Мястото и часът на срещата са известни, казваше някога мистър „Панорама“ Иван Гарелов – това е и мотото в светския график на Дариана Генова, изпълнителен директор на фондация „Генко Генков“, съпруга на създателя и дългогодишен директор на „Златният Орфей“, майка на децата му Блага и Райчин, баба на внуците му. По стара традиция се виждаме в Клуба на архитектите – оазис на дискретния чар и максимализма, характерни и за неостаряващата дама. И тъй като според нея всичко зависи от лидера на всяко „предприятие“, не пести комплименти за Димитър Минков, собственика на елегантния ресторант. „Респект към този джентълмен, който не допуска нищо старо, фалшиво и безконтролно да влезе в „Архитектите“. Тукашната публика няма нищо общо с тълпите в новите лъскави и просташки заведения. В Архитектите пия наливна бира, силна и полезна, без грам химия. Винаги съм била почитател на виенските шницели, но известната дизайнерка Даря Манченко ме приобщи към италианските, един от шлагерите в менюто“, коментира Дариана.
Между две глътки пиво споделя, че е почитател и на бялото вино – може би от онзи момент, когато на сватбата им с Генко Генов през 1973 година получават като армаган две бъчви от вълшебните еликсири на престижни изби в Поморие и Бургас. Мезето към тях на грандиозния тридневен купон в Слънчев бряг са от двете лодки със сафрид и калкан, уловени от приятели на младоженеца и приготвени от майсторите в хотел „Кубан“. Веднага питам за роклята на булката.
„Гената наскоро беше ходил в Япония, харесал шикозен тоалет в гигантски магазин в Токио,
но му обяснили, че този модел се шие само по мярка, и му бяха дали лист с 28 размера. Попълнихме ги до една и ги пратихме в Токио. Освен с факта, че авторите и певците от различните групи и групички, които иначе се гледаха накриво и не общуваха, а сега бяха заедно – говореха си, смееха се и се веселяха, помня сватбата ни и с още нещо. Леа Иванова първа даде да се разбере, че акцията на Шесто управление срещу Генко вече е започнала: „Внимавай, моето момче, много питат за теб“, беше загрижена тя между два тоста.“
Дариана е от жените, за които възрастта и досега е аритметика, а времето е техен приятел. Въпреки всички превратности, а в нейното битие те наистина са абсурдни, продължава да впечатлява с елегантност и остроумие. Както винаги, разговорът ни започва с бърз преглед на злободневните събития – тя изначално е зоон политикон, и стига, естествено, до „Златният Орфей“. В една друга епоха дните в началото на юни са запазени за фестивала, който носи международна популярност на България, висок рейтинг и сериозни приходи за туризма й.
„Първото издание през 1965 г. е по-скоро състезание между композиции за морето в бар вариетето на Слънчев бряг. От 1967 започва международният конкурс за изпълнители и за нови български естрадни песни – вече в Летния театър.“, уточнява тя. Само след пет години имиджът на форума гони върха. През 1972 г. най-гледаното предаване в рамките на Интервизията е „Златният Орфей“ – с над 200 милиона зрители. Лятната олимпиада в Мюнхен остава на втора позиция – с 18 милиона фенове по-малко. На нея обаче Генко Генов е обявен за най-добрия организатор на забавни програми. „Тогава в Мюнхен Генко
получи като знак на уважение и приятелство огромен златен пръстен,
върху който бяха гравирани петте олимпийски кръга. Бижуто беше невероятно – произведено само в 15 копия, с огромна колекционерска стойност. Не можеше нито да се претопява, нито да се реже, нито да се продава. Изчезна по време на обиска в апартамента на ул. „Граф Игнатиев“ през 1974 г. Обясних на следователя, че който го е взел, няма как да го пусне на черния пазар – кражбата ще лъсне веднага. Не последва никакъв коментар. От този миг нататък не отвориха и дума. Турих точка и край. С Генко никога не сме живели за пари и скъпоценности, а за много по-светли и високи идеали в живота.“.
Преди да задълбаем в болезнената тема за бутафорния процес срещу Генко Генов за злоупотреби и шпионаж, Дариана разказва изключително интересни истории. „Генко умееше да убеждава като никой друг. В началото на 60-те години се засича на коктейл със световния кино продуцент Дино ди Лаурентис и му предлага да „разменят“ хита „Развод по италиански“ с „ангажираната“ драма „Веригата“ на Любомир Шарланджиев. „Давам ви най-хубавия си кон срещу кокошка, но не мога да ви откажа“, усмихва се Ди Лаурентис, който стои зад дузина от най-ярките творби в киното. Тогава Генко работи за „Разпространение на филми“.
Музикологът със специализация от Париж, който на седем езика може да навие ескимос да купи хладилник, един ден обяснява по телефона на шефа на „Филипс“, че суперкомпанията за електроника трябва да оборудва Летния театър в Слънчев бряг с техника „последен писък“, като голям процент от стойността на договора да бъде срещу реклама. И когато бизнесменът от Западен Берлин втрещено пита по телефона защо му е реклама в соцдържава, в която не може да продаде и игличка за грамофон, получава отговора: „Господине, нито вие, нито аз можем да кажем кога нашият пазар ще се отвори. Но когато това стане, ще бъдете преди всички“. „Два дни по-късно главният инженер на „Филипс“ вече е в Слънчев бряг. Генко просто беше визионер. Дори в онези времена нито за миг не спираше да вярва, че Желязната завеса рано или късно ще падне“, връща лентата Дариана.
„Слънчев бряг не беше само бетон, алкохол и кебапчета. Навремето тук се събираше цветът на международната музикална индустрия, идваха родни интелектуалци от всички жанрове и артисти от най-висока световна класа. Не говоря само за звездите в двата конкурса и тези с рециталите – от Алла Пугачова и Демис Русос до Хулио Иглесиас, Джани Моранди, Адамо, „Рики е повери“. За българите е ясно, че всички бяха в Слънчев бряг, от най-младите до доайените. Говоря за онези личности, за които широката публика дори не подозираше, защото за тях не се говореше много. Това беше целта пред мениджмънта – да привлече туристи, различни от масовката. Посрещахме шефове на западноевропейски, американски и азиатски телевизии, мастити фигури от Би Би Си, знаменитости от ранга на Даниел Дарио, която за французите винаги е била икона. Познанствата на Генко от класа му в парижката Сорбона работеха постоянно в наша полза. Всеки от някогашните му колеги там беше на много високо равнище в държавата си. Само за 10 години „Златният Орфей“ получи изключителна популярност по света – при това 10 години зад Желязната завеса.“
Малцина знаят, че Генко Генов, чийто авторитет в Европа е изключително висок,
отказва да оглави Световната федерация на фестивалите,
предпочитайки да остане неин вицепрезидент. Суетата по принцип му е чужда. „Гената се дразнеше от червените килими, от шнуровете, които ограничаваха – нямаше необходимост от помпозност като на филмов фестивал. Той казваше: „Всеки от вас е тук, за да уважи България и нейната музика“. И знаеше какво е най-важното, какъв е смисълът във всяко издание на Орфея.“
Дариана Генова обаче продължава да спестява участниците в „акциите“, съдбовно променили живота на семейството й. И въпреки че се познаваме добре от началото на 90-те години, казва с черен хумор: „Ще ги обявя, преди да умра“. Колебае се дали да назове и една от най-известните ни певици, която си отиде неотдавна, прехвърлила 90-те, въпреки че никак не е трудно да се досетим, че става дума за Маргарет Николова.
„Простих й от мое име, че някога нарече Генко „оня мръсник“.
Но не и от негово.“ Както се знае, Лили Иванова, Йорданка Христова, Тончо Русев са сред малкото артисти, които почтено и човешки защитават Генко Генов в съда, където прокурорите се опитват да го изкарат шпионин, но тъй като нямат доказателства, скалъпват „стопански престъпления“, за които липсва дори една незаконна фактура. Конюнктурата не може да му прости интелекта, патриотизма, духовния аристократизъм, уважението, което има в Европа, световните познанства.
Дариана Генова споделя още нещо удивително. През всичките години, през които Генко Генов е в затвора, тя не спира да моли за справедливост. Един от хората, замесени в аферата, й обяснява защо са вкарали бащата на „Орфея“ в затвора със следните думи: „Генко беше като кокиче, поникнало на бунище. Когато посегнахме към него, се разбра, че няма кой да го защити – нито партия, нито роднини нависоко, нито приятели в службите. Беше израснал изневиделица за цялата номенклатура. Човек на никого“.
Генко Генов е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен – не без помощта на поета Димитър Методиев, който е в близкото обкръжение на Тодор Живков. Реабилитиран е политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор на „Златният Орфей“ през 1992 г.
С Дариана Генова си припомняме и че БНТ два пъти отказва да излъчва Орфея. „Втория път подписахме договора в кабинета на областния управител на Бургас – Константинов, от правителството на СДС. Впечатляващ човек, юрист, пунктуален до безкрайност. Побесня, когато разбра, че БНТ няма да предава. „Как е възможно? Народът държи да гледа и да слуша своя фестивал!“ И ни извика с Хачо Бояджиев, тогава той беше шефът на БНТ – единият на тоз край на масата, другият в противоположния. Подаде писалка и каза: „Ако обичате, господин Бояджиев, ако обичате, госпожо Генова!“. Нареди на секретарката да размножи документа и ни предупреди: „Оставям ви 10 минути, за да се разберете – после ви чакам да обядваме“. И излезе. Малко преди да си отиде – може би 20 дни преди края, Хачо ми звънна. И каза с характерния си твърд и категоричен тембър: „Съжалявам за всичко, което причиних на Генко, на „Орфея“ и на теб“. Веднага го прекъснах: „Нали отдавна сме си простили? Какво ти става сега, защо говориш така? Ще се видим да обсъдим разни неща…“. Той на свой ред ме прекъсна и продължи: „Това събитие трябва да го има – на всяка цена. Знам, че ще успееш да се справиш.
Длъжна си да успееш и да го възстановиш. А и само на теб ти пука за тази работа“.
Никак не звучеше като „на прощаване“ – просто беше решил отново да го изрече. Винаги сме били приятели. На десетки купони сме били заедно, на толкова вечери – познавам няколко от жените му. Въобще не сме били скарани, както се опитаха да изкарат някои в БНТ. Хачо ми звънеше за всеки празник.“
Питам Дариана Генова какви бяха последните месеци на Генко Генков. „През 1993 настана ужасна ситуация в Слънчев бряг. Оркестърът вдигна стачка. Вкараха Гената в някакъв сценарий. Музикантите бяха получили половината си пари и настояваха веднага да им бъде осигурена и останала част от хонорара. Генко знаеше, че различни хора имат различни мераци и амбиции. Но не допускаше, че някои от тях ще употребят „Орфея“ за собствени цели. А точно тогава в Слънчев бряг бяха дошли много сериозни личности от бизнеса. В международното жури номер едно беше Джуди Маса, музикалната директорка на „Гласът на Америка“. Отидохме в хотел „Искър“ за среща с чужденците – трябваше някак да обясним какво става и защо нямаме оркестър. Превеждаше Любо Денев – човекът се чудеше как да формулира проблема. Много се притесни. Унижението беше смазващо. Тогава се реши певците да излязат със синбеците си. За да не провалим фестивала. Сърцето ми беше слязло в гърлото. Всичко това уби Генко. Много страдаше.
„Цял живот се борих неистово за блясъка на Орфея. Но винаги оставах в кал. Постоянно.“ Почина малко по-късно, на 31 септември. Изпратихме го на 1 октомври. Тихо, кротко, без шум. Не беше човек, който търсеше популярност. Въпреки че на младини е свирил солови концерти – и винаги без ноти, но с много овации. Беше перфектен пианист. Меломаните от класиката отлично го познаваха. Народът знаеше, че някой прави „Златният Орфей“, но Гената никога не искаше да се знае нещо повече за него.“
Големият въпрос обаче продължава да бъде защо „Златният Орфей“ не оцеля. Дариана е готова с отговора. „Защото
такава ни е демокрацията – кирлива, неясна, неточна, фалшива.
Всички знаем кой е първият политик грабител.
След като възстановиха Генко като директор на „Златният Орфей“, първата му задача беше да разбере дали земята под Летния театър в Слънчев бряг е застрахована от посегателствата и апетитите на новоизлюпените демократи. Няколко пъти получи уверения от Съвета на директорите в комплекса, че никой няма да посмее да пипне държавната собственост и че тази земя не може нито да се продава, нито да се купува. Всичко това беше променено от човека, който тогава отговаряше за приватизацията. Той се опита да провали и последното издание на фестивала през 1999 година. Но с моята нечовешка издръжливост и известна прозорливост успях да го организирам. Напразно очакваха да се сгромолясам и да кажа, че не мога повече. След финалните овации събориха Летния театър и всичко, което му принадлежеше. В кристалната ни демокрация земята беше продадена за жълти стотинки. Сега там има жилищна сграда. Наскоро отново казах на човек от високите етажи в Бургас: „Ако искате да изчистите съвестта си, съборете построеното върху територията на „Златният Орфей“ и възродете фестивала“. Получавала съм предложения да правим „Орфея“ къде ли не. Но изискванията са много специални. Основната задача на фестивала е туризмът – единствената ни печеливша индустрия, която може да издържа цялата ни държава. Всичко останало се срива – от тежката промишленост до доматите и краставиците.“
А дали в гилдията споменават Генко Генов с добро? „Тези, които го познават – да. Напоследък, уви, се виждаме само по погребения. Но няма как да забравя, че през 90-те някои от тях го предадоха – в кипежа на новото време и в писането на новите биографии. Подмазването на висшестоящите е водещ фактор в средите на музикантите и не само. Когато ги чуя да въздишат по „Златният Орфей“ с фразата „Ех, какво загубихме!“, отказвам да продължа по темата. Наясно съм с техните зависимости – и преди, и сега“, тъжно обобщава е Дариана Генова.
Тя продължава да живее с екзистенциалните правила на Генко Генов. Едно от водещите сред тях, което винаги работи, е „Уважаваш ли хората и те ще те уважават. Няма значение дали е портиер, или министър.“ „Нали знаеш, че винаги съм била комунист идеалист“, шегува се Дариана Генова.
Албена АТАНАСОВА