През 2020 година България и светът са сковани от невиждана пандемия – вирусът на COVID-19, който взема безброй жертви всеки ден. Хората са затворени вкъщи, мнозина изпадат в депресия, лекарите са изправени за първи път пред непознатата зараза, апокалиптични мисли се въртят в главите на всички, а мнозина се замислят за първи път за смисъла на живота. Един човек в България тогава става най-коментираната личност. В продължение на месеци ген. Венцислав Мутафчийски, който оглавява щаба за справяне със здравната криза, се появява по няколко пъти на ден на пресконференции, предавани по телевизиите, за да даде отчет за битката с пандемията, броя на спасените и починалите, не спирайки да предупреждава за опасността. Говори отчетливо, но строго, почти заповеднически, в гласа му прозвучават железни нотки. Облечен е с генералска униформа, мускул по лицето му не трепва. Настоява за стриктно спазване на мерките и ваксинация на населението, с което си
спечелва отпора на всички, които не вярват в силата на ваксините.
За повечето хора тогава той се превръща в символ на битката срещу ковид, в надежда, че науката и медицината ще победят развилнелия се вирус. Има и любители на конспиративни теории, които са убедени, че заразата не съществува, заплахата е част от световен заговор, а военният лекар играе важна роля в него. В онзи период генералът дори получава заплахи за живота си, пратени с имейли, есемеси или по Вайбър, които той предава на полицията. Отказва да каже дали са анонимни, не назовава нито едно име. Част от тях обаче запазва в телефона си и публично цитира едно от посланията: „Искам да бъдеш усмихнат, когато ти пусна куршума“. „Да, правя много жертви за работата си, но чак пък да загубя живота си“, е лаконичният му коментар.
Въпреки полярните мнения, които у нас избуяват по всяка тема, хирургът става толкова популярен, че социалните мрежи преливат от мемета с образа му, раждат се вицове, произвеждат се дори плажни хавлии с лика му.
Днес ковид е в миналото, а неотдавна Министерски съвет предложи директорът на Военно-медицинска академия да бъде удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.
Венцислав Мутафчийски е сред най-авторитетните лекари, за чийто личен живот се знае малко, защото самият той прави всичко възможно да го запази в тайна, която да остане само в сейфа за лично ползване. Професионалният му път в науката, медицината и множеството мисии, в които се включва през годините обаче, е не само всеизвестен, но и впечатляващ.
Застава начело на ВМА, когато тя е затънала във финансови проблеми
и не само успява да я изведе от кризата, но и да я превърне в най-елитната болница в страната.
Роден е на 20 август 1964 г. в Дупница в семейството на учителка и икономист. Завършва Медицинския университет в София през 1990 г., а след дипломирането постъпва веднага във Военномедицинска академия, където придобива специалност хирургия и военна хирургия. През 2014 г. завършва стратегически курс във Военна академия „Г. С. Раковски“ и става магистър по „Мениджмънт на здравеопазването“ в Медицинския университет в София. Професионалните му умения са високо оценени и не след дълго е назначен за заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебната дейност, а от 2018 година вече оглавява и болницата. Слабостта му към военната медицина е толкова голяма, че голяма част от научните му разработки са посветени на бойни травми, както и сложни интервенции при тежки перитонити, които често обричат пациентите на сигурната смърт. Членството му в престижното Американско дружество на хирурзите е само едно от многото признание за професионализма му.
Истинското му
бойно кръщение обаче не е в стерилните зали на софийските болници, а на фронтовата линия.
През 2000 г. заминава на първата си международна мисия в бежанския лагер „Радуша“ в пика на косовската криза, където за първи път организира масова медицинска помощ на терен. 3 години по-късно вече е в Кербала, което е и един от най-драматичните моменти в кариерата му. На 27 декември кървав атентат с камион-бомба срива българската база „Индия“ в Ирак. Петима български военнослужещи загиват, а десетки са разкъсани от взрива. Мутафчийски оглавява екипа за спешна медицинска евакуация, а спасяването на пострадалите е рисково и изключително трудно, още повече че заплахите от нови атентати са всекидневни. Изискват се не само медицински умения, но и трудно постижима в подобна обстановка концентрация. Разбира се, и смелост. Едва ли някога ще разберем как този драматичен епизод повлиява на психиката на хирурга, но във всички случаи калява устойчивостта и хладнокръвието му.
Следват нови тежки мисии в Кабул и Херат, където военните ни медици се сблъскват с най-грозните и брутални проявления на човешкото страдание. В свои редки изказвания Венцислав Мутафчийски споделя, че негов кумир е барон Доминик-Жан Ларей – главен хирург на Великата армия на Наполеон Бонапарт и създател на системата за бърза помощ на бойното поле. Наричан е баща на съвременната военнополева хирургия и придружава Наполеон в почти всички негови военни кампании – от Египет и Сирия до Русия и Ватерло. Самият Наполеон го описва в завещанието си като най-добрия човек, когото е познавал и му завещава сума от 100 000 франка. Доминик-Жан Ларей въвежда революционния метод ранените да се оперират и евакуират по време на самата битка, а не след края й. Мутафчийски често спомената лекаря на Наполен и пред колегите си във Военно-медицинска академия, където днес работят някои от най-авторитетните професори като Крум Кацаров, Никола Владов, Илия Салтиров, Ивелин Такоров и много други. Болницата от години се превърна и във водещ център по трансплантология, а неотдавна нейни екипи от лекари реализираха първата в историята на страната комбинирана трансплантация на черен дроб и бъбрек на един пациент.
Самият ген. Мутафчийски, въпреки че е затрупан с куп административни задължения, не изпуска скалпела от ръка и отдавна
е спечелил славата на един от най-добрите коремни хирурзи с десетки иновативни операции.
Тъкмо той е човекът, който има значим принос за въвеждането на съвременни минимално инвазивни техники и е един от пионерите на модерната лапароскопска хирургия. Във ВМА вече са правят операции с роботи, болницата е оборудвана с техника, каквато има само в най-елитните здравни заведения по света. При това апаратурата се закупува основно със средства на лечебното заведение във време, когато повечето болници са затънали в дългове, а цялата система на здравеопазването е затрупана от куп проблеми.
Голямата гордост на проф. Мутафчийски е проектът „Военен лекар“, който е сред значимите стратегически постижения в развитието на българската военна медицина. Той е съвместна инициатива на Военномедицинска академия, Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ и Медицинския университет във Варна и целта е да бъдат обучени бъдещи военни лекари. На 1 декември, когато ВМА традиционно отбелязва рождения си ден, в голямата зала на болницата е пълно с лекари, медицински сестри и санитари, министри, депутати, кметове, представители на президентството. Задължително на първите редове в дясната част на залата сядат студентите по медицина, които ще станат военни лекари. Те са облечени в официални военни униформи, а Мутафчийски не може да скрие вълнението си, когато ги приветства.
Това е един от редките случаи, когато гласът му леко потреперва, а на лицето му се появява усмивка.
Признава, че се гордее, че има заслуга да бъдат подготвени кадри специално за военната медицина особено в днешните несигурни времена.
„Усетих се миналата година, че аз никога не съм им говорил за пари, те също не са ме питали за пари. Справят се чудесно, а ние се чувстваме длъжни към тях и ще оправдаем техните очаквания. Винаги обаче им повтарям, че всичко е в техните ръце. Ние ще им дадем възможност, но те трябва да се възползват от нея“, казва той за бъдещите си колеги. В такива случаи винаги се сеща и за забележителните лекари от по-възрастното поколение, с които е имал шанса да се срещне през годините. „Откакто съм началник на Академията, с огромна болка се разделихме с няколко колеги, които работеха до последния си ден. Това е особен порода хора. Аз лично много бих искал да се приближа до такъв образ. Остава стремежът, но не знам дали ще го направя“, признава той неотдавна.
Като генерал, Венцислав Мутафчийски е свикнал да пази военни тайни, но най-голямата е личният му живот. Известният лекар съзнателно отказва да коментира семейството си. Съпругата му Елена Мутафчийска е уважават психиатър, имат двама сина близнаци Марк и Александър, а от 2021 г. генералът е дядо на първия си внук Виктор.
Извън болницата професорът все пак има начини да изпуска натрупаното напрежение. В редките си лични откровения разказва за любовта си към историята и мемоарната литература, за хобитата си да се гмурка и да кара моторни шейни.
Цял живот и до днес Венцислав Мутафчийски
не търси прожекторите, рядко дава интервюта, само по конкретни поводи
и задължително по медицински теми, отказва публични участия в спорове и дискусии. И това не е интелектуално високомерие или съзнателна дистанция от другите. Просто смята, че свършеното трябва да говори повече от празните думи.
На публични събития извън Академията, дори на официални приеми, Венцислав Мутафчийски обикновено е с генералска униформа. Има обаче една снимка, която говори за него повече от всичко. На нея хирургът е седнал на земята в един от коридорите на ВМА заедно с още трима колеги. Кадърът е заснет след тежка няколкочасова операция, а видимо умората е смазала целия екип. Не е ясно чий човешки живот е бил спасен и колко усилия, отдаденост, професионални натрупвания стоят зад всичко това. Седналият на земята професор привидно няма нищо общо със строгия генерал от пресконференциите за ковида. Но това е повърхностно впечатление. Само човек, който всеки ден дарява втори шанс за живот, знае колко е трудна битката със смъртта. Защото се изправя очи в очи с нея. В повечето случаи излиза от двубоя като победител.
Кристина Патрашкова
Петя Бахарова