Асен ДИМИТРОВ
Най-комичното от кампанията на Васил Терзиев го чухме в деня на регистрацията – „Печелим на първи тур!“. Добре е да се демонстрира самочувствие, но при провал се превръща в резил!
На какво могат да разчитат основните кандидати и какъв допълнителен потенциал могат да разгърнат в кампаниите?
Антон Хекимян едва ли може да очаква добавка на резерви към резултата на Йорданка Фандъкова на предходните избори. Тогава ГЕРБ беше управляваща партия, а Фандъкова все още не беше такова огромно разочарование за софиянци. Хекимян е разпознаваемо лици, но твърде далеч от профила на кмет на София. Като пренебрегнем не софийския му произход, защото столицата се оказва единственият град в България, в който е приемлива кандидатура на не местен, досегашното му професионално развитие е твърде далеч от компетентността нужна за кмет, особено на столицата с нейните мащаби, проблеми и огромен бюджет. Кандидатурата му издигната в последния момент се прие като странен избор на Бойко Борисов. Магаретата не са свършили, но примерът още с Цецка Цачева показа, че приумиците на Борисов не са задължителни за удовлетворяване от електората. ГЕРБ може и да се окопитят. Да вкарат Хекимян в сценарната рамка на кампанията си. Той може и да навлезе в ролята с придобитите похвати от екрана, но в София, на парламентарните избори през април ГЕРБ получи 121 296 гласа. С 40 613 по малко от местните избори през 2019. Това е голяма разлика, отлив който няма с какво да се компенсира, колкото и ниска да е избирателната активност.
Терзиев полага всички усилия да докаже, че парите от продажбата на фирмата му не са свършили и е смел да ги влага в крайно рисковия стартъп – политическата си кариера. Явно очакваните финансови резултати са големи, предвид размера на инвестициите. Готови ли са софиянци да кредитират „готовите решения“ с които заявява, че идва Терзиев? Анализът и прогнозите на екипа му най-вероятно са далеч от възможните резултати, заради етикетирането на тази кандидатура, довело до големи негативи. Свързан или не със своя корен, Терзиев е поникнал парниково в среда, която не беше особено талантлива да съхрани системата си. За сметка на това бързо се адаптира в новите пазарни условия и отново осъзна, колко й е потребна властта. Мотото вече не започва с името на партия (те са цял поменник), а с лозунги за вътрешна потребност за отдаденост на обществения интерес, защото така повелява времето. Точно за този обществен интерес Терзиев имал „готови решения“.
В Предишната кампания Борис Бонев изхаби потенциала за екстравагантен вот. Вело ленти, бутикови спирки за градския транспорт, централната зона да е пешеходна, без автомобили и други стандартни предложения от менюто на футуристичния евромоделизъм. Макар и събрани в абсурдна сглобка за постигане на максимален сбор, на лице няма да е резултат на консолидиране и надграждане. Все пак те представляват проект на управляващата формация да намери убежище в общинските сгради, защото периодът на ротацията е преполовен, а новият цикъл е крайно несигурен. Отминаващият мандат на ППДБ, благодарение на не коалицията с ГЕРБ и ДПС носи негативите на повторно провалилия се екип на кироасенолорероленаденковщината. На Денков вече му иска оставката кой ли не, камо ли да получи някакъв мандат за нещо, някой зад който стои тази чета. На какво може да разчита като брой гласове Терзиев, освен на потенциала на Спаси София? Шансът на Борис Бонев да оцелее в политиката, след елиминирането му като кандидатура за кмет е силен резултат за листата с ясно изразена преференция за неговите представители. Това веднъж ще пренареди листата и ще покаже с не по-малка важност преброени гласове с неговия принос за кампанията. Терзиев отсъства от листата, което го лишава от възможността да си припише директен принос за резултата. И така, за базисен резулта може да приемем постигнатото от Борис Бонев през 2019 – 47 936 гласа. Друг отчетен резултат през местните избори от 2019, на субект от коалицията зад Терзиев е постигнатото от тогавашния кандидат на „Демократична България – Обединение“ (Да България, ДСБ, Зелено движение) Борислав Игнатов с 54 330 гласа, успявайки да мобилизират цялата подкрепа на „градската десница“ За парламентарните избори през април Продължаваме Промяната се превърна в център на коалиция с масов характер, заедно с ДБ(ДСБ, Да България, Зелено движение), Спаси София и многи други, неясно представени като структи и обществена легитимност. Постигнаха нечуваните 192 343 гласа от хора гласували за тях, за да свалят Бойко Борисов и ГЕРБ от власт. Това не само, че не се случи, но не коалицията роди сглобката. Не знам дали моралните избиратели се чувстват измамени, но не виждам мотив да повторят.
И тук се появява още един съществен фактор, който ще пренареди пространството, в което Кирил Петков и Васил Терзиев живеят с мисълта, че са намерили подслон. Кандидатурата на десния политик Вили Лилков. Повтарям, ярко изразеният десен политик, антикомунист, с дългогодишен опит в общинските дела на столицата създава друга структура на пъзела. Вили Лилков е толкова обществено разпознаваем, колкото Хекимян, но го е постигнал с политически декларирана лична позиция, без слушалка в ухото! Неговият път на политик е преминал в среда на ферментацията на дясното и е постигнал качеството на многозвездна политическа субстанция. Бил на години. На каква възраст да е един професор? Какъв дял може да получи Вили Лилков от десния вот? Логично целия. Защото е автентичен представител на тези избиратели. Христо Иванов и Атанас Атанасов са само политически брокери, готови да изтъргуват своите избиратели без никакъв свян. От тях дясното страда, колкото лявото от Нинова. Ако се отлепят от ПП ще останат без поминък. Появата на Вили Лилков може да даде нова перспектива за автентичната десница, така както заявяването на Ваня Григорова, като изразител на очакването за нова, лява вълна. Не знам дали тя цели точно това, но ефектът от нейното поведение е сигнал за събуждане. Щом един закален синдикалист прецени, че единственият инструмент за създаване на по-добра среда за живот е чрез политиката, значи той има идея как да използва този инструмент. В София има множество браншови общности, които добре познават Ваня Григорова. Тя се е борила безрезервно за подобряване на условията им за труд и по-добро възнаграждение и значи ще успее да го направи за детските градини на децата им, училищата, лечебните заведенията на общината, улиците, тротоарите, собствеността на водата и качеството на транспорта. София се нуждае от Ваня Григорова и това трябва да го осъзнаят със съпричастност в синдиката, от който дойде в политиката. Тя е като върнат кредит от синдикалното движение, на което начало са поставили българските социалисти.
На какво може да разчита Ваня Григорова като базисен резултат от последните общински избори. На тях БСП се яви с подкрепа за Мая Манолова-Найденова и получи подкрепа от 123 714 гласа, което класира левия кандидат втори след ГЕРБ, за балотаж. На балотажа Мая Манолова получи 45,13% (189 176 гласа). Така само с под 5% ГЕРБ беше на косъм от това да загуби от БСП. Добавената подкрепа за втори тур показва много по-голям потенциал за консолидация около левия кандидат. 65 462 за БСП срещу 47 634 за ГЕРБ. Кандидатът за кмет на левицата събра мажоритарно на предходните местни избори в София почти колкото хипер коалицията ППДБ+ на парламентарните избори през април 2023.
Ако се вгледате внимателно в числата, ще видите, че единствено при левия кандидат, може да има прогнозируем резултат, като олицетворение на устойчив, идейно обоснован вот. Поведението на ръководството на БСП и крамолите около решенията на лидерката за смяна на номинации за кмет и състав на листи не касае столичната организация, защото Нинова знае, че не може да налага личната си воля над софийската структура. БСП получава подкрепа не само от партиен вот, а и на хора, които знаят, че промяната винаги идва от ляво. Те са добра основа, върху която Ваня Григорова да надгради за една мащабна кампания към широката периферия на разочарованите и обезверените. Те са истинското мнозинство, което единствено има сили за победа на първи тур.