След като Виолина Доцева завършва НАТФИЗ, голямата й мечта е да изиграе Ана Каренина. Преди това да се случи, изгряващата актриса ще влезе в образа на младата Лили Иванова в игралния филм „Лили. Любовта е живот“, чиито снимки започват през пролетта на 2027 г. Режисьорката Яна Титова и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов я избират след свиреп кастинг със стотици кандидатки, търсейки не само визуална и одухотворяваща прилика, но и певчески талант. Самата Лили Иванова остава очарована от дарбите и излъчването на Виолина – страхотен глас, винаги усмихната, финяшки маниери, аура на вътрешна дисциплина. Не просто присъства, а изпълва и осмисля сюжета и действието.
Но кое е това момиче, чието име гръмна в цяла България броени часове след супер концерта на Лили Иванова в легендарната парижка зала „Олимпия“, където беше обявена голямата новина? Виолина въобще не е дебютантка, въпреки че изглежда като тийнейджърка. Преди броени дни тя излезе на първата ни сцена, когато Габровският театър гастролира в Народния с хитовия спектакъл на Веселка Кунчева и Мариета Голомехова по Оскар Уайлд „Портретът на Дориан Грей“. Виолина преди два сезона печели одобрението дори на пословично претенциозния Иван Добчев, който я включва в състава на своите „Бесове“ в първата част от програмата на „Сфумато“ по Достоевски. Тя е и сред героите в необичайното представление на Ана Батева „Слънчев ден“ в Габрово, което предлага и на малките, и на големите зрители различен поглед към света. „Човешкото е по-интересно“, коментира Виолина, която предпочита нормалността, превърната в драматургия.
Доцева влиза в телевизионното кино с епизодична поява в „Откраднат живот“ и в „Татковци“, но с централен персонаж в крими поредицата „Алфа“. Нейната Мина Златарска е в групата на следователя Макс Ръсин – Стефан Вълдобрев. Студентката по наказателно право е в черно от главата до маникюра, тя е аутсайдер и на моменти дори мизантроп – характер на светлинни години от Виолина, която осъзнава, че заради сценария ще се наложи да контролира лъчезарната си физиономия. И понеже не й е лесно, дори в паузите между два кадъра се опитва да гледа дистанцирано-начумерено и околните се питат дали не им е сърдита. „Винаги се старая да общувам с всички, а Мина винаги иска да е сама, тя е асоциален типаж, мрачна и остра“, обяснява Виолина. Но с Мина носят еднаква чувствителност – държат на приятелите и на близките си хора. Затова дълбае, търси, изследва психологията на Мина.
За съжаление, „Алфа“ няма достатъчния успех сред зрителите, за да изстреля Виолина и колегите й в орбитата на най-търсените лица за екрана. Тя участва в десетина късометражни ленти, мярка се и в „Лошо момиче“. И понеже няма нищо случайно, тъкмо Любомира Башева, с която се сприятеляват покрай филма на Мариан Вълев, й предлага да подаде документите си в Габровския театър. Дотогава Доцева не е стъпвала в града на хумора и сатирата, а вторият човек, когото познава в трупата му, е режисьорът художник Петринел Гочев. И ако в началото е смутена и колебаеща се дали това е верният път, скоро започва да се чувства съвсем на мястото си в Габрово. „Не се отказвайте от нищо, което искате, независимо дали ви се струва възможно или не. Работа, постоянство и вяра, че ще се случи. Всяка идея може да се превърне в сбъдната мечта“, е нейната философия. Виолина открива вярата, преодолявайки различни житейски перипетии – убедена е, че не е сама и общението с Бога й носи спокойствие и умиротворение, прави я по-силна и по-смела. Всяко изпитание я учи как да стигне по-близо до него.
Припечелва като уличен музикант в студентските години
В паузите между лекциите изкарва пари със свирене на столичния площад „Славейков“
Виолина Доцева е от семейство на средностатистически българи, които обаче смело решават да имат три деца. Неслучайно смелостта е сред водещите кодове в решенията на бъдещата артистка. Първите й спомени от досег с публика са от яслите, където тя пее, а другите деца танцуват край нея. Малко по-късно със сестра й разлепват афиши собствено производство за концертите в двора на бабината им къща в Костенец, където се събира цялата махала.
Няма съмнение, че Виолина е пристрастена към музиката, но родителите й все пак я призовават да помисли за нещо „по-сериозно“. След гимназията записва музикална педагогика в Софийския университет. В трети курс е, когато попада на купон за Хелоуин, подгрян от половината НАТФИЗ. На мига разбира, че това е естествената й среда, в която желае да вирее, тъй като я възпламенява и вдъхновява. Започва да дружи с момчета и момичета от НАТФИЗ, ходи да ги гледа на изпитите им. Толкова се въвлича, че си казва: „Това е моето място“. Хвърля се необременено, само чувствата я движат. И въпреки че никога не се е виждала като актриса, информира майка си и баща си, че има промяна в плана и ще кандидатства в Академията. Те са смутени, но не могат да я спрат, нито се опитват да я разколебаят. Само уточняват, че таксата е тройно по-висока от алма-матер – крайно скъпо и още по-неразумно. Тя им обяснява, че сама ще поеме разходите – като уличен музикант.
Албена АТАНАСОВА