Едва ли има българско семейство, което не е посягало към беналгина – при мигрена, зъбобол, при възпалителни процеси. Обаче не са много хората, които знаят, че „бащата“ на тези масово използвани таблетки е проф. Рахамин Шекерджийски.
Лекарят, който „чува“ шестия сърдечен тон и с това предизвиква истинска сензация в световната кардиология, пък е проф. д-р Иван Митев. Неслучайно откритието му е наречено „феноменът на века“. Акад. Ангел Балевски учи света да лее метали, а акад. Павел Попов създава сортове пшеница, които години са в първите места на световната селекция. И четиримата са част от учените изобретатори, чиито имена са вписани в „Златната книга“ на Патентното ведомство на България.
Може някои да си мислят, че става дума за обикновен списък или поддържан някъде регистър, но истината е, че това е една огромна и тежка книга. Отваря се и се показва само един път в годината, когато на специална церемония се обявява името на поредния учен, заслужил да бъде сред най-големите умове на България.
Вписването в „Златната книга“ е най-високото отличие, което се присъжда на откриватели, изобретатели и селекционери като израз на уважение и обществено признание за научните им и творчески открития, обясни Оля Димитрова, председател на Патентно ведомство. На първата страница е написано: „Тази книга се започна в юбилейната 1981 година, когато се изпълниха 1300 години от основаването на българската държава за почит към онези наши съотечественици, чиито дела са „златното покритие“ на гордостта, с която казваме: „Създадено в България”.
Началото на закрилата на индустриалната собственост в България е поставено още в края на XIX век. След указ на княз Фердинанд І, през 1892 година Народното събрание приема Закон за търговските и индустриалните марки. На 13 юни 1921 г. страната ни ратифицира Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, един от първите и най-значими международни договори в областта, който е подписан във френската столица през 1883 година. На 8 юли същата година Народното събрание приема и първия български Закон за патентите за изобретения. Към тогавашното министерство на търговията, промишлеността и труда е създадено Бюро за индустриална собственост, което до 1950 година издава около 6000 патента, 680 от които за български изобретения.
През 1948 г. с указ на Президиума на Народното събрание е създаден Институтът за изобретателство и рационализации – ИНРА, които по-късно претърпява различни структурни промени. През 1993 г., с приемането на новия Закон за патентите, името му се променя на Патентно ведомство на Република България и така се поставя началото на хармонизирането на българското законодателство с европейското в областта на индустриалната собственост.
Кой ще бъде поредният вписан в „Златната книга“, всяка година решава специално авторитетно жури. За 2024 година това е проф. д-р инж. Август Иванов, директор на Института по роботика при БАН. Той работи в областта на роботиката, сензориката, изкуствения интелект, нано- и микротехнологиите. Ученият е част от колективи, разработили за пръв път нова генерация сензори за магнитно поле – сензорите на Хол с максимално опростена конструкция и равнинна магниточувствителност. Тези елементи нямат аналог в контролно измервателната техника и имат приложение в роботиката, системите с изкуствен интелект, автоматика, сензориката, медицината, метеорологията, автоматизацията на процеси, контратерористичната дейност. Спецификата на новите микросензори е в това, че могат да се приложат към всяка технология и по тази причина са универсални за експлоатация.
Най-големите научни умове
Акад. Георги Наджаков е откривател на фотоелектретното състояние на веществата, явление, което е основата за създаване на ксерокса. Вписан е в „Златната книга“ на 13 март 1981 г. под номер 1. Неговата разработка е патентована в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), а през 1957 г. е продадена на Британското кралско патентно дружество за 10 000 паунда.

Акад. Ангел Балевски и неговият ученик, и по-късно съратник член-кор. Иван Димов създават „Метода за леене с противоналягане“, който е защитен с над 100 патентни документа у нас и в чужбина. В „Златната книга“ двамата са вписани на 21 май 1985 г.
В началото на 80-те години методите им са признати за едни от най-значимите инженерни постижения на века. Тогава Институтът по металознание, в който работят, получава от немската фондация „Кьобер“ най-авторитетната европейска награда за научно-технически принос, равностойна на Нобелова награда за инженерно-техническа дейност. Паричното й измерение е 800 хил. западногермански марки, голяма част от които са персонално за двамата учени. Те обаче ги даряват за развитие на българското машиностроене.
Ангел Балевски дълги години е ректор на ВМЕИ „Ленин“, сега Технически университет, и обучава над 10 000 студенти. Става и председател на БАН, съпредседател на Международната академия на науките в Мюнхен. Но освен, че научи света как да лее метали, акад. Балевски свири виртуозно на цигулка, пише стихове, афоризми, анекдоти, които са публикувани в няколко книги.

Акад. Любомир Желязков е признат като създателя на родната фармация. Едва ли има български дом, в който да не са купувани прениламин, фурантрил, пирамем и емовит, темпалгин, трибестан и много други лекарствата, които още преди десетилетия са направени в основания от него научноизследователския институт. Вписан е в „Златната книга“ на 21 май 1985 г. По неговия път поема средната му дъщеря Татяна Желязкова, която е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Синът му Георги Желязков е работил в Института по роботика и кибернетика, един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Академик Желязков е брат на режисьорката Бинка Желязкова.

Проф. д-р Иван Митев открива шестия сърдечен тон – българското научно постижение на XX век. Вписан е в „Златната книга“ на 12 март 1981 г. Това голямо откритие на нашата медицина е известно като „Феномена на века“. През 1972 г., докато преслушва сърцето на пациент, д-р Иван Митев долавя допълнителен тон. Откритието му е признато през 1980 г. В негова чест е издадена единствената марка в света, свързана с кардиологията, наречена „VI тон“.

Акад. Павел Попов създава известните сортове пшеница „Садово – 1“, „Садово – супер“ и „Катя“, които се налагат на челно място в международни сортови изпитания. Вписан е в книгата на изобретателите на 16 май 1986 г. Институт по растителни генетични ресурси – Садово, където провежда селекциите, и до днес остава сред основните центрове на земеделската наука на страната ни с изключителен международен авторитет. Нашите сортове са ценени в Италия, Китай, Корея, Франция, Русия, Швеция, Швейцария, САЩ. В Садово се намира Националната растителна генбанка, в която се съхраняват над 69 000 образци.

Инж. Никола Белопитов е вписан в книгата на 31 май 1988 г. като автор на първия български патент, регистриран в чужбина – „Методът Белопитов“. Така много учени наричат електроискровото напластяване, което е евтин и ефикасен начин за полагане на благородни метали върху метални повърхности. Измислен е за телефонните централи, но се оказва приложим при много други електрически уреди. Благодарение на това изобретение изчезват неприятните паразитни шумове в слушалките. Никола Белопитов започва да работи по идеята си още през 1951 г., а през 1957 за пръв път българско изобретение е патентовано в Германия. През 1958 година методът се въвежда в СССР, после в ГДР, САЩ, Великобритания, Аржентина, Норвегия.

Академик Никола Съботинов създава нов вид газови лазери с пари на меден бромид, защитени с 26 изобретения в България и с патенти в САЩ, Япония, Германия, Франция, Австралия. Лазерите се произвеждат в България и Австралия и са внедрени в медицинската практика. Името му е вписано е в „Златната книга“ на 22 декември 1994 година. Той е дългогодишен председател на БАН.

Проф. Рахамин Шекерджийски остава в историята като „бащата на беналгина“. Автор е на методи и технологии за изготвянето на лекарствени форми, името му е свързано с реализирането на твърди дозировки лекарствени форми, сред които беналгин, алурекс, пирамидон. Негови изобретения са използвани в Космоса за изследване на вкусовите анализатори в екстремални условия, а други са внедрени във винарството, пчеларството, в производството на ваксини. Вписан е в книгата на 15 януари 1997 г.
Проф. Шекерджийски е част от българския екип специалисти, създали хапчето „Вирус сейф“, което е пробив в профилактиката и подпомагането на лечението на COVID-19. Препаратът вече е защитен и с патент. През 2023 професорът е удостоен от президента Румен Радев с орден „Стара планина“ първа степен.

Акад. д.т.н. Мария Ангелова Балтаджиева е най-известният български технолог в млечната промишленост, създава различни видове сирена. Вписана е в „Златната книга“ на 15 януари 1997 г. Тя ръководи екип, който разработват продукт срещу стреса и преумората. Биостимулаторът е на млечна основа, в състава му има пробиотични бактерии. Изследван е в клиниките по сърдечно-съдови заболявания, гастроентерология, дерматология, гериатрия и геронтология на Медицинска академия. Продуктът е патентован и го наричат „Еликсир на младостта“.
Проф. д-р Август Иванов, директор на Института по роботика на БАН:
Качеството на научната ни продукция е високо

– Професор Иванов, приема се, че българин е бащата на компютъра, а днес в тази област не сме сред първите държави в технология, която завладя света. Защо?
– Светът се специализира и ето, почти всички лаптопи се произвеждат в Китай. В едни държави правят харддискове, в други – памети. Затова, когато някой завод се повреди има глад за такива компоненти. В момента индустрията например изпитва недостиг на чипове и това е причината толкова време да се чака за покупка на нов автомобили.
– Вярно ли е, че Европа изостава в технологиите спрямо САЩ и Китай?
– На първо място са Съединените американски щати, те са просто недостижими. Но бумът, който Китай прави, се дължи на стойността на работната ръка и високото образование на кадрите им. Точно в тази посока трябва да работим в България – нашите инженери да повишават непрекъснато нивото на подготовката си. Във всички случаи това ще доведе до скок в развитието на страната.
– Специално във вашата област – роботиката, изкуствения интелект, информационните технологии, има ли достатъчно специалисти?
– Напоследък държавата обърна внимание на БАН. Преди се подценяваше работата на Академията, но сега е доста висок процентът на научите публикации и патентите. Проблемът е, че малко са внедрените в индустрията, и това трябва да се промени. Има идеи още при предишното ръководство и вече вярвам, че сега нещата ще се случат.
– Но без свежа кръв накъде, а на младите дали им се занимава с наука?
– Напоследък все повече млади хора идват при нас да им дадем шанс да се посветят на тази професия. Например най-младият хабилитиран учен е в нашия институт и е само на 29 години. Това е инж. Мартин Ралчев, той още като студент в Техническия университет дойде при нас, стана после асистент. Днес се занимава със специфични, но много перспективни дейности. Заповядайте, елате в неговата лаборатория и ще се уверите.
– Една от вашите области на работа е изкуственият интелект, ще измести ли той естествения, или това са само спекулации?
– Абсурд. При всички случаи изкуственият интелект ще е в помощ, но едва ли може така да бъде обучен, че да му се привнесат чувствата. А и самите разработчици няма да му позволят да бъде повече от заложеното, за да не се вреди на човечеството. С напредването на технологиите се очаква роботиката да допринася много повече в здравеопазването, в индустрията, да облекчава труда на хората, особено в трудни условия, защото машините работят непрекъснато 24 часа 7 дни в седмицата.
-Вие сте изобретателят на 2024 година. Какво е името ви да бъде вписано в „Златната книга“?
Това е едно лично удовлетворение, но го приемам повече като признание за работата на екипа и на Института по роботика, който ръководя от 2018 година.
Маргарита ДИМИТРОВА