През 1923 година, още незавършил образованието си в Държавната художествена академия в София, на последните страници на своя дневник Иван Милев пита „Има ли изкуство в България?“. Текстът е своеобразна критика към създаденото след края на Първата световна война Дружество „Родно изкуство“. Иван Милев е категоричен в позицията си: „За художника, струва ми се, никога не би важало какъв е той – дали импресионист, символист или експресионист – когато той чертае своя път…
Големите от „Родно изкуство“, които командват и критика, и пазар у нас, всеки ден с критиките си плашат тая публика – плашат я от новото, плашат я от истинското изкуство и я залисват със своите родни картини, в които много често се срещат фигури, седнали на виенски столове и с парижки ветрила“. Едва ли в момента, в който пише този текст, Иван Милев съзнава, че след три години сам той ще стане, макар и за оставащите му девет месеца живот, част от Дружество „Родно изкуство“. Именно там ще се срещне с Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Васил Стоилов.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg