19.8 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Вие, Терзийски, защо сте известен? – от Калин ТЕРЗИЙСКИ


Калин ТЕРЗИЙСКИ

Както е известно от най-дълбока древност, хората се делят на обикновени хора, полуличности, личности и напълно безличности. На последно място, но не и по важност, стои нашият премиер, на когото не помня името, защото съвсем по Ана Фройд несъзнавано извършвам динайл, тоест отхвърлям всяка глупост, която не си заслужава да се помни.

Някои учени от Земята твърдят, че орбитата не е елипсовидна, а има неправилна форма, наподобяваща по-скоро круша или крушовидните задни части на известната певица (не се чете), но това според по-голямата част от световната научна общественост, към която принадлежат и хората от сорта на нашият премиер-академик, са най-жалки инсинуации.

И така – простете за тази бележка, но тя беше необходима, за да ви въведа отново в мрачната, но поучителна история на Моите лични данни.
Те, както добре помните, тъкмо се оказаха в едно студио с този изключително опасен стар вълк на телевизионното водачество, а именно, хм, по добре да не му казвам името, но – известен журналист, а както е известно, в България да си известен е въпрос на известност и нищо повече, а може би и на някои известни обстоятелства.
Ако ви учудва, че в началото говоря за настоящия премиер като за цяла порода хора, а сега – като за един отделен човек, това е, защото и двете положения са верни: настоящият ни премиер е както порода хора, така и отделен човек, който даже има нещо, което биха искали да имат всички мъже, а именно – (не се чете). Всъщност нека бъда до болка искрен – нищо.

Но нека вървим напред.

Моите лични данни бяха, са и ще бъдат едни от най-смелите и самоотвержени лични данни на земното кълбо. И дори бих казал – уникални! (С думата „уникални” поздравявам всички малки и пораснали момичета, които още не са, но силно мечтаят да станат кифли, когато намерят източник на достатъчно пари за целта.) Да, уникални лични данни!

Ако се спра и се захвана и ви опиша само осмицата във втората половина на номера на личната ми карта… О! Каква изящна и фина еротика има в извивките й!
Хм, сега ми хрумна, че в номера на личната ми карта няма осмица!
Дали пък… Моите лични данни не са си правили някаква процедура? По… хм, разкрасяване…?! Дали пък, докато аз съм се реел в морето на небрежността, някой Друг не им е подарил тая осмица?

О, богове, докато имаш лични данни – винаги ще има страдание; питайте Буда по въпроса; той казва: „Ако имаш сто лични данни – ще имаш сто грижи, ако нямаш нито едни лични данни – няма да имаш никакви грижи!“.

Но да карам напред: Исках да кажа, че Моите лични данни са смели и красиви, безстрашни и недосегаеми… но това – да попаднеш сам в студиото не с някой друг, а със самия Известен журналист… това наистина е страховита ситуация!
И ето: Известният журналист (аз нямам достатъчно познания в биологията, за да определя от кой от седемдесетте пола е) отвори уста и в нея още на мига изчезна една по-второстепенна галактика. Моите лични данни застанаха в готовност: усетили че им предстои борба на живот и смърт, те напрегнаха всичките си крайници. (Личните данни са обикновено доста неопределено нещо и затова имат и неопределен брой крайници, както и вариращ брой началници.) В студиото настъпи смразяваща кръвта суетня.

Оператори вървяха безцелно или следваха дребни и незначителни житейски цели, подвикваха си и се щураха между камерите; прескачаха кабели, включваха щепсели; гримьорка поставяше малко фон дьо тен в ъгъла на масата, на която беше поставил плавниците си Известният журналист; и даже един осветител отиде до тоалетната, а след един месец го откриха – женен и вече с две деца – на поста председател на общинския съвет на село Бутан, Врачанско.

Тук ми се ще да спомена, че ако някой се дразни от нескопосаните словосъчетания като „смразяваща кръвта суетня“, то това е само негова работа. Защото именно очакваните съчетания от думи като, да речем, „смразяваща кръвта тишина“ и т.н. предизвикват у малко по-умния човек позиви за повръщане. И така.
Известният журналист беше готов да нападне.

И той ме попита.
„Вие, Терзийски, защо сте известен?“
Аз казах: „Не знам, майсторе, ти като ме каниш, може би знаеш“.
А той каза: „Прочетох некъде, че си издал трийсе книги и си носител на европейска награда за литература. Ама защо аз те знам само от пиянските ти изцепки и от безбройните ти любовници актриси?“. А аз се замислих и му казах: „Вероятно, Известни журналисте, това се дължи на факта, че през живота си си чел единствено парчетата вестник, с които си се забърсвал във външната си тоалетна“.
Но да се върна на личните данни.

Когато напусках студиото на Известния журналист ми ги поискаха. Аз не разполагах с тях, защото те бяха отишли някъде, доколкото помня – на екскурзия в Етрополе.
Питаха ме: как не ви е неудобно да не носите и да не знаете Личните си данни? А аз казах: Те са свободни да правят каквото искат, аз съм извънредно либерален към тях!
И продължих: Защо точно тия данни са моите лични данни ли? Защо са такива, каквито са? Защо са мои, а не негови ли, или на някой съвсем друг? Това е сложен, екзистенциален въпрос!

Или защо са лични, а не обществени? Невероятно! Такива мисли се завъртяха в главата ми като тих тайфун, когото нарекох с нежното име Долорес в чест на Лолита на Набоков и отидох да пия денатуриран спирт, както обикновено.

Защото когато много сложни въпроси се натрупат в главата ми – аз, както е известно на всички, пия денатуриран спирт, туш, живак и арсен, а понякога дори прочутия сок от печатни преси на Гутенберг, който е известен с това, че използвал винарска преса, която основно преработил, за да направи преса за печатане. С която пък направил най-голямата съблазън на света достъпна за абсолютно всички. А именно – книгите.
В това време в студиото настана весел и всеобщ разпад. На Всичко.

Последни новини

- Реклама -