Вени Марковски е един от създателите на Интернет обществото у нас. Внук е на писателя Венко Марковски и брат на Игор Марковски. Бил е председател на Консултативния съвет по информационни технологии към президента на България. През 2014 г. става вицепрезидент на ICANN, отговарящ за отношенията с Организацията на обединените нации, агенциите на ООН и постоянните мисии към ООН в Ню Йорк. В момента живее в САЩ.
- Как се представяте пред хората?
С усмивка. Много рядко ще ме видите в мрачно настроение. Усмивката отваря много врати, което е важно за човек, чиято работа е свързана с общуване с много хора.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Не. Понеже ми се е случвало сам да се хващам в крачка, не мога да искам от другите хора повече, отколкото от мен.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да. Написах го още когато бях на 16 години в едно есе, излязло в сп. „Родна реч“, което ми донесе и първите 15 минути „слава“ – получавах писма от цялата страна, само от момичета. Самият аз съм се влюбвал от пръв поглед.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, много. И не се интересувам особено дали ще ми отвърнат със същото, или не. Не го правя, за да получа нещо в замяна.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Едно време – много неща; днес – почти нищо. Човек като мен – преживял два челни удара с лека кола и почти умрял от следковидни усложнения, някак си ми е трудно да бъда изваден от равновесие, когато сравнявам случващото се с онова, което ми се е случило на мен.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Не мога да направя компромис с хора, които използват език на омразата. С омраза (било тя безплатна, или платена) нищо добро не може да се постигне.
- Какво може да ви разплаче?
О, много неща: спомен за родителите ми; мисли за децата ми, когато по някаква причина не мога да ги чуя или видя; музика, която съм слушал някога, когато ми е било тежко или от филм в някой тъжен момент.
- На какво най-често се смеете?
На хубави майтапи.
- Последната книга, която ви впечатли?
Последната книга не е задължително да бъде най-новата, която съм прочел. Често препрочитам книги и ме впечатляват тези, които ме карат да виждам описания в тях свят. „Граф Монте Кристо“ е една от тези книги, в които има прекрасни картини, а преводът на Атанас Далчев е такъв, че все едно ги виждаш на живо.
- Любим художник?
Леонардо да Винчи.
- Любим писател?
Много са. От българските – Марин Георгиев и Кирил Христов със спомените си. И двамата правят разрез на обществото, какъвто може да се види при Иван Хаджийски и Алеко Константинов (също любими).
- Любим поет?
И тук са много, но бих споменал Ботев и Яворов.
- Любим певец?
Пак труден въпрос. От българските са много и рискувам да пропусна някого, а не искам. Изключително уважавам всеки певец, а покрай проекта на брат ми „Пеещи артисти“ видях и колко трудна е тази професия…
- Любим филм?
Пак са много, но филмите на Милош Форман, на Боб Фоси, на Куентин Тарантино са сред любимите ми.
- Любимо тв предаване?
Сложен въпрос. От българските – „Всяка неделя“ преди 1989 г., „Шоуто на Слави“, когато водещият канеше сериозни гости от цял свят. Бил съм негов гост и знам колко е трудно човек да прави предаване всеки ден и особено в малка държава като България.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Смес от балканска и световна.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Това беше много отдавна, преди около 50 години, когато коригирах една книга, та нямам спомен. От парите, които съм изработил след 10 ноември, най-вероятно съм си купил компютър. Т.е. не съм ги харчил, а съм ги инвестирал.
- Политик, на когото вярвате?
О, много са добрите политици, дори и сред българските, но според мен е по-важно да им се доверяваме, че ще предприемат верните мерки, за да осигурят живота и здравето на хората, които са ги избрали.
- Историческа личност, която презирате?
Ленин, Сталин, Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Левски.
- Любим парфюм?
И тук са няколко – но да речем „Исей Мияке“ и „Калвин Клайн“.
- Любимо мъжко име?
Нямам само едно.
- Любимо женско име?
Повече от едно са.
- Какво научихте от родителите си?
Да не лъжа.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Както мога; дали съм успял, това е вече друг въпрос. Както казваше майка ми: Случихме на деца; дали те са случили на родители – не знам.
- Какъв искахте да станете като малък?
Астроном.
- Кое е любимото ви животно?
Кучетата винаги са били сред любимите.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Нямам мото, но най-близко е една реплика от филма „Исус от Монреал“: „Може и да е наивно, но животът не бива да е очакване на смъртта в комфортна обстановка“.
Иначе, разбира се, най-важното за всеки човек е да не прави на другите онова, което не иска те да правят на него.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Тук ме хващате в крачка. Знам десетки хиляди вицове, на които искрено се смея, и няма как да избера един. Обикновено някаква ситуация „събужда“ някой от вицовете и го споделям, когато има повод.
- Думата, която използвате най-често?
Благодаря.
- Любимо ястие?
Шопска салата, но с добавени печени сладки картофи в нея.
- Любим цвят?
Зелен.
- Любимо питие?
Вода.
- Пушите ли?
Не. Никога.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Че ни лъжеха при социализма. Установих го на 11-годишна възраст през 1979 г., когато разбрах, че бананите не са зимен плод: бяхме с дядо ми в Москва през месец юли и отидохме да се видим с Цола Драгойчева в комплекса „Барвиха“. Там видях купа с банани, портокали и други цитрусови плодове, за които до тогава си мислех, че са само зимни, защото ги „пускаха“ по Нова година.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Избягвам да се гордея със себе си.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Няма дилема за мен: семейството.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Приятни.
- От какво най-много се срамувате?
О, от много неща, повечето от които са в тийнейджърските години и малко след тях.
- Кой е най-големият ви страх?
Не знам. Не е смъртта, защото вече съм се сблъсквал с нея, при това неведнъж.
- Мечтата, която преследвате?
Мечтите са за това – да бъдат преследвани; ако ги постигнем, няма какво повече да ни стимулира.
- Откъде черпите информация?
Имам няколко канала за информация – анализатори като Виталий Портников за Украйна, сериозните медии като „Уолстрийт Джърнъл“, „Вашингтон Поуст“ и др.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Бил съм експерт в две експертни групи към Европейската комисия и това ми е вече навик.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Достатъчно.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
В някои неща – да.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не.
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам, че науката ни показва, че живот като нашия или различен от нашия може да съществува не само на нашата планета
- Имате ли пророчески сънища?
Не знам.
- Кое е любимото ви цвете?
Блатно кокиче.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Имахме кучета през годините и продължавам да искам да имам.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Любовта.
- Кога предпочитате самотата?
Когато имам мигрена.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Не, няма нищо, което да ненавиждам.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
С правителството на Костов за отмяна на лицензите за интернет операторите. Никой не ни вярваше, че можем да спечелим – дори адвокат не можахме да си намерим за делото във Върховния административен съд… Но накрая спечелихме, с което спечелиха всички интернет потребители в България.
- Имате ли хоби?
Не бих нарекъл нещата, с които се занимавам, хоби.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не знам какво е определението.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Където смогна.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На дядо ми, който е бил в затвор и два концлагера – български и югославски, фашистки и комунистически.
- Вярвате ли в късмета?
Да.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Че не отидох първо да уча за висшист, а после да служа в казармата.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Много са.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В наши дни животът е най-добър от всички възможни епохи.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Нютоновите открития.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Ако не се справи, те ще се справят с човека.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Нормален човек.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не съм специалист по темата.
- Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
Донякъде – тенис, ски, фехтовка.
- За или против пластичните операции?
Който има нужда, трябва да може да си я направи.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Предпочитам да е удобно.
- Доволен ли сте от парите, които получавате?
Не получавам пари, а работя и срещу това получавам заплащане.
- Страхувате ли се от новото начало?
Страхувам се от опита с „новия морал“ на НДСВ, който се оказа не по-добър от стария…
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Не мечтая да живея в конкретна държава; стига ми да има нормални хора наоколо.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Смъртта на баща ми.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Загубата на близките ми роднини.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че ще се оправим.
- Как си представяте света след 100 години?
По-добър от днешния; историята от последните сто години ни дава такъв отговор.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Не бих живял там.
- Можете ли да простите изневяра?
Не знам.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Нямам бивши половинки; във всички случаи жените, с които съм бил, са далеч повече от „по-добрата ми половина“. Понякога са по-добрите две трети, три четвърти или дори седем седми.
- Привърженик ли сте на брака?
Не съм се замислял.
- Романтичен ли сте?
Да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Всеки миг, в който съм усмихнат.
- На кой народ симпатизирате?
Не си падам по национализма.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Обичам ли достатъчно?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
От българите – с Левски, Алеко Константинов и Кирил Христов.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че мога да променя всяко едно нещо.
- Кога свършва детството?
Надявам се никога да не свърши за мен.
- С какво никога не искате да се разделите?
С наивността си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да се науча да работя с компютри.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Да съм влюбен.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Нямам планове, както се случи.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С усмивката ми.