Вили Лилков е професор в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Доктор по неутронна физика и доктор на техническите науки. Един от учредителите на ДСБ, състезател по баскетбол в младежките си години. Народен представител от Реформаторския блок, 2014–2017 г. Общински съветник пети мандат, сега е зам.-председател на СОС. Основател на „Синя България“, която ще се яви на предстоящите избори като коалиция от осем партии.
– Господин Лилков, разпада ли се партийната система?
– Силно е да се каже, че се разпада, по-точно е, че е в тежка криза. И това се вижда ясно – в традиционни партии има тежки вътрешно партийни борби и второ – липсва силно лидерство в почти всички политически формации. Сериозният политически разговор се подменя с популистко говорене и замеряне с компромати. Партиите, които са представени в парламента, нямат ясна визия и енергия да изведат страната от това състояние. Трудно се съставят дори служебни правителства. Много от партиите са в конфликт с президента, който „с удоволствие“ го поддържа.
– На какво се дължат големите сътресения в системни партии като БСП и ДПС?
– Проблемите в двете партии се различават. В последните години БСП се намира в политически регрес, постоянно губи избиратели и същевременно отпадат ярки политически личности от структурите й. От друга страна, тази партия чисто идеологически загуби ясна посока. В ДПС проблемът е по-различен, защото те повишаваха своите резултати, което се случи заради свободата, която беше дадена на Пеевски да изгражда структури и да разширява влиянието на движението в региони, в които няма присъствие на български турци. Там той създаде структури, които в момента имат известно предимство вътре в ДПС. И тогава хората около Ахмед Доган разбраха, че вече не доминират в партията, и нададоха вой. Сега е дошло време разделно в ДПС и всеки ще си получи своята част от сметката. Как ще се развият процесите в БСП и в ДПС не мога да кажа, но фронтовете ясно са очертани и по всички личи, че вътрешните битки скоро няма да приключат.
– „Продължаваме промяната“ генерира значителна обществена енергия, но защо толкова бързо угасна?
– Защото не се превърна в истинска партия, дълго време дори ползваха чужда регистрация, не успяха да изградят структури в страната. Първоначално събраха гласовете на много десни избиратели, но не можаха да ги убедят, че имат ясен десен профил. Все повече се налага усещането, че са ляво-центристка формация, която е влязла в коалиция с десноцентристки партии. Постепенно стана ясно, че и в ПП липсват силни лидери. Наистина, бяха им възложени много сериозни надежди, които не се оправдаха.
– През 1994 г., когато се включихте в СДС, мислехте ли си, че нещо подобно ще се случи в България след 30 години?
– Тогава настроението на хората беше много по-различно, отколкото сега. Имаше отворени пътища напред, имаше кауза, която се олицетворяваше от Съюза на демократичните сили. Независимо от всички вътрешнополитически борби и превратности, победи и разочарования, СДС отвори ново пространство за българите и придвижи времето напред. Това беше каузата за декомунизация на България, за присъединяване към ЕС и НАТО, за свобода и демокрация, за отваряне на границите. Тогава бяхме изпълнени с оптимизъм и в голяма степен очакванията на хората се оправдаха по отношение на големите цели и задачи. СДС изпълни голямата си историческа мисия. Днешната ситуация е коренно различна – няколко години поред тъпчем на място. Докато през последните години все повтаряме едни и същи политически цели: влизане в еврозоната, присъединяване към в Шенген, задълбочаване на интеграцията на България в структурите на ЕС, но ги подменяме с популистки лозунги и компроматни битки. Трудно „ще композираме“ политическия локомотив, който може да задвижи страната.
– А кой може да влезе в тази роля на локомотив?
– Ситуацията е такава, че според мен е необходима широка коалиция от партии, в които да има политици, а не случайни хора. Зад тази коалиция в парламента трябва да застане мнозинство, което нека да го наречем национално отговорно. Дори с цената на големи компромиси то ще трябва да разпише конкретни политически цели за следващите години. Тогава има шанс да излезем от политическата криза. Никой в България няма да спечели от сегашната ситуацията като я експлоатира политически. Пресен пример: чух изявленията на някои политици за номинацията на нашия еврокомисар, който ще отговаря за иновациите и стартъпите в ЕК. Имаше някои изключително негативни коментари, неща, казани наизуст, само и само да се противопоставят понеже нашият комисар е от определена политическа сила. Точно в този момент би трябвало да подходим по друг начин: да видим реалната оценка, която ЕС дава на България, защото за втори път ни се възлага този пост. Да помислим какви позитиви можем да извлечем. Затова в следващия парламент трябва да попаднат хора, които разбират от политика, защото се нагледахме как на отговорни позиции застават абсолютно неподготвени лица.
– Какво според вас ще се случи на предстоящите избори – още от същото или очаквате някаква промяна?
– По-съществена промяна може да настъпи, само ако в кампанията партиите излязат с ясни политически програми и не подменят политическия разговор с компроматна битка и ако до урните отидат повече хора. Стигнахме дотам, че гласуват едва 30% от избирателите. Чисто аритметично мога да докажа, че половината от тях са пряко или косвено свързани с определени партии. Но да бъда по-конкретен: над 12 хиляди са избирателните секции в страната, в които са ангажирани като членове на комисии и други служебни лица около изборите около 100 хиляди души, които са пряко посочени от политическите партии и кметските администрации. Добавете още толкова застъпници, пак посочени от политическите сили, както и приблизително 100–150 хиляди членове и регистрирани симпатизанти на самите партии. Към тях прибавете по трима-четирима от техните семейства. Дотук се събират около 600-700 хиляди избиратели твърдо свързани с партиите, които в момента са в парламента. Това е повече от една четвърт от гласувалите. Добавете клиентелистките мрежи и избирателите, които всеки един кмет води, добавете и купения вот. Ето ги половината от гласуващите! Другата половина са традиционни избиратели, твърди ядра, които трудно променят своята нагласа. И накрая сметката показва, при 30% активност не можем да очакваме различна картина след изборите. Какъв е изходът? Той е само един: да излязат повече хора да гласуват, за да променят това статукво. И да се гласува с по-малко емоция и повече политическа компетентност.
– Вие бяхте кандидат за кмет на София, сега сте общински съветник и зам.-председател на СОС, как ще коментирате управлението на Васил Терзиев. Какво се случва в столицата?
– Нека да уточня, че управлението не е само на кмета. Винаги съм държал да се изтъква и ролята на политическия орган – на Столичния общински съвет. Двете институции трябва да работят в синхрон. Все още не сме заработили в синхрон, което прави трудно разрешаването на тежките проблеми на София. За това е необходимо решително мнозинство, което не се изкушава от популизма. Ние от „Синя София“ се опитваме то да се случи!
– А кои са ключовите проблеми на столицата?
– Например презастрояването на южните райони, изоставането в развитието на северните територии, проблемите с паркирането, липсата на сериозни чуждестранни инвестиции. Много слабо е публично-частното партньорство на общината. Липсват концесии с изключение на „Софийска вода“. Проблемите на „Топлофикация“ тепърва ще ни занимават с настъпването на отоплителния сезон. В Градския транспорт през последните години се направиха сериозни инвестиции, но сме длъжници на работещите в гаражите и в сервизите. Там условията за работа и почивка са много лоши. Ще направим всичко възможно те да се решат. Мога да кажа, че много добре работим с колегите от всички групи по проблемите на културата и спорта и поемаме ангажимента за още по-голям бюджет през 2025 г. за спорт и култура и сериозно спортно строителство.
Убедил съм се, че с компетентност, добронамереност и готовност да споделяме и отговорността и усилията, можем да постигнем добри резултати. Политическите битки, демагогията и популизмът са за вътрешна употреба на партиите и вършат идеална работа на техните ръководства, но за обществото полза няма!
Маргарита ДИМИТРОВА
