата на годината, може да е в началото. Не следвам определен стереотип. –
- Вашата професия изисква по празници активно да работите. Успявате ли да празнувате?
-
- Това са рисковете на професията. Обикновено съчетавам работата с почивката. Но не ми тежи, защото работя нещо, което най-много харесвам. Доставя ми удоволствие, особено когато виждам оценката на хората. Обикновено месеците след празниците са време за почивка, но този януари е различен заради концерта на 21-и в НДК.
- Споменахте оценката на хората – през декември получихте Почетния знак на президента. Важни ли са вас наградите и отличията?
-
- Почетният знак на президента е висока чест, разбира се, защото е признание от държавния глава. Показва, че явно си постигнал нещо с Божията помощ и със собствени усилия. Приятно е да получиш такава награда. Но най-голямото признание е любовта на хората. Това не само те прави щастлив, но и дава смисъл на нещата, които правиш.
- Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg