16.4 C
София
вторник, 27 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Виктор Стоянов: Няма шанс да срещна любовта в „Денсинг Старс“


Две години след участието си в първия сезон на „Ергенът“ Виктор Стоянов се впуска в ново приключение. Той е един от звездните танцьори в шоуто „Денсинг Старс“, което стартира на 9 февруари по Би Ти Ви. С какви емоции тръгва към поредното си вълнуващо предизвикателство, има ли нещо, което го притеснява и иска ли да стане победител, ще разберете от интервюто ни.

За първи път Виктор говори откровено и за раздялата с приятелката си Мария Тарашманова и за бушуващите емоции, които в момента владеят сърцето му.

– Викторе, само след броени дни започва „Денсинг Старс“. Има ли притеснение? Има ли вълнение?
– По скоро има притеснение. Вълнение не толкова. Притеснявам се дали няма да изложа инструкторката ми.

– Коя е тя?
– Още нямам право да кажа името й, но съм много доволен, че точно с нея ще танцувам, защото тя е изключителен професионалист. А и е доста търпелива. Знам си, че танците не са ми в природата и не са част от моето ежедневие. Така че почвам от нулата. Партньорката ми е обаче е старателна и по нейни думи се справям много добре. Но съм склонен да си мисля, че го казва по-скоро от снизхождение.

– Никога ли не сте танцували? Като тийнейджър не сте ли играли брейк?
– Е, като тийнейджър и мен ме хвана тази вълна с брейка. Събрахме се малка групичка приятели, с които се опитвахме да правим готини движения, за да впечатляваме момичетата в училище.

– В дискотеки не танцувате ли?
– Много рядко, и то само като съм добре подпийнал в компания. Единствено под влияние на алкохола пренебрегвам всякакви скрупули и задръжки, които имам, и започвам да танцувам.

– Еротични танци пред половинката ви не сте ли изпълнявали?
– Танцувал съм за половинката, но това е било само в моменти на любовната игра.

– Различавате ли вече румба от ча-ча-ча?
– О, не, въобще. Много съм далеч от това да ги различавам. На етап съм учене на първия ми танц. Цяла седмица ходя на репетиции и то по три часа на ден.

– Какво най-много ви притеснява?
– Много ме притеснява гъвкавостта ми. Открих и че съм много зле с баланса и ще трябва да поработя върху него. Доста съм скован от спорта, който съм практикувал дълго време – академичното гребане. Там просто правиш едни и същи движения, докато тук се изисква те да са различни и с променяща се динамика. Постоянно трябва да мислиш къде са ти ръцете, къде са ти раменете, накъде гледаш, каква физиономия правиш… Всичко това ме шашка.

– Разбирам, че ви е трудно, но защо тогава приехте да участвате в „Денсинг Старс“?
– Защото винаги съм го искал и съм се възхищавал на хората, които танцуват. Освен това имам любим танц – тангото. Даже нямам търпение да ми го поставят като задача и най-накрая да се науча на стъпките. Стремял съм се винаги да бъда джентълмен и според мен това е танцът, който задължително трябва да може един мъж.

– Веднага ли приехте да участвате или имахте колебание?
– Поколебах се. Дори си казах: „Викторе, ти си голямо дърво, дали не рискуваш да се изложиш страшно много!“. Но като разбрах, че моят приятел Папи Ханс също ще участва, реших да приема предложението и просто да се забавлявам.

– „Денсинг Старс“ все пак си е състезание. Ще има конкуренция между вас и Папи Ханс?
– Не съм мислил за това. Ние все още се майтапим с нашето участие. Може би, когато застанем един срещу друг, вероятно ще се породи някакво съперничество. Но в рамките на спортменското отношение, разбира се. В никакъв случай няма да прекрачваме границите и да поставяме приятелството си на карта заради риалити. Поне такава е моята нагласа. Сигурен съм, че и той е на това мнение.

– Един спортист винаги иска да е пръв! Спортният хъс във вас казва ли си думата? Желаете ли да сте победител в шоуто?
– Иска ми се, разбира се. Би било страхотно, но съм реалист. В танците се изискват много качества, които не притежавам. А сред конкурентите ми има доста хора, които са танцували или пък са се занимавали със спортове, помагащи им сега. Ето Валери Григоров е каскадьор. Той със сигурност е по-пластичен от мен и е по-подвижен.

– Цял сезон, докато бяхте в „Ергенът“, не танцувахте, а сега ще правите само това!
– Веднъж танцувах и се изложих много. След като излъчиха епизода, даже мои приятели ми пращаха клипчета с шеги и направо умрях от срам.

– В „Ергенът“ не си намерихте жена. Има ли шанс да срещнете любовта в „Денсинг Старс“? Все пак историята помни как се влюбиха Петко Димитров и настоящата му съпруга Яна, докато танцуваха в риалити шоуто.
– Не, няма такъв шанс за мен. Моята партньорка е сериозна дама, със семейство. А и не влизам с тази цел и с това мислене. Желанието ми е да се науча да танцувам и да покажа до какво могат да доведат добрата дисциплина и отдаденост, която притежава всеки спортист.

– Преди да влезете в шоуто, заедно с ваши приятели си организирахте екзотична почивка в Занзибар. Как изкарахте? Имате ли паметни моменти?
– Имаше моменти, в които истински съжалявахме, че сме отишли в Занзибар.

– Защо?
– Хигиената навсякъде беше нулева и в 90 процента от времето нямаш ток. Страшна жега и задух е там и буквално не можеш да спиш, тъй като няма как да си пуснеш климатика. Където и да отидеш, ти се лепват няколко човека и не те оставят, докато не ти продадат нещо. Сядаш на плажа и на петата минута те налазват. Много са нагли! Заради тях не можеш да се насладиш на красотата, която е около теб. Храната е ужасна! Ходихме в скъпи ресторанти, но въпреки това беше отвратителна.

– Вие не бяхте ли в някой от ризортите там?
– Не. Шест дни плавахме с катамаран и четири дни бяхме на хотел. На катамарана хванахме морска болест, а аз изгорях зверски. За капак на всичко последните два дни се заразихме с някакъв вирус, който не ни позволяваше да излизаме от тоалетната. И това продължи после цяла седмица в София. Така че Занзибар е място, което не бих препоръчал на никого. Там бих пратил само хора, които наистина не харесвам.

– Все пак нещо добро не ви ли се случи?
– Ходихме до един прекрасен остров, който се появява в океана само за няколко часа, когато има отлив. Там танцувахме, плувахме и се наслаждавахме на незабравим залез. На острова имаше и други туристи – все дами. Една дойде при мен и ме попита: „Ти не си ли Виктор?“. Останах много шокиран. Дамата беше от Северна Македония и каза, че е гледала „Ергенът“ с голям интерес. Направо не можех да повярвам как е възможно да отида чак в Занзибар и да срещна жена от друга страна, която е гледала риалити шоуто с мен. Беше наистина невероятно.

– Сега предстои стартът на третия сезон на „Ергенът“. Какво ще посъветвате Алек Манолов, на когото му предстои да мине по вашия път?
– Не го познавам, но бих му пожелал да не му повлияе онова, което му предстои. Имам предвид хорските приказки, клюките, папарашките истории… Защото това беше много тежък период за мен и изискваше търпение, което не притежавам. В тази ситуация трябва да си непукист, какъвто не съм. Но нямаше как остана безразличен, защото се виждах във всяка новина. Обяснявах се на близките и на приятелката ми, че онова, което се пише, не е вярно. Всеки, където и да те види, ти задава едни и същи въпроси. И ти трябва да отговаряш хиляди пъти едно и също. Нямаш никакво лично пространство. Затова пожелавам на Алек Младенов да е подготвен за всичко, което предстои.

– Като теглите чертата, кое е повече от участието ви в „Ергенът“ – минусите или плюсовете?
– До ден днешен не мога да съм категоричен – повече плюсове ли имам, или повече минуси. Може би след години ще дам отговор на този въпрос. Участието ми в „Ергенът“ ме принуди да се преквалифицирам и да напусна работата си във фитнеса. Промених изцяло начина си на живот. Загубих и много приятели тогава. То явно не са ми били и приятели, а по-скоро познати, които съм имал за приятели. За да избягам от всичко, 14 пъти напусках страната, само и само да не съм тук. Но и в чужбина пак срещах българи. Бях развил нещо като фобия от хората. Аз съм страшен интроверт по принцип. Умея да комуникирам, но го правя в доста тесен кръг. И цялото това внимание много ме дразнеше.

– Все пак имате и позитиви. Увеличиха се рекламите, в които се снимате. Получихте покана за „Денсинг Старс“. Всичко това помогна ли ви да живеете по-добре финансово?
– Всъщност – не. Парите си ги вадя с другите неща, с които се занимавам. Но разбира се, и изброеното от вас е част от дохода ми.

– Сега с какво се занимавате?
– С мой приятел разработваме платформа, чрез която хора ще могат да монетизират труда си там.

– А какво стана с намерението ви да ставате лайф коуч?
– Бях се захванал сериозно да се обучавам за това, защото ми е много приятно да знам, че съм помогнал на някого. Изпитвам задоволство, като разбера, че съветът, който съм дал, е добър. Но това много ме откъсваше от другите неща и на този етап го оставих на заден план. В бъдеще, когато графикът ми позволява, отново бих се посветил на него.

– Ех, а можехте да бъдете мъжката Кобилкина!
– Чак толкова сериозно, не знам дали щеше да е! (Смее се.) Просто исках да помагам!

– С какво друго ви се занимава?
– Много ми се пее. След „Денсинг Старс“ мога да отида и в „Като две капки вода“, (Смее се.)

– Какви песни ви се пеят?
– В момента съм настроен на вълна балади.

– Явно заради раздялата с приятелката ви – инфлуенсърката Мария Тарашманова. Защо се стигна до момента, в който да сложите край на връзката ви?
– Както във всички приключили мои връзки, така и сега не оцених човека навреме, а го направих едва когато го загубих. Бях приел Мария за даденост, докато в един момент на нея й дойде до гуша да прави компромиси и си тръгна. Сега се разкайвам, но е късно.

– Няма ли възможност да си дадете още един шанс?
– Не, не мисля, че има шанс. Идва момент, в който само любовта не е достатъчна. Тя просто си е направила математиката и е преценила, че не бихме могли да продължаваме заедно.

– Обръщайки се назад – чувствате ли се късметлия в любовта, или по-скоро сте склонен да мислите, че не ви върви?
– Не се чувствам късметлия любовта в никакъв случай. По-скоро мога да кажа, че съм късметлия с хората, в които съм бил влюбен. Всички са прекрасни и неслучайно съм изпитвал тези силни чувства към тях. Ако бях късметлия в любовта, може би нямаше да преживея тези раздели. Явно някъде бъркам. Проблемът вероятно е в мен и не ми се получават нещата. Познавам се добре и знам, че съм много тежък характер, трудно правя компромиси и до голяма степен егото ми ме води. А там, където има его – няма място за любов. Сам си подлагам крак и после си страдам, разкайвам се.

– Винаги може да подадете ръка!
– Не мога! Мария е много категорична. Дори сега ми е застанала буца на гърлото, като говоря. Ще ми се да вярвам, че мога да подам ръка, но съм наясно, че не е така.

– Представете си, че сте лайф коуч на самия себе си. Какво ще кажете на Виктор в този момент?
– Ще му кажа, че губи страшно много време в премисляне на минали събития и по този начин изпуска моментите от настоящето, които са прекрасни. Ще го посъветвам да се научи на търпение. Много пъти съм стоял с чаша питие в ръка и съм разсъждавал за това колко прекрасен ден съм имал. Обаче съм го осъзнал чак вечерта. А когато нещата са ми се случили, въобще не съм ги оценил. Има една песен на „Щурците“, в която се пее: „В бързане да хванеш влак, не оценяваш някой първи сняг“. Това абсолютно точно описва моето ежедневие. Ако се науча да хвана момента, ще го направя още по-прекрасен.

– Имам усещането, че вие сам си потъвате емоционално към дъното, без дори да се налага някой друг да прави нещо за това…
– Да, такъв съм. Много трудно споделям с хората. Дори Мария имаше този проблем с мен. Когато е виждала, че нещо не е наред, е искала да ми помогне и аз съм я отблъсквал жестоко, опитвайки се да се оправя сам. Много трудно говоря за проблемите си и се закопавам отвреме навреме.

– Оглеждате ли се сега за любовта?
– Не! Любов виждам единствено в снимките на Мария. Любовта са нейните очи, когато ме гледат. Така, както тя ми е показвала чувствата си, никой друг не го е правил. Любовта й е беше чиста, неподправена и безрезервна.

– Вървим към финала на нашия разговор. Коя е най-трудната стъпка в танца и в живота?
– Забелязвам, че на мен най-трудна ми е рязката смяна на посоката. И в танца, и в живота е така. Всичко ти се преобръща и ти трябва да започнеш да чертаеш наново. Сякаш някой е изтрил създаденото от теб на дъската, дал ти е маркери и е поискал да рисуваш всичко отначало. А това е най-трудното в живота. Да загърбиш всичко, което знаеш и да започнеш да се учиш от нулата.

– А изтанцувахте ли тангото на живота си?
Надявам се да го изтанцувам с Мария някой ден!

Антон СТЕФАНОВ

Последни новини

- Реклама -