Веселин Пантелеев- Ешкенази е суперзвезда в света на класическата музика. Повече от 30 години той обикаля света, изнасяйки десетки концерти през годината. От много ранна възраст, Веско е свързан с цигулката. Музиката е част от семейството на Веско – баща му е първи кларнетист в Софийска филхармония, майка му е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет, а брат му Мартин Пантелеев е международно признат цигулар, диригент и композитор.
Оля Желева
От 1999 година Веско Ешкенази е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестра. Той живее със съпругата си Стаси в Амстердам, Нидерландия, пътува по целия свят, но все по-често е в родната София. „София е вкъщи, Амстердам е у дома“, казва музикантът.
През ноември Веско е отново в София. Графикът му е много натоварен – свързан е с репетиции, концерти и отговорности, покрай малката му 5 месечна дъщеря Луиза. И тя, и съпругата му Стаси, са с него в София. „Аз много исках да не се разделяме, ако е възможно, защото покрай работата ми пътувам за ден- два и тогава няма как да се организираме да сме и с малката. Но когато съм ангажиран за по-дълго време – искам да виждам детето си, да се грижа за него. Това искахме и двамата със Стаси при появата на дъщеря ни. Да сме заедно“, споделя Веско Ешкенази .
За България с любов
Той идва на срещата след репетиция в зала „България“, в италианския ресторант „Уника“ – защото е близо до залата и защото италианската кухня винаги е добра идея. През последните години, в които следвам Веско в социалните мрежи, той сякаш е предимно в България. „Това е, защото имам двойник, смее се той и продължава. Преди няколко дни получих папарашка снимка от моя последователка и текст: „Господин Ешкенази, имате двойник в София.“, през смях разказва Веско: „Не е двойник, аз съм, казах й. Наистина съм много често в България.“ В момента на срещата ни музикантът се подготвя за концерта си в Зала“ България“ – Годишни времена с Веско Ешкенази, Мартин Пантелеев и Софийска филхармония. Билетите са разпродадени седмици преди събитието. Много съм благодарен на „Софийска филхармония, за мен те са институция“, споделя музикантът.
Поръчали сме си прясна паста Орекиете и салата. Хапвайки Веско споделя: „Истината е, че съм в България през пролетта, лятото и есента.“ През лятото музикантът прави турнета с Плевенска филхармония. „ Трябва много да им благодаря, защото те много ме подкрепят в идеите ми. Имам много добър екип, благодарение на когото свирим на нови за мен летни сцени из страната.“ Разказва за Панагюрище и Монтана: „Беше над 40 градуса в залите. Беше уникално – зрителите стояха час и половина, после идваха да споделят, че искат пак да дойдем. Хората там са жадни за музика„
Докато напредваме с пастата с печен патладжан, босилек и рикота, Веско добавя, че според него България много се е развила през последните 20 години. „ Щастлив съм, че България е демократична страна, с демократични ценности, част от Европа, част от свободния свят. Това променя държавата много бързо, има бизнеси в България, които са на световно ниво.“ Въпреки това музикантът се притеснява за родината ни. „ България за мен е като едно неориентирано, малко дете. Дете, което не знае на къде да тръгне. Давам си сметка, колко е трудна международната ситуация в момента, моята надежда е да останем свободни, да сме част от свободния свят“.
Да станеш баща на 53
Веско е усетил засилване на страховете си, след раждането на малката му дъщеря Луиза- Амели. „ Няма нищо, докато не се случи нещо много сериозно изведнъж, нали така?“, пита той. „ Мисля си, че ако продължаваме така, ние ще отидем във финалната фаза на евентуален край на този свят. Но аз не мога да дам свобода на този страх, защото не мога да влияя на всичко, не мога да се поддавам на мислите, че утре може да ни няма“, споделя още музикантът. „ Правим се, че не виждаме, какво се случва, по медиите вървят новини, над половин милион души вече ги няма и сякаш всичко това е само една статистика. И сякаш всичко това се случва на друга планета“, добавя той. Надеждите му за мирен свят са свързани с децата му – Артур и Виктор, и малката Луиза. Момчетата му, родени в Амстердам, вече са големи 30 годишни мъже и те са поели по своя път. Виктор се занимава с развитие на софтуер за медицински нужди, докато Артур е насочен към химията. “ Много се надявам, казва Веско, че когато Луиза е в зряла възраст, светът ще се е променил. А може тя да е човек, който да промени света. Много бих искал да няма това разделение, което го има в момента. Ако хората не успеят по някакъв начин да заживеят в мир, ние няма да съществуваме. Искам да няма агресия, да няма противопоставяне до степен да се стига до войни. Това е краят на света в някакъв смисъл.“
Музикантът е убеден, че живее втори живот, след раждането на Луиза. Животът му се стича така, че в млада възраст неговата първа съпруга Ангелина напуска този свят, след битка с рак на гърдата. Музикантът успява да отгледа момчетата си и да срещне отново любовта в лицето на негова колежка-музикант – Станислава. Двамата са заедно от 14 години, женят се преди близо четири, а по-късно се появява и дъщеря им.
На въпроса, какъв баща е сега, Веско споделя, че се чувства много по- различно. Младият човек според него има тепърва да се доказва, да намира себе си в професионален и личен план. „Не съм сигурен, че младият човек осъзнава родителството. Сега мога да дам много повече от вниманието си, от знанията си, на това дете, да я гледам, как расте.“ На близките си, които го питат, не му ли е трудно да е баща, заради възрастта, в която е, той казва: „Точно това му е най-хубавото – възрастта ми“. Веско описва моментната фаза от живота си, като „последна“. „Не, не, краят не е сега, смее се музикантът, но не съм в началото. Не съм млад и точно заради това разбирам, какво означава да се роди нов живот. Това е най-ценното“.
Според него Стаси е невероятна майка. След раждането тя поема грижите за Луиза много естествено и спокойно. Двамата родители се сменят през безсънните нощи на малката. „Луиза си има собствен режим все още. Но всичко при нас е свързано с много любов. Дъщеря ни е много слънчево и комуникативно дете. Винаги грейва, като ни види, още от съвсем малко бебе общува с нас“, разказва Веско Ешкенази.
Цялото интервю можете да прочетете в сайта за култура www.bgart.bg
МЕНЮ: Ресторант „Уника“
1000, бул. „Цар Освободител“ 8А София
Салата Микс градински салати – с прошуто Крудо ди Парма, поширано яйце, билково овче и кисело мляко и карамелизирани орехи в пепрончино – 16,90
Прясна паста орекиете – ала Норма мус от патладжан, доматен сос „Сан Марцано“, солена рикота и босилек – 19,90 лв / две порции
Чаша розе – 12,90 лв
Общо: 69,60 лв
