Теодор Цеков
Преминаващият през България Вертикален газов коридор може да забие клин в прагматичните отношения Русия-Турция и да провокира отстъпки от президента Путин за прекратяване на войната. В предишния брой „Филтър“ цитира американски експерти, според които „морковът“ на Вашингтон към Москва ще бъдат инвестиции за разработка на природните ресурси в Арктика и Сибир. Сега е ред на прогноза за „тоягата“ в преговорите: търговията със синьо гориво.
Новото тръбопроводно трасе започва идния месец да доставя американски втечнен газ от гръцките терминали през България и Румъния до Молдова и Украйна. Проектът с активното участие на Съединените щати е стратегически, защото не само ще спаси увредената украинска енергосистема, а би елиминирал зависимостта от руско гориво в обширен регион. С отклонението си на запад той се явява алтернатива на „Турски поток“ (включващ България, Сърбия, Унгария).
„Вертикалният коридор допълва съвместните планове на Полша и САЩ и в по-малка степен на Хърватия, целящи пълно заместване на руския газ в Централна и Източна Европа – пише геополитическият анализатор Андрю Корибко. – Въпреки че американският втечнен газ е много по-скъп, политиците на континента подкрепят този проект под претекст за енергийна сигурност, но натискът на Вашингтон вероятно е изиграл важна роля в тяхното решение. Последната енергийна игра на САЩ може да сложи край и на плановете за турски газов хъб. Те бяха обявени в края на 2022 след преговори между Путин и Ердоган, но Bloomberg съобщи миналата година, че са отложени поради технически затруднения при доставките за Европа и разногласия между Турция и Русия. Никоя от страните не потвърди информацията, но сега, след като САЩ завземат голяма част от пазара чрез новия маршрут, вероятността този хъб да бъде построен намаля.“
Алекс Кристофору от подкаста The Duran отбелязва, че „Източното Средиземноморие (Израел и Кипър) наблюдава отблизо стартирането на вертикалния коридор, тъй като той може да бъде използван за бъдещи продажби на газ от EastMed в Европа“. EastMed се отнася до предлагания подводен газопровод за износ на огромните морски газови залежи на Израел към ЕС. Неговото завършване вероятно ще елиминира завинаги нуждата от руски газ в Централна и Източна Европа, когато се комбинира с американски втечнен газ.
За да направи ситуацията още по-тревожна за Москва, агенция Reuters съобщи наскоро, че „газовата промяна на Турция заплашва последния голям европейски пазар на Русия и Иран“. Вниманието се насочва към това как увеличеното вътрешно производство и вносът на втечнен газ биха могли значително да намалят бъдещата нужда на Турция от синьо гориво през „Турски поток“. Заплахите на Тръмп за санкции (до 500% мита) срещу всички, които продължават да внасят руска енергия, могат да ускорят тази тенденция.
„Русия не само ще загуби десетки милиарди долари годишни приходи, ако американски планове успеят, но и напрежението с Турция може да стане неуправляемо, ако сложната им енергийна взаимозависимост бъде нарушена – допълва Корибко. – Вече се очаква Турция да инжектира западно влияние в Централна Азия чрез бъдещия коридор TRIPP (транспортна връзка през територията на Армения към Азербайджан, наричана Зангезурски коридор), което ще постави предизвикателства по цялата южна периферия на Русия и ще усложни още повече двустранните отношения. Ако тяхната енергийна взаимозависимост отслабне, например плановете за газов хъб останат замразени или бъдат отменени, и вносът на руски газ намалее, тогава Анкара може да се осмели да предизвика Москва по-агресивно на този фронт. В крайна сметка, сценарият, при който Русия прекъсва износа на газ, за да принуди Турция към отстъпки в кризисен момент, би бил по-малко ефективен. Това може да доведе до по-твърда позиция на Турция и да повиши риска от сблъсък. Следователно Москва трябва да търси възраждане на плановете за газов хъб и да постигне споразумение с Вашингтон, вероятно като част от голямата сделка относно войната, за да осигури пазарен дял за своя газ в Турция и евентуално в Централна и Източна Европа. Това почти сигурно ще изисква Русия да направи компромис с някои от максималните си цели в Украйна. Думата на САЩ не може да се приема за даденост, тъй като бъдещ президент може да отхвърли всяка сделка, но Русия все пак трябва да обмисли тази възможност, вместо да я отхвърля“.