Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Бъдещето на България не бива да бъде водено от хоругви и руски църковни песнопения. Сред хоругвите на семейния прайд се видяха и млади българи, но техният водач няма как да бъде подчинен на Руския патриарх. Нито пък подчиняващ се на Америка. Тези два полюса на цивилизацията в момента са в тежка криза и никой залагащ на единия или другия няма шанс да бъде печеливш. Няма и български Орбан, защото няма вече и унгарски, особено този, който наричаше Украйна „империя на злото“. Виктор Орбан изчезна в политическото небитие, все едно че не го е имало, заплашен от всевъзможни корупционни разследвания. На негово място стои управник с консервативни ценности, който току-що се договори с Украйна за правата на унгарското малцинство в Транскарпатия. България има българско малцинство в Молдова, което политически е представено тук едностранно от красива млада инфлуенсърка, инфлуенсваща за „добрите сили“.
Отношението на молдовските българи към Русия, с която Молдова граничи и с която те не искат да имат нищо общо, със сигурност би трябвало да служи като пример за тукашната политика. Молдова подготвя искове срещу Русия за финансови щети, надхвърлящи 25 милиона долара, поради замърсяване на река Днестър и иска да бъде приета в ЕС. България и Румъния би трябвало да проведат сериозни екологични разследвания за ефекта от войната върху Черно море, където се изливат водите на река Днепър. А плажове от Камчия до Синеморец тези дни са били залети от мазут, идващ неизвестно откъде. Три министерства разследват, без нищо да открият, а Атанас Русев от сдружение „Да запазим Корал“ твърди, че следи от 15 години мазутните петна близо до брега и е направил снимка на такова петно, голямо около 200 кв.м, преди няколко дни. Според него корабите в българските териториални води редовно оставят нефтени петна, за които той редовно сигнализира през тези 15 години, но досега никой управляващ нищо не е направил. А молдовците имат достатъчно национално самочувствие, за да съдят Русия за замърсяването на Днестър.
Рускоориентираните българи разпространиха миналата седмица глупав фейк, според който арбитражът в Хага бил потвърдил, че Крим е руски. И настана радост във Фейсбук, последвана от разочарование. Според непроменената резолюция от 2014 г. на Международния съд и Общото събрание на ООН анексирането на Крим е незаконно и нарушава териториалната цялост на Украйна. Колкото и невъзможно да изглежда в момента връщането на Крим на Русия, всичко зависи на колко обедняване и глад ще издържат руснаците в своята любима Матушка в името на безкрайната война, която трябваше да е три дни. А те са държеливи на лишения, неизвестно защо и в името на какво. И не само издържат, но ако можеха, биха спретнали и нов Голодомор на украинците. През 2015 г. Голодомор е признат от Украйна и от още 15 държави за геноцид.
Заради петилетния план през 1928 г. СССР изпраща в Украйна, където преобладават частните земеделски стопанства, болшевишки държавни функционери, които започват принудителна колективизация и „разкулачване“. Сталин е недоволен от ниските доставки на зърно и нарежда да бъде конфискувана всякаква земеделска продукция от украинските селяни, както и да бъде забранена доставката на хранителни стоки по селата. Налага и забрана на пътуванията. Така Украйна се превръща в лагер на смъртта, в който умират от глад над 3 милиона души. Това не е израелският „геноцид“ в Газа, която е залята от помощи и храни, първо от Израел, а после откъде ли не.
Московчани получиха отлични съвети от украинците какво да правят, когато ги бомбардират. Заслужено. Украинците живеят под заплаха вече пета година, а сега, благодарение на възхитителните умения на украинските бойци, видяхме, че и Москва може да гори. Чисто психологически това е отличен урок за обикновените руски граждани, които не могат да избягат на някой затънтен остров в Малдивите, за да живеят луксозно, макар и под санкции, досадно усложняващи банално безгрижния им живот. Дори и най-големите врагове на Украйна би трябвало да признаят, че украинците се оказаха изключителни бойци. Зеленски може да е всякакъв, но дори и след публичните унижения пред очите на цял свят от страна на Тръмп и Джей Ди Ванс той не се огъна, не преви гръб, не клекна. Бил наркоман, бил корумпиран. Вероятно има доза истина в тези твърдения, но един истински наркоман няма нито моралната, нито физическата сила на Зеленски. „Актьорче“, което показа на света какво е да си непоколебим лидер.
Докато България продава шпионски софтуер на държави с лоша репутация, френската шпионска агенция прекъсна договора си с „Палантир“, софтуера, съоснован от рептила Питър Тийл. Рептил, защото любителите на конспиративните теории превръщат името Peter Tiel в анаграма The Reptile. И други европейски държави смятат да се откажат от „Палантир“, тъй като компанията нарушава всякакви правила за съхраняването на лични данни. Българските лични данни в чии ръце са, никой няма идея. Или по-скоро ние, обикновените граждани, нито се интересуваме, нито някой ни информира. Нещо като „То пък едни лични данни…“.
Ако Доналд Тръмп се интересуваше повече от история, а не от златото на Версай, може би нямаше да му хареса, че точно там ще подпише мирното споразумение с Иран. Французите са изключително елегантни в символите. В случая можем да заподозрем, че под елегантната усмивка на мосю Макрон и още по-елегантната визия на мадам Макрон се крие и известна подигравка към американския президент, който дойде във Версай, за да подпише унизителен документ, с който „англосаксонците“ не печелят. Едва ли Тръмп, а още по-малко едва ли някой от обкръжението му, заето с основната задача да го ласкае, знае каквото и да било за Версайския мирен договор, подписан на 28 юни 1919 г. и слагащ край на Първата световна война между държавите от Антантата и Германия. Условията на споразумението между Тръмп и Иран са по-лоши от условията на споразумението на Обама с Иран, а то беше постоянен обект на подигравки от страна на сегашния президент на САЩ. Всички анализатори, включително и симпатизиращите на тази администрация, са единодушни, че това е победа на Иран. Тази война не трябваше да бъде започвана, Америка не беше подготвена за нея, още по-малко Доналд Тръмп. Америка навлиза във все по-дълбока криза, американците масово я напускат, за да търсят по-нормална среда в Европа, и нищо добро не се задава на хоризонта. Марко Рубио може би би могъл да бъде по-нормална политическа фигура и вероятно би се опитал да възвърне изгубеното достойнство на американската държава като евентуален бъдещ президент. Но всичко е в сферата на вероятностите. Още повече че има и по-неприятен бъдещ вариант – Джей Ди Ванс. Времето ще покаже.
А американци, с които по случайност се запознахме на маса, споделиха с едва прикрит гняв, че не само започват нов живот във Франция, но и не искат повече никога да се връщат в родината си. Това е история за друг текст. История, в която американците са българите от 1990 г. И въпреки че Тръмп все по-очевидно губи позиции дори и в очите на собствените си избиратели, неговите поддръжници настояват, че Америка е спечелила войната с Иран. Отминават безумната гледка на ММА бойци на тепих пред Белия дом. Дори културни тръмписти отминават нелепите изказвания за Версай на гуруто им, че „Във Версай има много злато… Искам да видя златото“. Тръмп е 80-годишен човек, който си отива с целия си нарцисизъм и ексцентричност, за да остави след себе си една болезнено разединена Америка, без посока и ориентир. Разрушеното крило на Белия дом превърнато в златна зала, триумфалната арка, самолетът за 400 милиона, съсипаният Kennedy Center, MMA бойците, всичко това са само външни белези на катастрофата на една велика нация. И за твърде много американци Европа се превръща в единствена надежда за по-нормално бъдеще. Европа е и единственият полезен партньор на България, не Русия, която не може да предложи нищо смислено и красиво на обикновения човек.