Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Учи във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, завършва Военната академия в София. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната, а от 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки. Депутат в 45-ото и 46-ото народно събрание.
– Господин Шаламанов, Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Само ден преди вота анализатори прогнозираха, че силите между двамата кандидати са изравнени. Изненада ли ви резултатът?
– Не бих казал, че съм изненадан, защото си давам сметка, че това е избор на американските граждани в една дълга кампания с много емоции. В крайна сметка е право на американците да изберат своя президент. За мен по-важно е как ние в България работим за своите интереси в този все по-сложен свят.
– Защо избирателите предпочетоха републиканския кандидат? От какво не са доволни в тази богата държава?
– Живеем в свят на когнитивна неопределеност, на постоянна информационна война, която засяга всички, включително и американците. Естествено емоциите, това, което плаши хората, им оказва въздействие. Вероятно има много вектори, по които даже гражданите на САЩ се чувстват несигурни и неудовлетворени и върху това е поставен по-голям акцент в кампанията. Ние го виждаме и у нас. Независимо че БВП расте, а хората живеят относително по-добре, недоволството в много направления нараства.
– Тръмп се завръща в Белия дом, когато светът е разтърсен от опасни конфликти – войната в Украйна, в Газа, в Ливан. Възможна ли е промяна на тази ситуация, в каква посока и за колко време може да се случи?
– Промяна трудно може да се очаква в кратки срокове, но все пак едно от запомнящите се изявления на кандидата за президент Тръмп беше, че ще сложи край на войната в Украйна още преди да встъпи в длъжност, след като спечели изборите. Това е първото нещо, с което ще проверим реалността дали той ще е в състояние да приключи тази война до 20 януари. Ако говорим по-сериозно, ясно е, че най-важният въпрос е за мира, за устойчивия, за справедливия мир в Украйна и разплитането на други възли на напрежение – в Близкия изток, в Далечния изток, в Африка. Стъпка по стъпка. Което ще изисква усилие, постоянство за продължителен период от време. Едва ли през следващите 4 години на мандата на Тръмп, а той няма право на повече, защото сега му е втори път в Белия дом, светът може да се преобърне. Но усилията трябва да са в тази посока. Колкото и фокусът да е върху личността на Тръмп, все пак решенията минават през сътрудничество с НАТО, с Европейския съюз, през различните форми на взаимодействие на свободния свят с останалите страни, за да се намират решения и да не се задълбочават въоръжените стълкновения.
– Понеже отворихме дума за Украйна, кажете какво се случва на този фронт и какъв е изходът според вас?
– Става въпрос за съвременен сложен военен конфликт. Това, което се случва, е, че планът на Кремъл не успява. В същото време силите на Украйна, оръжията, с които разполага, и ограниченията за използването им не позволяват страната да постигне своите цели. Добрият вариант е Русия да се откаже от агресивните си намерения да ликвидира Украйна. Другият – това е достатъчна помощ от свободния свят за Киев, така че със сила Кремъл да бъде принуден да прекрати военните действия. А дългосрочното решение е членството на Украйна в НАТО и ЕС. Устойчивият мир в Европа е възможен единствено чрез членство на страните в Алианса и неслучайно Швеция и Финландия решиха да се присъединят.
– Ако новоизбраният президент на САЩ отдръпне американската военна помощ за Украйна, какво ще се случи?
– Според мен това не е възможно поне в краткосрочен план. Има гласуван пакет от около 60 милиарда за следващите месеци, което е доста сериозна сума. Има и помощ за Украйна, която идва от други страни извън Съединените щати. Освен това очакваме да чуем плана на президента Тръмп. До този момент светът разполага с плана на президента Зеленски, който не е отхвърлен, но за съжаление, не е и формално приет от съюзниците. Решенията трябва да дойдат буквално в следващите седмици и месеци и в много голяма степен е важна ролята на ЕС, на всяка една страна, включително и България.
– Новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте обяви, че изпращането на севернокорейска войска в помощ на Русия е опасна ескалация. Докъде може да се стигне? Може ли НАТО да бъде въвлечен в конфликта?
– НАТО може да бъде въвлечен в конфликта, ако Русия нападне страна членка, и тогава ще се активира член 5 от Договора. Дотогава ние сме в хипотезата на Хартата на ООН, при което страните помагат на Украйна, за да защити своя суверенитет и териториална цялост. Тази помощ трябва да се насочи към постигане на конкретна цел, каквато засега има единствено в плана за победа на Зеленски. Не по-късно от следващата среща на върха в Хага трябва да има ясно решение на този военен конфликт, защото той отдавна вече не е само проблем на Украйна и Русия, а е преди всичко на Европа. Вече и Северна Корея е въвлечена физически на бойното поле.
– В България преживяваме поредната политическа криза и някак си се налага схващането, че от фигурата на новия американски президент зависи дали този път ще има правителство и какво точно ще бъде то. Виждате ли нещо общо между двете събития?
– Общото вероятно е фактът, че и двете страни сме демокрации и съюзници в НАТО и сме стратегически партньори. Но в никакъв случай не бих приел, че решението на политическата криза в България може да бъде намерено от американския президент. Той има отговорности за устойчивостта на демокрацията в Съединените щати, а развитието на политическия процес у нас е отговорност на партиите и на българските граждани. Вярвам, че включително и заради конфликтите около България трябва да се намери решение, за да не продължава още тази политическа нестабилност.
– Кои са възможните опции за правителство?
– Най-важно е да се следват конституционните правила и добрите практики, които е натрупала нашата страна. Затова се учудвам, че президентът гледа някак си отстрани и размахва пръст на политическите партии. При една също така нелека ситуация президентът Петър Стоянов събра партиите и се намери решение. Това позволи на България да излезе от тежката политическа и икономическа криза и за кратко време от страна в безпътица да стане държава член на НАТО и ЕС.
– Но президентът Радев казва, че ако той може да назначава служебния кабинет, „нямаше да виждаме подобна държавна немощ“. В смисъл орязани са много от правомощията му.
– Не, не са орязани сериозно, защото правомощията на президента като изразител на единството на нацията е да търси общото, а не да разделя. Най-важната му функция е да постига съгласие между партиите по важните приоритети за България, на основата на които се формират мнозинствата, правителствата и се постигат резултати. Президентът не е съдия, не издава оценки и присъди, той търси съгласие, за да се движи страната напред.
– Каква е вашата прогноза – правителство или поредни предсрочни избори през зимата?
– Вижда се, че избор след избор ситуацията не се променя и дори се влошава. Преди да се отиде на следващи избори, е важно поне в един разумен период да работи Народното събрание и да има редовно правителство, да бъдат променени условията, при които се провеждат изборите. При трудната комуникация между партиите в голяма степен това зависи от стабилната институция, която по конституция е президентът. Важно е да се следва конституционната процедура и да се държи сметка за сложността на международната ситуация. Светът около нас няма да спре и да изчака да намерим решение на вътрешните си проблеми, които са вероятно буря в чаша вода.
– Смятате ли, че Радев ще излезе със свой политически проект?
– Едва след като завърши мандатът му, той може да говори, да мисли, да действа по нови проекти, които да променят политическата конфигурация. Днес Конституцията изисква президентът да организира консултации, да се намери решение, а не да се повтаря една и съща ситуация с избори, които само я влошават.
Маргарита ДИМИТРОВА
