Иво ДИМИТРОВ
Имаше един нисичък, скромен и дори на пръв поглед твърде срамежлив мъж от трупата на Сатиричния театър, когато на сцената властваха Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Васил Попов, Константин Коцев, Никола Анастасов, Хиндо Кисимов и още плеяда талантливи актьори. На този светлоок актьор с притеснителна усмивка режисьорите най-често поверяваха не второстепенни, а третостепенни роли. С по една-две реплики. Стоеше свит някъде в ъгъла между бюфета и дивана на сцената. Но пак не оставаше незабелязан. Не защото искаше на всяка цена да го забележат, а защото имаше особено излъчване, което няма как да те остави безразличен и нямаше как да не ти върне широката усмивка поне за малко. Беше роден за комедиен актьор, който да изпълнява точно ролите на наивници, на откровени глупаци и на хора, които не се вписват по никакъв начин в околната среда, още по-малко във времето, в което съдбата е решила да ги изпрати на белия свят. В цялата тази гротескност на образите му имаше една особена деликатност, която съпътстваше всичките му изяви, включително и финалния поклон пред публиката. Така че зрителите добре си даваха сметка колко голям талант се крие зад малките образи.
Актьорът, за чието име вероятно малцина си спомнят, е Димитър Георгиев–Пушо. Той напусна този покварен свят преди 18 години. Остави зад себе си над 120 роли в киното и в театъра. Не знам защо се сетих някак си за него, докато гледах последните изяви на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев. МВР шефът поразително ми напомня за Пушо. Чисто визуално. Нищо повече. Напротив – в почти всичко останало Демерджиев е контрапункт на Пушо. Онази вродена деликатност на актьора, стигаща до стеснителност, при министъра се е преобразувала до нетърпяща възражения безпардонност. Стремежът да е постоянно в центъра на събитията поразително напомня един друг бивш вътрешен министър – Цветан Цветанов, оставил трайни следи, които не подлежат на почистване от времето. Очевидно Демерджиев с възхита е наблюдавал показните акции на своя предшественик и тайно е мечтаел един ден да е на неговото място. Оказа се, че двамата МВР шефове са копи-пейст и в увлечението си да колекционират имоти. Както се казва – да има за децата.
От Цветан и Иван лъха на провинциална еснафщина. Като се започне от лигавите снимки със семействата и пробутването даже на децата на първа линия, и се стигне до професионалните им „успехи“ в защита сигурността на гражданите… Кресливи клишета.
Повече от 100 дни след старта на този кабинет Демерджиев е очевиден провал, чиято основна работа е да дава безсмислени пиарски интервюта. А поводи за подобна констатация има колкото щете. Последният е изявлението, че видите ли, случаят на Петрохан можело да е свързан с външна намеса. Глупости на търкалета, които в най-скоро време ще бъдат опровергани от експертите, които се занимават с перверзиите, стигащи до крайност, на тази педофилска секта с главатар Ивайло Калушев. Очевидно Демерджиев не иска да изплюе името на продуцентите, които са в редицата на така наречените умни и красиви. Изпитва панически страх да не го налазят иначе досадните им тролове. Всичко е въпрос на манталитет, както вече стана дума.