За да приключим сагата с белите ботуши на Зарица Динкова, трябва да я разнищим докрай, защото реакциите на политическите й поддръжници са отново в стил „Велика си, Бубе“. Така. Някой в Министерството на туризма е поръчал бели ботуши. Може да е министърката, може и да не е. Някой е разглеждал каталог и си е казал: „Ах, какви сладки ботушки, я да поръчам за министерството. Още по-яко ще е, ако поръчам да ги брандират с нашето лого“. За какво са нужни бели ботуши на Министерство на туризма, е първият въпрос.
Вторият е отправен към сектата #великасибубе, и е отново „за какво са нужни бели ботуши на Зарица Динкова“. И третият е същият. Можем да задаваме този въпрос до другиден. Затова минаваме на взетото от нея решение да се обуе като за фотосесия на фиорд в Норвегия, но не и на роден плаж след бедствие. След вестта за бедствието тя има време да размисли, пътят от София до там е около 4 часа. Новините от мястото на трагедията са изключително лоши. Тя вероятно получава брифинг, докато пътува – обута в бели ботуши. Това не е дребнавост, а разочарование от липсата на чувство за осъзнатост и спазване на норми на поведение на хора на висока обществена позиция.
Още повече, че от човек, предполагаемо успешно занимавал се с благотворителност, се очаква повече чувствителност. Преди години някои министърки и депутатки се надпреварваха да показват в Народното събрание скъпите си чанти, което беше постоянно критикувано, съответно те се научиха и ревю на чанти вече няма. На мъжете им е по-лесно, защото няма как да се види лейбълът на сакото, дали е шито в Лондон, или е от български производител, но пък с тях е в пъти по-трудно в друга посока, защото неприличното им поведение е скрито и много по-мащабно в корупционен план от това на женското присъствие във властта. Но за имиджа на властта в момент на невиждано природно бедствие, независимо от кой пол е, се налага да сме свръхвзискателни, защото тази власт в момента е с огромни претенции за „промяна“ и разлика с предишната.
Трябва да сме еднакво взискателни и към шкембетата на строените „специални“ части за честването на Съединението. Та тези войници не могат да видят врага от коремите си, камо ли да пълзят с оръжие в ръка, което би трябвало да е една от тренировките им. Войска, строена на подобна важна за България дата, трябва да е стройна и опъната като по конец. Целта на войската е да е във вид и състояние, в което да внушава уважение и чувство за сигурност, че гражданите сме защитени. Как да разчитаме на хора, които няма да могат да изтичат и километър заради наднорменото си тегло? Министър Тагарев има по-важни задачи, но също така би трябвало чисто локално да погледне как изглежда войската, която е наследил.
Ще разкажа един мой спомен от баба ми за едни други войски. Едните стройни, другите алкохолизирани. Аз съм последното поколение, което има жив спомен от дядовците и бабите ни, преживели Втората световна война. Баба ми разказваше как през 1941 година, когато дошли германските войски, преминавайки през България за Източния фронт, те били настанявани по домовете на хората.
В дома на баба ми и дядо ми – тя е била учителка във Враца в този момент – са били настанени двама германци. Разказваше с добро чувство как са се държали перфектно, колко възпитани били, как се миели изключително подробно всяка сутрин на дворната чешма, отказвайки топла вода, как й помагали за разни неща из двора. И подарили на баба ми консерви с храна и сапуни. Тя беше колекционираше сапуни, вероятно последица от оскъдицата през военните години. Разказът й продължаваше с ужаса, който е изпитала, когато е дошла Червената армия няколко години по-късно. През цялото време баба ми е била сама с майка ми, защото дядо ми е бил изпратен да основе клон на БНБ в присъединените към България нови територии, и по-точно в Александруполис, Беломорска Тракия, благодарение на това, че ставаме съюзници на нацистка Германия. Той остава там до след 9 септември 1944 г., после се прибира, след което остава без работа като човек от вражеската администрация. Но това е друга тема, която тепърва ще разследвам. Баба ми разказваше как през 1941 година, когато в България дошли германските войски за да подготвят кампанията си на Балканите, те били настанявани по домовете на хората.
Този разказ ми изглеждаше странен, защото нали уж бяхме братя с руснаците, защо така ще се държат, а пък германците, които бяха лоши, са се държали като джентълмени? Как така? Отне ми десетки години, докато осъзная факта, с който уж бях наясно, че сме били съюзници с нацистите и те са се държали с нас отлично единствено поради тази причина, а не защото са едни добри и мили хора. След което дойде следващото осъзнаване. Първо, че руснаците масово са били пияници и тогава и сега, за което свидетелстват безброй съвременни видеа в социалните мрежи. Второто осъзнаване беше, че те са били вражеска войска, макар и България да застава в последния момент на страната на Съюзниците, но преди това тя е била във война с тях.
За да стигнат тези войници живи до България, те са минали през ада на Сталинград и всички жестоки битки с нацистите. Милиони руснаци са загинали за да се стигне до тази победа. Това, разбира се, не оправдава поведението на руските войници към една беззащитна майка и малката й дъщеричка. И досега германките носят травмата от безбройните изнасилвания от руски войници след превземането на Берлин. Правели са се масово аборти, от които не се знае колко жени са умрели, защото не са искали да раждат от насилниците си.
И така, след много години пъзелът с разказа на баба ми се нареди. Това е деветосептемврийски текст, писан на 79-ата годишнина от окупирането на България от СССР. В този ден Васил Терзиев ни обясни, че служби като Държавна сигурност имало дори и в Бангладеш, след като призна, че след 10 години се вижда на плаж на Бахамите. С нарцистичната си неспособност да мълчи Терзиев прилича малко на един бивш министър на културата. Само че брътвежите на Терзиев са в пъти по-вредни от безумните размисли на Рашидов за жените. Той си позволява нещо нечувано – да нормализира и легитимира Държавна сигурност. Това изглежда като глупост, но не е.
Той и роднините му са наясно с политическата инертност на обществото, изпробвана вече няколко десетки години. Тази инертност позволява човек с неговия произход да настоява, че има място в управлението на държавата. Моралните категории ги оставяме настрана, за хората от този тип са без значение, те боравят с информация за нас, обработена, систематизирана, целенасочена. Те са високи професионалисти в манипулирането както на индивиди, така и на масите.
Поздравления за хората, които стоят зад червения мапинг с червена звезда, сърп и чук и надпис „Честит 9-ти септември, сем. Терзиеви“ върху жилищната сграда, в която живеят Терзиеви. Брилянтна идея и пърформанс. Изпълнено в точния ден на точното място. Ако семейство Терзиеви беше продължило да управлява задкулисно, тоест, ако комунизмът не беше паднал, този мапинг нямаше да бъде възможен. Или ако се беше случил, в момента щеше да има хайка, издирваща извършителя. И ако беше заловен, щеше да бъде изпратен не на Бахамите, а на един друг остров, по-близо до София, Белене. Но слава богу, те не са на власт. Засега.
