Ядрената надпревара не е от днес или от вчера. Големите държави използват всичко – позволено или не, за да произвеждат нови и мощни оръжия и така да налагат своите интереси. Интензивното съревнование между великите сили, главно САЩ и СССР, за разработване на ядрено оръжие започва след Втората световна война и e важна част от т.нар. Студената война. Съперничеството води до създаване на хиляди ядрени бойни глави и заплахата от взаимно унищожение. Това е време на страх, подозрение и идеологическо противопоставяне, което има и съвсем конкретни лица – тези на американците Юлиус и Етел Розенберг. Двамата съпрузи са обвинени в шпионаж в полза на СССР и са екзекутирани през 1953 г. Те са и първите американски цивилни, осъдени на смърт по подобни обвинения в мирно време.
Юлиус Розенберг е роден през 1918 г. в Ню Йорк в семейството на еврейски имигранти от Русия. Завършва електроинженерство в Сити Колидж и още като студент се присъединява към Комунистическата партия. Въпреки че комунизмът никога не става масово движение в САЩ, в годините на Голямата депресия много младежи са привлечени от левите идеи. Те вярват, че Съветският съюз е алтернатива на несправедливостта на капитализма.
Етел е родена през 1915 г. и също произлиза от еврейско семейство, тя обаче има интереси към изкуствата, най-вече театъра и музиката. Запознават се през 1936 г. и скоро след това се женят. Имат двама синове и живеят като всяко друго средностатистическо семейство в нюйоркския квартал Лоуър Ийст Сайд. Животът им обаче се обръща катастрофално, когато Клаус Фукс, германски физик, работил по Манхатънския проект, е арестуван във Великобритания. Той признава, че е предавал информация за атомната бомба на СССР. Следва арестът на Дейвид Грийнглас, брат на Етел, който работи като техник в Националната лаборатория в Лос Аламос. Това е изследователски институт на Министерството на енергетиката на Съединените щати, близо до град Лос Аламос в щата Ню Мексико. Там се извършва научноизследователска и развойна дейност, проектиране, поддръжка и тестване в подкрепа на ядрени оръжия.
Грийнглас признава, че е предал информация на Юлиус Розенберг, който от своя страна я е изпращал на съветското разузнаване. Впоследствие Грийнглас и съпругата му Рут свидетелстват срещу Юлиус и Етел, като твърдят, че тя е писала на машина бележки с класифицирана информация за Москва. Именно тези показания се оказват решаващи за далото. На 29 март 1951 г. Юлиус и Етел Розенберг са признати за виновни в шпионаж. През април същата година съдия Ървинг Кауфман произнася смъртната присъда, като заявява, че те са виновни не само за предателство, но и косвено за смъртта на милиони, ако бъдещ ядрен конфликт се случи заради изтичането на информацията. Обществото е шокирано.
Процесът срещу Розенберг се провежда в разгара на антикомунистическата истерия, подхранвана от сенатора Джоузеф Маккарти и започналата „червена заплаха“ в САЩ. Мнозина американци смятат, че строгите мерки срещу комунистите са оправдани, но дори и сред тях се чуват гласове, които поставят под въпрос справедливостта на процеса. Международната общност също реагира. Интелектуалци, учени, писатели и общественици от Франция, Великобритания, Италия инициират подписването на петиции, в които настояват за помилване.
За много хора Етел Розенберг е най-спорната фигура в скандалния случай. Някои смятат, че тя просто е била лоялна към съпруга си. След години изследвания, включително разсекретени съветски архиви, историците са почти единодушни, че Юлиус наистина е предавал информация на СССР, но няма убедителни доказателства за участие на Етел. Това засилва усещането за политическа екзекуция, чиято цел е да сплаши онези, които симпатизират на комунистическото движение.
Министерството на правосъдието, а дори и президентът Айзенхауер са склонни да разгледат възможността за помилване, ако двамата направят публично признание. Юлиус и Етел обаче остават твърди, че са невинни, което ги превръща в мъченици за мнозина. Но други смятат, че са опасни фанатици, готови да пожертват децата си заради идеологията.
Няколко часа преди екзекуцията на семейството около затвора „Синг Синг“ са се събрали много хора. Жителите на квартала стоят по тротоарите и си говорят тихо. Публичната молитва за спасение душите на осъдените, определена за 22 часа, е забранена в последната минута от полицията. Въпреки това 3000 души мълчаливо се молят за душите им.
На 19 юни 1953 г. съпрузите Розенберг са екзекутирани на електрическия стол, Юлиус – в 00:06 часа, а Етел – в 0:16 часа. Малко по-рано президентът Айзенхауер отхвърля последната отчаяна молба, написана в килията й от Етел Розенберг. „Срам за Америка. Американската демокрация умря заедно със съпрузите Розенберг“, възмущава се адвокатът на двамата Емануел Блок.
В годините след екзекуциите на Розенберг евентуалната им вина не спира да бъде коментирана. Двамата често са смятани за жертви на отмъстителни служители на ФБР. В началото на 90-те години на миналия век след разпадането на Съветския съюз излиза разузнавателна информация, която потвърждава участието на Юлиус Розенберг в шпионаж, но не и за предаване на данни за атомна бомба. През 2015 г. независимо дело осигурява публикуването на показанията на брата на Етел пред голямото жури през 1950 г., които показват, че той може да е излъгал на процеса. Грийнглас преувеличава ролята на сестра си в шпионската мрежа, за да прикрие по-широкото участие на съпругата си Рут, която не е преследвана.
Розенберг оставят двама синове, на 6 и 10 години, които по-късно са осиновени от семейство Мийропол и приемат новата фамилия. И двамата стават активисти в защитата на човешките права и продължават борбата за реабилитация на родителите си. Братята Мийропол посвещават десетилетия, за да докажат, че майка им е фалшиво замесена в шпионаж.
Случаят на Розенберг продължава да вълнува историци, юристи, общественици. За едни Юлиус и Етел са предатели, чиито действия са ускорили ядрената надпревара. За други – те са невинни жертви на политическото противопоставяне. „Ние сме жертви на трагедия, но тя не трябва да се повтаря“, казва Етел в последното си писмо до синовете си.