Християните по света днес отбелязват Велика събота – последния ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада.
Положен вече в гроба, духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в неделята, наречена с краткото име – Великден. Душата на Господа съкрушила ада, а тялото победило смъртта, защото душата и тялото не се разделят от Божеството.
Днес се пекат обредните великденски хлябове и се боядисват яйца за последно.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутрин и продължава до края на деня. Така последните съботни песнопения се сливат с възкресните и свършват при звуците на тържественото „Христос воскресе“.
Денят е свързан с оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Велика събота в православната традиция е Денят на очакването, в който скръбта се превръща в радост. Тази сутрин е и последната служба от Великия пост.
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях.
Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички домакински задължения предварително. Не трябва да изнасяте нищо от къщата, дори боклук: според вярванията можете да загубите благополучието или здравето си заедно с това нещо. Отказът от работа и домакинска работа се свързва с почит към паметта на Христовите страдания.
Също така не трябва да се празнуват рождени дни, сватби и други лични празници. Тази събота в църквата не се извършват венчавки. Преди Великден е забранено да се опитват козунаци, боядисани яйца и други празнични храни.
Забрани за храната
На Велика събота постът продължава, но с известно облекчение: можете да ядете топла храна, но без добавяне на масло. Основата на диетата все още се състои от постни продукти: хляб, вода, сол, сушени плодове, мед, ядки, сурови зеленчуци и плодове. На този ден не се пие алкохол.
За тези, които ще се причестяват в нощта на Великден, е важно да спазват евхаристийния пост – след 18:00 часа не трябва нито да се яде, нито да се пие.
С настъпването на Великден отпадат всички хранителни ограничения. След полунощ от събота срещу неделя вярващите могат да се върнат към нормалното хранене.
В църковната традиция се отдава особено значение на помирението – в събота е важно да простите обидите и сами да поискате прошка. Разпространен е и обичаят да се измие лицето с вода, в която е поставено благословено яйце. Смята се, че такава вода носи здраве и запазва младостта.
