Вили Лилков е професор по физика в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Доктор по неутронна физика и доктор на техническите науки. Един от учредителите на ДСБ, състезател по баскетбол в младежките си години. Общински съветник четири мандата в София, зам.-председател на Столичния общински съвет. Народен представител от Реформаторския блок, 2014–2017 г. В последните местни избори е кандидат за кмет на столицата, издигнат от коалиция „Синя София“, която изпраща трима съветници в Столичния общински съвет.
Маргарита ДИМИТРОВА
-Господин Лилков, коя е най-голямата изненада за вас от приключилите местни избори?
– Кампанията не се отличаваше от другите кампании по изостреното противопоставяне. Но характерното е, че се явиха много кандидати, които не бяха подготвени по темата „София“. Изненада е, че големите партии издигнаха хора, които не са политици и реално се скриха зад граждански лица, използвайки тяхната популярност. Общинските съвети в цялата страна са силно фрагментирани и вероятно това е резултат от факта, че политическото говорене се замени с популистко говорене, а на мястото на слабите местни политически елити се настаниха съмнителни коалиции.
-Защо е толкова ниска избирателната активност?
– На терена, който политическите партии освободиха, влязоха най-различни местни играчи. Няма реален политически сблъсък и това доведе до спад в интереса към изборите и до ниска избирателна активност. Другата причина е, че през последните три години влязохме в цикъл от чести избори, има известна умора и недоверие към изборния процес. Допълнителна причина може би е, че в момента икономическото състояние на държавата е стабилно и някои хора считат, че нямат основание да гласуват, защото са доволни от статуквото.
-Мислите ли, че за средния софиянец вече не е толкова важно кой всъщност е кметът, защото други зад него дърпат конците и управляват, което пък сваля интереса от гласуване?
– Не мога да кажа, че съм забелязал подобно обезверяване във важността на фигурата на кмета. По-скоро имаше обезверяване, защото реален дебат в София не се състоя. Когато се говореше за столицата разговорът беше на ниско ниво и хората не успяха да разберат визията за бъдещето на града в програмите на съответните кандидати. Самият факт, че те бягаха от дебати говори за неувереност. И нещо много характерно се получи: между двата тура на изборите основните двама конкуренти като че ли изчезнаха от политическа сцена и се появиха лидерите на партиите. Така се подеха теми за геополитика, за отношенията между България и Русия, дори беше намесен Путин и Западът. Всъщност това беше подмяна на истинския дебат.
-До балотажа стигнаха Григорова, която определяте дори като ултралява кандидатура, и Терзиев – от ляволибералното пространство. Излиза, че София вече не е синя?
– Ако прочетем изборите през тези две кандидатури, които стигнаха на финала, така изглежда. Но не забравяйте, че избирателната активност беше под 30 процента, което означава, че двамата кандидати получиха доверието на по-малко от 15 процента от избирателите, дори по-малко, ако отчетем и тези които не подкрепиха никого. А това говори за много ниско доверие в лявото изобщо. Предполагам, че при една истинска политическа битка ще се прояви и по-голяма активност и изводите ще бъдат други. Действително, има основание тезата, че столицата вече не е тази синя София, която ние знаем отпреди 20–30 години, защото в електоралното тяло е сменено повече от половината. Освен това в последните години градът силно нарасна като численост на населението, появиха се нови поколения с друга ценностна система и различна политическа координатна рамка. Не можем да очакваме сблъсъка, който виждахме преди години между лявото и дясното, между комунисти и антикомунисти. Но смятам, че дясното има големи резерви.
– Новият кмет Васил Терзиев няма нито политически, нито управленски опит. Как тогава ще ръководи най-големия град?
– Стоя зад думите си, че кандидатите за този пост трябва да се готвят дълго и да са разпознаваеми като общественици и политици. От тук нататък обаче ще говоря в качеството ми на общински съветник, защото ни чака много работа. София все още не е влязла в XXI век. Ще кажа следното: общинските съветници от „Синя София“ няма да влизаме в коалиции. Макар и само трима, ще работим много активно и ще подкрепяме всяка смислена инициатива, дори на селските кметове, която придвижва София напред. Ще бъдем обаче безкомпромисни към корупционни практики, клиентелистки модели и немарлива работа.
– Важен ли е председателят на Столичния общински съвет?
– Много е важен този избор, защото това е човекът, който ще ръководи общинския съвет. Той ще поеме голяма политическа отговорност и доверието, с което се ползва, трябва да бъде много високо. Трябва да бъде обединяваща фигура, защото е имало случаи, в които председателите не са успявали в тази роля и са оставали по-скоро представители на своята партия. Ролята на общинския съвет и на неговия председател е много по-голяма от тази на кмета. Това е политическият орган, който взима решенията, който гласува бюджета, дори определя заплата на кмета, пуска го в отпуска и го командирова.
– Какво не ви харесва в София и какво най-бързо трябва да се промени?
– Заради сезона, в който навлизаме, на първо място стои много тежкият проблем с „Топлофикация“, който няма да се реши нито за един ден, нито за един сезон. От това дружество зависи сигурността на града и на неговите системи и смятам, че трябва да си поделим отговорността с държавата. Представете си само за момент, че няколко дни „Топлофикация“ не работи в най-студения зимен период. Това ще изправи София пред катастрофа, защото електроразпределителната мрежа няма да издържи.
– Може ли в един момент дружеството просто да спре работа?
– Казах хипотетично. Не мисля, че „Топлофикация“ ще спре, но самото дружество е във фалит, защото задълженията надхвърлят 1,5 млрд. лева и непрекъснато се трупат нови. Повече от 10–12 години „Топлофикация“ няма положителен финансов резултат. Големи инвестиции за когенерация (едновременно производство на топло- и на електроенергия) няма. Модернизацията на предприятието в тази насока все още е само пожелание. От друга страна, държавата определя цената на парното за потребителите, за да бъде цената социално поносима и диктува цената на газа, който дружеството купува. Общината е зависима много от държавата и затова трябва заедно да се сподели отговорността за съдбата на това дружество, което е едно от най-големите подобни предприятия в Източна Европа. Само ще дам за пример, че 2000 километра е дължината на топлопреносната мрежа. Отиване и връщане от Мюнхен със самолет! Тази инфраструктура се нуждае от непрекъсната поддръжка и обновление. Стотици хиляди са частните и корпоративни абонати, изобщо целият живот в столицата зависи от стабилността на дружеството.
– Какво е най-важното, което първо ще направи общинският съвет?
– Предстои ни да гласуваме бюджета и един от големите проблеми е, че през последните години в приходната част на бюджета столицата основно разчита на местните данъци и такси. София е богат град и не може в структурата от местните приходи 88 процента да са от местни данъци и такси и само 12 на сто да са постъпления от управление на общинската собственост. Трябва да се увеличи събираемостта на наемите, приходите от концесии, дивидентите от търговските дружества. Наложително е да се справим с поголовното презастрояване на южната част на столицата. Не казвам да се спре напълно строителството там, но са построени квартали без базова инфраструктура, няма улици, липсва канализация. Трябва да успокоим натиска. Преуплътняването трябва да спре и общината разумно да пренасочи основни инвестиции в северна посока, за да се развива т.нар. Северен град под жп ареала. Към тази територия е необходимо да се насочат бързи пътни връзки. Не може районът на Кремиковци, толкова хубав като природни дадености, години да стои без канализация. Не му стигат проблемите, които наследи от металургичния комбинат със замърсяването! Направени са проекти, очаква се финансиране и отчуждаване на терени. Селата в старопланинската яка Локорско, Подгумер, Световрачене, Кътина, Балша, Войнеговци, Негован и др. имат прекрасни дадености и там трябва да се насочат усилията, да се направи канализация, да се създава уютна градска среда, изобщо да се създадат по-добри условия за живеене. Тогава и бизнесът, и самите граждани ще предпочитат да се заселват в тези райони, за да не се претоварва южната част на столицата.
– Какво бихте подкрепили: строителство на нови ясли и детски градини или преустройство на съществуващи сгради и помещения?
– Двете неща не си противоречат, но тъй като в тази кампания се говореше основно за детските градини, бих обвързал тази тема с още една. Също толкова тежък е проблемът с местата за настаняване в домовете за стари хора. Едно от нещата, които ще предложа на СОС е да изработим четиригодишна програма за изграждане на детски градини и домове за нашите родители. И тази програма да се финансира освен от бюджета, но и от продажба на общинско имущество, защото не трябва да забравяме, че то е създадено и от нашите родители. Програмата трябва да бъде отворена и за дарения, така както е в много други държави. Имаме дълг към поколенията преди нас и да не забравяме, че преди нас е имало хора, които са изграждали София!
